Това ли е перфектното разследване? Така ли трябва да се разследват тежки криминални престъпления?

ДО
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГРАД ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЖАЛБА

от
адвокат Тодор Касабов,
гр.Варна ,ул.”Ивайло” № 1 Б,
защитник на подсъдимия
Георги Цанков Цветанов по
ВНОХД 124/10год. по описа
на АС-Варна

Уважаеми, г-да Апелативни съдии,

Тъй като пропуските и нарушенията по делото, гледано срещу подзaщитния ми, са изключително груби и многобройни, ще акцентирам само върху някои от по-знаковите:
O ВОС приема, коментира и обосновава съществена част от мотивите си и чрез ДНК експертизата в кориците на делото. Интерпретациите на ВОС в тази насока не отговорят на действителността и са изкривени в ущърб на подсъдимия.
Например на стр.18 от мотивите четем : „ При положение, че подс. Цветанов твърди, че не е докосвал убитата, интересно как под ноктите на дясната ръка на Радостина( обект №7 ) е констатирана смес от биологичен материал на Радостина и подс. Цветанов”
В самата ДНК експертиза обаче е записано друго:
Обект № 7: Нокти от дясна ръка на Радостина Р.Е., ЕГН…, поставени в бял хартиен плик. По ноктитесе наблюдават множество червенокафеви зацапвания. За изследвания се обтри част от червеникавокафяво зацапване по външното ръбче на най-големия нокът”
Разликата между намереното върху ноктите и под тях е ОГРОМНА и това е само един от примерите как ВОС изкривява действителните факти, като ги излага и тълкува по неверен начин в тежест на подсъдимия.
В интерес на истината ДНК-експертизата е извършена при толкова съществени нарушения на процесуалните правила, че тя въобще нe би следвало да се цени като годно доказателство.
Още на предявяването на предварителното следствие, и в последствие в своята пледоария, повдигнах този въпрос, но прокуроратурата удобно го пропусна покрай ушите си, а ВОС пък пропусна да го обсъди в мотивите си, въпреки че това е негово задължение.

За какво става въпрос:

Cъгласно НПК: Вземане на образци за сравнително изследване
Чл. 146. (1) Органът, който назначава експертизата, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин.
(2) Алинея 1 се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съответния първоинстанционен съд.
(4) Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, вземането на образците се извършва от лице с медицинска правоспособност под наблюдението на лекар по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицето.
Обект на ДНК експертизата е марля с кръвта на Георги Цветанов.
Кой, кога и къде е взел тази кръв от Г.Цветанов? Къде е неговото съгласие за това, а след като не е дал съгласие къде е разрешението на съответния съд за тази интервенция.

Подобни документи в делото просто НЯМА.

Георги Цветанов нито е давал съгласие да му вземат кръв, нито пък има съдебно разпореждане за това.
В материалите по делото на стр. 63 том. 1 се намира протокол от 07.03.09 г.за взимане на образци за сравнително изследване, с който дознател при ОДП-Варна е иззел следните образци за сравнителен материал от Георги Цветанов – cноп косми от тилна област на главата, cноп косми от челната област на главата, от ляво и дясно слепоочие и нокти от лява и дясна ръка.
Цветанов се е съгласил да даде тези образци и ги е дал доброволно, без възражения и е подписал въпросния протокол.

Съгласие и протокол за изземване на кръв липсват.

В материалите по делото в том 2 стр.93 фигурира приемо-предавателен протокол, с който д-р Стефанов предава на дознател при ОДП, марли с кръв на Радостина и на Георги.
Как, кога и къде въпросният доктор се е сдобил с марля кръв на Георги е неясно. И понеже Георги Цветанов не е давал доброволно кръв ( няма протокол за това), нито пък му е вземана такава със съдебно разпореждане, то остава открит въпроcът чия е тази кръв по марлите и как е добита от Георги при положениe, че в НПК изрично са указани предписанията, които следва да се спазват.
Очевидно е, че след като сравнителният материал – марля с кръв на Георги, която е използвана при ДНК-анализа е иззет не по правилата на НПК, а по някакви правила на ОДП-Варна или ВОП, от които не става ясно дали тя все пак е на Георги, то ДНК-експертизата не би могла да бъде доказателство, което въобще следва да се коментира.

