Ще накажем ЕРП с втори зелник?

Това е чудесен повод държавата да си поиска 1 процент от собствеността на ЕРП в допълнение към своя остатъчен дял от 33 процента. Самият Бойко Борисов няколко пъти обясни, че този процент ще му даде много повече права да контролира трите ЕРП дружества. Какво му пречи да го вземе? България има достатъчно убедителни аргументи – нужно е само да се научи да ги представя пред Европа в любезно смилаема форма.

Но този процент е програмата минимум. Крайно време е да осъзнаем, че докато чужди компании източват гарантираните парични потоци у нас, България винаги ще бъде в рецесия и накрая неизбежно ще изчезне. Затова и всяко следващо правителство ще се проваля. Пътят към оздравяването е стръмен и труден, но друг няма – България трябва незабавно да спре да приватизира естествените монополи, след което да приеме стратегия за възстановяване на публичната собственост във водния сектор, парното, електроразпределението и още някои други дейности, в които пазарната конкуренция засега не е възможна.

Явно е, че в момента Бойко Борисов е раздвоен между реформаторската утопия и шаячната реалност. Той клейми чуждите колонизатори, но пък процедурата за приватизацията на оставащите 33 държавни процента от ЕРП си върви. Дали няма да стане като в холивудските филми – момата уж мрази главния герой, крещи, налага го с юмруци, но накрая пада в прегръдките му и три дена не стават от кревата.

Замислете се за абсурда на целия замисъл. Държавата дава един естествен монопол на чужда фирма. Но за да не ни дерат по десет кожи, държавата създава механизъм за контрол -ДКЕВР. И какво прави ДКЕВР? Веднага позволява на чуждата фирма да прехвърли дейностите на други фирми, които не подлежат на контрол.

ДКЕВР е длъжна по закон веднага да уведоми прокуратурата и да поиска отнемане на лицензите. Но не, тя дори дава писмено разрешение! Това не е изключение, а правило – българските овчарски кучета нито лаят, нито хапят, а винаги правят комбина с вълка.

Българският елит е влязъл в заговор с чуждите монополсти, за да граби собствения си народ. И това не е частен случай. Това е масова практика навсякъде, където имаме подобна приватизация. И така ще бъде поне още 10, 20, 30 години.

Време е тази проста истина да ни се набие в главите и да изхвърли оттам утопиите на прехода. Лъжа е, че източването на всички възможни парични потоци, на "квазиданъците" е полезно за България. Лъжа е, че всички чужди "инвеститори" са полезни за икономиката. Един народ трябва да си гледа интересите, а не интересите на чешките или австрийските милионери. В момента има план да се одържавят всички ВиК мрежи, за да могат да се продадат на чужди "инвеститори". Е, това вече граничи с национално предателство. Видяхме какво стана със "Софийска вода". За няколко години цената на кубически метър скочи от 14 стотинки на 1,40 лева. Поне половината от тези пари изтичат в чужбина като кръвта от отворена вена.

Ако добавим и пъклените апетити за топлофикациите, България ще остане изобщо без никаква кръв. За едрите приватизатори това не е никакъв проблем – те и без това вече се изнесоха да живеят в чужбина. Що е роден олигарх, все е я американец, а швейцарец. Как обаче ще живее средностатистическият българин?

В момента целият народ си хвърля шапките, че благодарение на личната намеса на премиера цената на тока щяла да поскъпне едва с 2 на сто засега. Но газът поскъпва с 30 на сто, а отоплението и част от електричеството разчита на газ. Към това неизбежно поскъпване се добавя и такава допълнителна тесла, за каквато ни е бедна фантазията.

Сега всички чужди инвеститори са изперкали да вдигат перки за производство на електрическа енергия, заявките вече надхвърлят всички инсталирани в България мощности. Още миналата година шефът на НЕК официално съобщи, че през следващите две-три години само заради тези перки цената на тока ще поскъпне с 10-15 на сто.

Според експерта Люлин Радулов, ако до 2020 година България изпълни обещанието си 16 на сто от енергията да е от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), цената на тока за крайния потребител ще скочи с около 50 на сто само поради "зелената енергия".

Отворете проекта за национална енергийна стратегия до 2020 година. Там се предвижда за 10 години цената на тока да нарасне "само" с 54 на сто. В същото време обаче се прогнозира енергийните суровини да поскъпнат 100 на сто.

Да не говорим за неизбежното структурно поскъпване на енергийния микс. Като съчетаем тези три фактора (ВЕИ, поскъпване на суровините, енергиен микс), много по-реалистично е да говорим за 150 – 200 на сто поскъпване на тока само след 10 години.

Тук изобщо не става дума за пазарни инвестиции, а за ограбване на данъците ни. Ако държавата продава на ЕРП тока при 71 лева за мегаватчас, тя го купува от перковците за 189 лева и 172 лева в зависимост от инсталираната мощност. Между 101 и 117 лева на мегаватчас субсидия, която ние плащаме от джоба си, за да може да измират защитени птици и да се отнемат най-плодородните земи в Добруджа.

А какво ще стане, когато навлезат фотоволтаичните централи?

Там ДКЕВР е определила изкупни цени от по 823 и 755 лева за мегаватчас. Това е 11-13 пъти повече от средния енергиен микс. Значи държавата ще трябва да изгори 100 литра гориво, за да спести 1 литър гориво, а ние да платим сметката. И тези пари ще изтичат в чужбина, за радост на "инвеститорите" и техните милионери консултанти.

Изводите ще ни извадят очите. Щом сме принудени да строим ветрогенератори и фотоволтаични паркове, нека го прави държавата. Откъде накъде ще плащаме за далаверите на чуждите фирми от джоба си? Щом ще ги издържаме, значи трябва да са държавна собственост.

Така ще ни излязат поне 20 на сто по-евтино. Но по-важното е, че тези пари няма да изтичат навън, задълбочавайки рецесията.

И накрая, помислете си колко унизителни са тези приватизации за българина като човек. На мястото на великолепен наш ВиК специалист и мениджър с 1000 лева заплата идва треторазреден чуждоземски лузър при 70 000 лева заплата, плюс още 30 000 семейни разноски. Толкова ли струваме ние, туземните българи?

С всяка приватизация на публичните услуги в България група великолепни родни специалисти се свлича надолу в обществената стълбица. Тези хора струват теглото си в злато. Те са изграждали язовири, строили са мостове над Замбези, ядрени централи, стратегически далекопроводи.

Погледнете внимателно виадуктите и тунелите на магистрала "Хемус" край Витиня и кажете – за колко време ще ги построи турската фирма, която сега трепе работниците по магистрала "Люлин"? Ще й стигнат ли 1000 години?

Проблемът е не само за парите ни, но и за човешкото ни достойнство. Нека читателят сам да реши кое е по-важно.

Валери Найденов
в. 24 часа