Българската политика е пропита от лесносмилаеми послания тип „чалга“
Безплатният концерт в София по повод 20-та годишнина от създаването на водещата поп фолк звукозаписна компания "Пайнер", предизвика обществен гняв заради избора на мястото – емблема на демокрацията, където се провеждаха първите митинги след падането на комунизма в България.
След превръщането си в културен феномен, който българите обичат и мразят, чалгата, както пренебрежително наричат поп фолка, предизвика множество противоречия заради влиянието си върху младите и често е обвинявана за засилването на популизма в политиката.
С живите си танцувални ритми, лесно запомнящи се текстове, ориенталски и цигански мотиви, поп фолкът е вторият най-популярен стил в балканската страна, отстъпвайки само на западния поп, позовавайки се на неотдавнашно изследване на "Галъп Интернешънъл".
"Тази музика принизява човека до животно. Не мога да се изразя по-меко", заявява 39-годишната Джуни Харизанова, почитателка на рок музиката, която била заведена на концерта на "Пайнер" от свой приятел.
Попфолкът, който някога беше забранен от комунистическия режим в България и възприеман като бунт срещу елита, има същия антиинституционален привкус, който доведе говорещия в прав текст премиер Бойко Борисов на власт.
"Нека си говорим честно, поп фолкът е секс", заявява фолкидолът Азис, чието истинско име е Васил Боянов.
Поп фолк ефектът и лесносмилаемите му послания са навсякъде в българската политика, в която популистките партии бяха във властта през по-голямата част от последните 10 години, заявява анализаторът Кирил Аврамов от "Политикъл Кепитъл".
Не беше изненадващо, когато партията на Борисов ГЕРБ отпразнува победата си на изборите миналото лято в поп фолк клуб. Освен това премиерът е главен герой в една поп фолк песен и въплъщава фигурата на силния мъж в много други.
За почитателите поп фолкът означава празненство и е предпочитан на сватби, абитуриентски балове и други събития, които завършват с оскъдно облечени млади момичета, танцуващи на масите, заобиколени от щракащи с пръсти младежи, отбелязва Ройтерс. Много българи не признават, че слушат поп фолк, тъй като се срамуват от негативните асоциации с този стил.
Философът и настоящ председател на СЕМ Георги Лозанов счита, че "поп фолкът е музиката на радостта" и трябва да бъде защитена като част от културата на страната, независимо от личното отношение на хората.
"Обезпокоителното е, че поп фолкът се превръща в начин на живот, който легитимира проституцията, като превръща женското тяло в предмет и представя наркотиците като "най-простия инструмент за краткотрайно удоволствие", допълва Лозанов.
Всъщност, повечето момичета, танцуващи в лятната вечер на песни за любов, секс и горещи мъже имат ясно изразен поп фолк външен вид с голям бюст, удължители за коса, изкуствен тен и стегната горна част на тялото. Изпълнители и фенове твърдят, че както при всички останали стилове и в този има добри и лоши примери. Мнозина са убедени, че той е постигнал осезаем напредък от 90-те години на миналия век и казват, че критиките, че текстовете са прекалено неприлични, а певиците се обличат като проститутки, са неоснователни.
Ивана, която продължава да е една от най-обичаните певици, въпреки появата на множество нови звезди, казва, че първоначалната цел на поп фолка, главно кавъри на сръбски и гръцки хитове, била да разчупи табутата и това, заедно със смекчаването на цензурата, е довело до появата на нецензурни текстове. "Лошото е, че тази ретро вълна на голота, цинизъм и примитивност се появи (отново)", заявява Ивана пред Ройтерс.
Георги Лозанов обаче счита, че глобализацията в крайна сметка ще възпре влиянието на поп фолка. "Чалгата не може да оцелее в по-глобализиран свят…Това е лагерна музика", заявява той.
Reuters