Само като добавка ще отбележа, че по сходен начин стои и въпросът с марлята с кръвта на Радостина.

В прокола за аутопсия, който е официалният документ за това действие, е отразено какви изследвания и интервенции са правени, но никъде не е отразено да има иззета марля с кръв. Оттам-нататък, цитираният вече д-р Стефанов не е участник в аутопсията, нито пък е отразено да е присъствал. Освен това той не е присъствал и на огледа. Какво качество е имал той към датата 11.03.09., когато е изготвен цитираният по-рано пртокол, че да държи в себе си доказателства (ако те са били такива?).Как се е оказала в него марлята с кръв на Радостина е загадка? От кого и как я е получил и защо? Защо няма никакви писмени документи за движението на тези „ доказателства”?
Уважаеми г-да Апелативни съдии,
Ето по този мистериозен начин е добит и третиран сравнителният материал на базата на който е изготвен ДНК-анализът.
На следващо място в мотивите на ВОС неслучайно липсва всякакъв анализ на телефонните обаждания. От една страна тези на Радостина към Георги, а от друга – на Петър към Радостина.
1. От телефонната разпечатка на телефона на Георги става ясно, че той само е приемал обаждания от Радостина. Връзката между тях е била изцяло еднопосочна от нея – към него. Изходящи обаждания от Георги към Радостина въобще липсват. Георги има три входящи обаждания от Радостина на 05.03.09 г. в 13:06; 19:47 ; 20:30 часа.
Тези обаждания напълно кореспондират с обясненията, дадени от Георги Цветанов за уговорките, осъществени между него и момичето, за планирането на въпросната вечер, започваща с отиването им на дискотека.
Между другото последното е отхвърлено от съда напълно безмотивно. Макар и обяснeнията на Георги, че заедно с Радоcтина са отишли на дискотека да не са опровергани от никого и от нищо, съдът ги отхвърля и приема, че са отишли поотделно без да обяснява кога и с кого Радостина е отишла на дискотека.
Тук е момента да се спомене, че всъщност разпечатка на мобилните телефони на Радостина въобще липсва в кориците на делото. Жертвата има два мобилни номера – на М-тел и на Глобул, но никой не си е направил труда да изиска разпечатка на проведените от нея разговори.
Кога и с кого тя е разговаряла за последно?
Какво точно са говорили?
И има ли изходящи обаждания и ако да към кого след предполагаемият час на смъртта?

Единият телефон е намерен в Георги – ОК. Но какво става с другия телефон на Радостина? Къде е той?

Не е намерен нито на местопрестъплението, нито в Георги. Кога е ползван за последно? Към кои номера и от кого? Ползвaн ли е след смъртта на Радостина? Къде и от кого?
Това са все въпроси, на които разследването не е пожелала да отговори тъй като явно е сметнало за ненужно. Исканията ни в тази насока бяха отхвърлени и от ВОС.
Моля Апелативният съд да изиска разпечатките на двата мобилни телефонни номера на Радостина за месец март 2009 г., както и справки от мобилните оператори кога за последно са ползвани тези номера и ползват ли се в момента. Oт Контактите между Радостина и нейния приятел Петър в същия този ден – 05.03.2009. също са оставени без съществен коментар в мотивите на ВОС.
В показанията си, дадени пред съда на стр.15 от протокола на с.з. на 30.09.09 Петър заяви:
След като й писах за последно, малко след това да е било, като и се обадих. После предположих, че просто е заспала и затова не ми отговоря и не ми вдига, защото се е случвало и преди и аз си легвах, и заспах. На сутринта се събудих около 10 ч. английско време, т.е. 12 часа българско…
В същото време от експертизата на тел. на Радостина се вижда следното: sms от Петър към Радостина – в 22.32, в 02.26:10 в 02:26:47,в 02.27:15 часа,
Както и обаждания в 4,56, в 05,05 и в 06, 08 часа , а също и още един sms в 06,09: 48 .
Последните обаждания и sms съвпадат с времето, когато според обясненията му той кротко си е спял. В чата помежду им Радостина споменава на няколко пъти, че има ужасно главоболие. Всъщност очевадната истина е, че Петър е скъсал телефона и от sms, и обаждания, и то при положение, че приятелката му има главоболие и вероятно почива. И това е само единият телефон. Другият така и не е открит (НИТО ПЪК Е ТЪРСЕН ) и за него няма нито разпечатка, нито експертиза.
На следващо място е очевидно, че в мотивите на своята присъда ВОС не е успял да намери логично обяснение за действията на Георги Цветанов, провокирали го да извърши престъпленията, за които всъщност го признава за виновен.
С други думи Георги Цветанов няма мотив да извърши подобни престъпления.

ВОС го оправда за изнасилването, прикачено от прукуратурата в последния момент, тъй като и за тях бе ясно, че трябва да измислят някакъв мотив, за да оправдаят бруталното убийство на Радостина.

Оправдавайки Цветанов за изнасилването като мотив /понеже данни за изнасилване така или инак не съществуват/ ВОС прояви творчество и за да има все пак някакъв мотив, измисли блудствени действия като такъв.
Истината обаче е, че подобно убийство, извършено по толкова жесток начин, или се нуждае от сериозен мотив за извършването му или ако е безмотивно – то е дело на човек със сериозни психични отклонения. Във всички учебници по съдебна психиатрия подробно е описано, че подобни безмотивни убийства са характерни за кататонната форма на шизофренията. Описано е още и че кататонните убийства освен, че нямат мотив и са импулсивни актове, се отличават с особена и необяснима жестокост към жертвите, които най-често са хора от близкото обкръжение на извършителя.
Според Съдебно-психиатричната експертиза Георги Цветанов е напълно здрав психически. Той няма никакви отклонения и залитания.
В същото време горенето на космите на пубиса на мъртвото момиче и бъркането в половите и органи с метални предмети след смъртта и са действия, който лично аз не свързвам с една нормална човешка психика.
Според ВОС явно подобни поведенчески извращения се вместват в представата за нормално психично здраве, каквото Георги Цветанов притежава, както е безспорно установено от съдебните психиатри и психолози.
И така от ясно по ясно е, че психичноздравият и годен Георги Цанков Цветанов, който няма никакви психични проблеми, травми и отклонения, няма мотив да извърши подобен жесток и безсмислен акт на насилие – убийство с повече от 50 удара с нож и последващо блудство с трупа.
Освен това блудствените действия са извършени послесмъртно и няма как да бъдат мотив за убийството, както се опитва да внуши в мотивите към присъдата си ВОС. А никакви данни за блудствени действия приживе няма, така както няма и данни за изнасилване.
Съдът почти пропуска да спомене представените от Георги снимки на Радостина по бельо, които тя му е изпратила. Как Георги се е сдобил с тях и защо му ги е изпращала, защо е бил облечен с тениска на приятеля и Петър- според съда да не си потял неговата тениска! Извинявайте, г-да Съдии, когато имате гости, които се потят предлагате ли им ваши тениски, за да не си потят техните собствени?
Тези факти, които съдът неправилно и превратно интерпретира, са повече от категорични, че между тях двамата е имало нещо повече от нормални колегиални отношения. Че между тях е имало връзка, която двамата са пазили в тайна заради приятеля на Радостина.
В потвърждение са и показанията на Пламена – приятелката на Георги. Факт e, че тя е имала едно наум по отношение на Радостина, че женската й интуиция е сработила, че Радостина е звъняла на Георги повече и по-често от другите колеги , че вечерта на инцидента Георги е отложил ангажимент към Пламена, след като са имали изрична уговорка да се виждат, и че това е станало, когато е разбрал от самата Радостина, че съквартирантката й няма да е в квартирата.

Всичко това води до единствения ясен и категоричен извод: че доказано психичноздравияй Георги Цветанов просто няма никакъв мотив да убие Радостина.

Според мотивите на съда смъртта на Радостина Евтимова е настъпила в промеждутъка от 3.36 и 04.16 часа. Изводът за това e съдържанието на чата – разграничението на съобщението „ей сега идвам” и „окей”. В 04.16 часа Радостина е мъртва. В 06.14 часа според ВОС е направена снимката в телефона на Георги. Възникаква обаче следният въпрос: Кой нормален човек ще стои два часа и половина на мястото на убийството, което уж е извършил?
В 4.14 часа той прави първа снимка за деня, която впоследствие ще се окаже със същия номер като втората от 6.14 часа. В 04.18 прави клип, в 04.46 часа прави втори клип, като междувременно си чати с Петър и според прокуратурата двукратно аранжира жертвата. Също така заличава и следи. Така ги заличава, че взима пълен сак с вещите на жертвата и ги носи в тях. В тази връзка буди съмнение обстоятелството, че в телефона на Георги има изтрити над 150 файла, видео файлове и снимки. Всички те без изключение са възстановени, всички освен последните шест. И шесте невъзстановени са направени в нощта на убийството и в часовете, съвпадащи с предполагаемия час на убийството.
Как така точно те, които са последни, и би следвало най-лесно да се възстановят, не успяха да бъдат възстановени? Как стана така, че всички останали изтрити файлове са възстановени , а точно тези – не? Те по някакъв друг специален метод ли са изтрити и ако e така, какъв е този метод и кой точно го е приложил? Защо ако приемем, че Георги си ги е трил сам, е изтрил точно тези по някакъв незнаен и странен метод, недопускащ възстановяването им, и най-вече защо, ако ги е трил той, не е изтрил снимката с тялото на Радостина?
А и защо тази снимка има същия номер като друга снимка, направена два часа по-рано, която е невъзстановима? И как така втората поред снимка е без разширението, което неизменно би следвало да има, както показа проведеният следствен експеримент ( между другото точно обратното на твърдeниятa на експерта)? Oбяснението, дадено от съда , че това разминаване се дължало, защото Георги бил преименувал файла, е повече от нелепо, най-малко защото не е обяснено каква е била нобходимостта на Георги да преименува файл в телефона си.
Всички имаме мобилни телефони, ако на 1000 човека има и един, който някога му се е налагало да преимунува файл в телефона си, то обяснението на съда би било що годе задоволително. Каква е конкретната причина да бъде преименуван този файл ? Ако приемем, че Георги го е направил, то значи, че той много дълго се е занимавал с тази снимка и то надвесен над трупа на момичето. Следователно не би могъл просто да я забрави, когато е трил (според съда) останалите снимки и видеозаписи.

Натрапва се изводът, че телефонът е манипулиран. Че има цифрова информация вкарвана и трита по специален начин.

Много съмнителен е и въпросът със следите от маратонки „Пума”. Факт е, че тези маратонки са били иззети от полицията при задържането на Георги и на него са му дали чехли. И това по времето, по което огледът на местопроизшествието тече.
Тук възниква и другият въпрос, на който ВОС не дава никакъв отговор – защо на перфектно почистения под в коридора на апартамента, в който е извършено местопрестъплението, има следи само и единствено от маратонки „Пума”. И то при положение, че се установи, че в апартамента са влизали още преди появата на оперативно-следствената група следните хора: сестрата на Радостина и нейната приятелка, никому неизвестното момче, което ги е придружило, a cлед това са влизали лекарят от бърза помощ и шофьорът на бърза помощ. Общо 5 човека са преминали през този коридор. Всички тези хора летели ли са? Защото следите от маратонките „Пума” са единствените. Колко удобно, нали?

Друг изключително важен момент е този със стъклото на часовника на Георги.

При задържането на Георги на 06.03.09., съгласно протокола за личен обиск, от него е иззет часовник марка „Синоби” и следва номера на часовника. Никъде не е записано, часовникът да е повреден, счупен, без стъкло или без ринг. В противен случай, това щеше да бъде отбелязано. Не може да се твърди, че часовникът не е бил оглеждан, след като дори е открит и записан серийният му номер. Напомням, че по това време все още тече оглед на местопроизшествието. Там не са открити никакви стъкла от часовник, рингове и прочие части от часовник. Чаршафите са събрани и матракът се вижда прекрасно на фотоснимките. На него няма никакви частици от нищо. Единственото е петна от кръв.
Всякакви частици и следи, намиращи се, или изпаднали на матрака, би следвало да се опишат и изземат. Все пак това е местопрестъпление и всяка следа би могла да насочи към разкирването му. Така или инак върху матрака нито се вижда нещо на снимките, нито пък е описано.
На следващия ден 07.03.09. , огледът на местопроизшествието е приключил. Тогава вещите на Георги Цветанов се предават от РПУ, в което е задържан на разследващите. При това предаване изведнъж часовникът на Георги така старателно описан в предният прoтокол, сега се оказва без стъкло. Шест дни по-късно, на 13.03.09. се прави допълнителен оглед на местопроизшествието. На белия матрак, точно между две петна кръв с характерна форма, се откроява черен ринг на часовник с диаметър от няколко сантиметра. Същото това място, където черният ринг контрастира с белия матрак при снимките от предишния оглед е … празно. Открити са и стъкълца от стъкло на чaсoвник, които също липсват на предишните снимки, а са също толкова видими и блестящи.
Въпросният допълнителен оглед, на 13.03.09. е извършен с една-единствена цел – отиване и изземване на въпросните доказателства, които така чудесно после ще се впишат в обвинителния акт и в мотивите на съда. На този оглед не се прави нищо повече освен това конкретно действие – фиксиране и иземване на въпросните доказателства. Сякаш групата е знаела, къде, защо и с каква цел отива.

Разминаванията на снимковия материал в останалата подредба на стаята, след като е бил запечатан апартаментът на 06.03.09. и тази на 13.03.09., е видима.

Естествено е да възникнат въпросите:
1. Защо ВОС отказа да допусне разпит на поемните лица от двата огледа, който разпит би могъл да хвърли светлина върху въпросите: имало ли е при първоначалния оглед такива доказателства? В какъв вид е запечатан апартаментът? В какъв вид е разпечатан? При излизането на поемните лица и приключването на огледа на местопроизшествието имало ли е на матрака частици от стъкла и черен ринг? При влизането на поемните лица при допълнителния оглед направо в спалнята ли са отишли или преди това са изследвали и другите стаи? Виждат ли се достатъчно контрастно, така както изглежда и на снимковия материал черният ринг на часовника и стъкълцата на матрака? Пред поемните лица ли са разпечатани слепките на апартамента или са били въведени във вече разпечатан апартамент? Тези и много други въпроси, които биха дискредитирали тотално проведеното разследване, съдът не позволи да зададем на поемните лица, като отказа да ги допусне на разпит.
2. Защо ВОС отказа да допусне до разпит и полицая, иззел часовника на Георги, като здрав и предал го на следващия ден вече като счупен?
3. Защо ВОС отказа да допусне допълнителна СМЕ след като от обв. акт и от разпита на експертите стана ясно, че всички рани са с прави раневи канали, а ножът, представен като в. доказателство е със силно закривено острие. В обв. акт прокурорът „установи” факт, който не бе установен до този момент от СМЕ, но пък бе охотно и очаквано потвърден по-късно от съдебните лекари , че ножът е изкривен при последния удар – рана 49 . В тази връзка съдът следваше да допусне допълнителна СМЕ, тъй като раневият канал на рана 49 ангажира кожа, подкожие, подлежаща мускулатура, преминава през външния страничен ръб на лявата лопатка, междуребрената мускулатура, достига до ребрата, след което прониква в лявата плеврална кухина и левия бял дроб. Въпросът, на който следаше да отговори допълнителната експертиза бе: Възможно ли е ножът да се изкриви от външния страничен ръб на лявата лопатка, при положение, че е преминал от там и е продължил през лявата плеврална кухина и е навлязъл в левия бял дроб. Ножът би се изкривил, ако срещне твърда преграда, в случая обаче той е преминал през преградата – пробождайки я.
В протокола от с.з. на 02.10.09 г. д-р Ганчев заяви, че това ВД, може да бъде изкривено единствено при получаването на тази рана, защото единствено там той достига кост, но пропусна да отбележи, че ножът всъщност преминава през тази кост.

Съмнение буди и фактът, че това заключение за изкривяване на ножа, както вече отбелязах, се появи първо в обв. акт и после в експертизата, а не обратно.

Всъщност обяснението за изкривяването на ножа, дадено в обвинителния акт имаше хараткера на предсказание, тъй като към него момент не почиваше на абсолютно никакви обективни доказателства.
В допълнение към несъстоятелността на това предсказание, потвърдено макар и в един доста по-късен момент от вещите лица, е и следният факт: според стр.7 на СМЕ, рана 49 е с гладки ръбове. Експертизата следваше да отговори и как е станало така, че ножът след като се е изкривил при съприкосновение с лопатката, при ваденето на това изкривено острие, е оставил гладки ръбове, което е невъзможно. При ваденетo на закривено острие следваше да се получат разкъсвания на ръбовете на раната и раната не би могла да e останала с гладки ръбове, такава каквато е описана. Поне така пише във всички дебели учебници по съдебна медицина.
Там пише още и че за установяването по безспорен начин дали един нож е оръжие на престъплението, се правят отливки на раните. Така съмнението се изключва. Такива отливки вещите лица твърдят, че не са направени. Обяснението бе,че това не било задължително.
Тъй като това въобще не е оръжието на престъплението, доста по-вероятно е отливки да са направени, но просто да не са представени, така както бяха скрити и продължават да бъдат крити снимките от аутопсията и част от снимките при огледите.
Като оставим настрана, че аутопсията е извършена без да са спазени дори и малка част oт изискванията на Препоръчителния протокол на ООН за минималните изисквания, на които следва да отговаря протоколът за аутопсия, като оставим настрана и фактът, че отделението по Cъдебна медицина към MБAЛ "Cв. Aнна" –Варна всъщност няма акредитация и това е публичен факт, който всеки би могъл да провери, ако си направи труда да погледне в интернет или правно-информационните системи – справката за акредитирани лечебни заведения към 28.11.2008 г. на МЗ.
И след като вещите лица имат основателни причини да не афишират собствените си пропуски и липса на компетентност, то аз, като защитник на подсъдимия имам не по-малко основателна причина да се отнасям с недоверие към техните, неотговарящи на обективните находки твърдения..
Ето защо правя следното искане, което съм направил и преди, но ВОС въобще не го е коментирал:
Моля да се назначи комбинирана експертиза, с участието на специалист по металите, който да отговори на въпросите относно материала, от който е изработен ножът, да изследва неговата плътност, еластичност и усилието, което е необходимо, за да бъде изкривен до положението, в което се намира в момента.
Същият този нож, с който се твърди, че е убита Радостина, е разпознат по снимка от приятеля на Радостина. Подобно следствено действие – разпознаване, не фигурира в кориците на делото. Явно е негласно извършвано. Освен това самият Петър потвърди, че му е показвана снимка, а не снимки, каквото е изискването на закона при провеждане на разпознаване. Принципът на разпознаване е известен на съда – поемни лица, съставяне на протоколи и т.н. Тези протоколи, тези снимки се подреждат, номерират се и пр. Става на въпрос за събиране на доказателства. Разследващите органи са държали оръжие, което е било вероятно оръжието на престъплението.

Имали са информация, че това е нож от липсващ комплект. Следвало е да изземат целия комплект, да ги подредят, номерират, и на мястото, където е бил този нож да се постави, да се съпоставят, за да се види, че този нож е от този комплект. Това ли е перфектното разследване?

Прокурорът заяви, че не вярвал, че полицаите биха могли да извършат спекулации. Това е негова декларация. Лично аз също не вярвах, че заместник-окръжният прокурор може да скрие снимките от аутопсията. При положение, че през цялото дело защитата пита и искаше тези снимки да бъдат приобщени, при положение ,че съдът чете определение, че такива снимки най-вероятно не съществували и прокурорът, знаейки че те същeствуват – премълча. Kакво повече би могло да се коментира? И когато в последния ден от заседанието прокурорът се изпусна, че имало няколко снимки от аутопсията и тези няколко всъщност се оказаха над 50, то тогава пък съдът отказа да ги приеме.
Дотогава не ги приемаше защото такива снимки нямало, а когато се оказа, че има – не ги прие, защото не било ясно кой ги е направил.
След като прокурорът заяви, че дискът му бил предаден от експeрта Емил Атанасов от БНТЛ, то е ясно кой ги е направил. А дори и да не беше ясно то това без съмнение са снимки на трупа на Радостина и биха могли да се третират като случайни доказателства.
Укриването на доказателства от защитата, констатирано пред погледа на уж безпристрастния съд, който въобще не реагира, е най-сигурният показател за справедливостта на този процес.

В демократичните държави установяването на укрити от защитата доказателства би означавало прекратяване на делото и отстраняване на прокурора. В България това се приема нормално.

Уважаеми, г-да Апелативни съдии,
когато едно лице е обвинено в подобно престъпление и залогът е доживотен затвор, то той има право на справедлив процес.
Следващото трагикомично определение на съда бе отказът дa допусне повторен разпит на свидетелката Илияна Пенчева.
При първоначалния и разпит бе установено, че същата е правила снимки в дискотеката. Съдът я задължи да предостави всички снимки, които е направила. Г-ца Пенчева предостави на съдa 19 снимки. На никоя от тези снимки не успяхме да установим живо касаещия делото и защитата на Георги факт – маратонките, с които е бил обут.
– Свидетелката Пенчева твърдеше, че не е давала снимки от дискотеката, вечерта на 5 срещу 6 март на никого. Въпреки това от снимките, предоставени от свидетеля Параскевас Караникоглу стана ясно, че тези снимки са същите, които бяха предоставени преди това на съда от св. Пенчева. Всички снимки и тези предоставени от нея, и тези от Параскевас, са правени с един и същи фотоапарат – апарата на г-ца Пенчева „Canon Digital IXUS ". ОБАЧЕ… в снимките, предоставени от Парис има и снимки, които не бяха предоставени преди това от Пенчева, въпреки изричното нареждане на съда да предостави всички снимки, с които разполага. Включително се установиха и снимки на Георги Цветанов, които свидетелката е скрила.
– Снимките, предоставени от св.Пенчева са озаглавени, заглавията са на мястото на поредните им номера по начина, по който са съхранени в картата на апарата, и съответно и в паметта на компютъра. По този начин с преименуването на снимките и съответно с липсата на номерацията не ни позволи да се ориентираме колко точно снимки са правени. Вероятно такава е била и целта на г-ца Пенчева, като им е изтирала номерата и ги е заменила със заглавия и това е станало на 08.10.2009 г., видно от датата на модификация на файловете. Пенчева е предоставила на съда само 19 снимки. От съпоставката на снимките, правени с нейния апарат обаче и тези, снимани също с нейния апарат, но предоставени от св. Параскевас става ясно следното: Параскевас е предоставил снимки съответно с номера най-малкият от които е 18, а най-големият № е 51, което означава че разликата между тези числа е поне 33 снимки. А Пенчева е предоставила едва 19. При това първата снимка № 18 е в 22,26 часа, а снимката озаглавена „Колежката" е направена в 21,40, което означава че има снимки и с по-предни номера от снимка № 18, kоето на практика означава, че снимките са повече от 33.
От изложеното е видно, че св. Пенчева веднъж е излъгала, след което не е изпълнила разпореждането на съда да предостави снимките, които е правила. Освен това очевидно е, че ги е селектирала. Това означава, че Пенчева е затаила истина и дори, че e укрила истина. Ето защо поискахме от съда да привика повторно свидетелката Пенчева и да я задължи да изпълни съдебното разпореждане, като предостави всички снимки, с които разполага, а не само селектираните от нея.
Вместо това: „ Свидетелката добросъвестно даде показания и бе така добра да предостави диска, поискан от съда, с всички снимки от въпросното тържество, тъй като по тях не само защитата, но и съда търси да почерпи данни относно начина по който е бил облечен подсъдимия на инкриминираната дата. Причината за различната номерацията на снимките, които адв. Касабов бе така добър да забележи и изтъкне, може да бъде обяснена по най-различни и многобройни до за лаик начини, което обаче предвид личното впечатление на съда от свидетелката и нейното изрядно процесуално поведение, както и липсата й на каквато и да е заинтересованост от делото, не налага извода за манипулация на предоставения на вниманието на съда материал, относно набора от снимки, предаден в съответния диск.”

Без коментар.

ВОС отказа и назначаването на допълнителна независима експертиза по отношение на наличието на трета кръвна група, установена на местопроизшествието, позовавйки се на изявленията на експерт, който е е на служба в МВР към ОДП- Варна и неговата безпристрастност и независимост е твърде много под въпрос.
Уважаеми Апелативни съдии,
Ето кратко резюме на заключението на въпросната биологична експертиза. Това заключение е повече от неясно и завоалирано, но така или инак в него се съдържа достатъчно информация за наличието на кръвна група нула, каквато няма нито подсъдимият, нито жертвата. Преди следващият текст хронологично са подредени обектите от кръвна група А. След като всички обекти от тази кръвна група са изчерпателно изброени следва:

„ I – Обект №10. Бяла блуза със средно къс ръкав на бели и червени райета с множество дупки по нея. –
Обект №15.Черно долнище на анцуг. Обект №16.Вълнена блуза,бежова на цвят
Обект №36.Парче от мокет от пода срещу леглото и прозореца.Обект №37.Червено кафяво петно от седалка на сив фотьойл.Обект №38.Червено кафяво петно от облегалка на сив фотьойл. Обект №43 .Червено кафяво зацапване от ляв преден край на сиво канапе.
II – Обект №1.Нож с черна пластмасова дръжка, с обща дължина 24 см., със
закривено острие.
II – Обект №18.Светлосини дънки с надпис "GSTAR RAW".
се доказа "А" аглутиноген" и не се доказаха аглутинини. "А" аглутиноген се съдържа в кръвта на лица от кръвна група А/бета/ и заедно с "В" аглутиноген – в кръвта на лица от кръвна група АВ/о/.
В човешката кръв от обекти:
I – Обект №7.Сива фланела с надпис " WASPY" зацапана с червено – кафяви петна.
Обект №26.Червено кафява течност от коридора в ляво от стената на около два метра от входната врата.

II – Обект №6. Два броя картички с ръкописен текст по тях се доказаха "бета" аглутинини и не се доказаха аглутиногени.

Бета аглутинини се съдържат в кръвта на лица от
кръвна група А/бета/ и заедно с алфа аглутинини – в кръвта на лица от кръвна група 0/алфа,бета/. „

Ето и таблица на кръвните групи :

в плазмата при кръвните групи от системата АВ0 са следните:

Кръвна група В еритроцитите В плазмата
А (Я) аглутиноген А аглутинин Я
В (а) аглутиноген В аглутинин а
АВ (0) аглутиногени А и В няма аглутинини а и Я
0 (а, Я) няма аглутиногени А и В аглутинини а и Я

Големите букви означават „аглутиногени”, а малките „аглутинини”. Единствената кръвна група, в която не се съдържа „аглутиноген” е кръвна група „0”. В нея има „аглутинин” „алфа” и „бета”, но няма „аглутиноген”. В заключението на експертизата е записано, че при изследването на тези обекти, не се доказаха „аглутиногени”. Единствената кръвна група без „аглутиноген”, това е нулевата кръвна група. Там се доказват само „бета” „аглутинини”.
За разлика от експерта- служител в ОДП-Варна, външни хабилитирани експерти, които защитата ползва, изтъкнати специалисти по кръвта твърдят, че е невъзможно, ако в количеството кръв се установят „аглутинини” без значение „алфа” или „бета”, да няма установени „аглутиногени”. Това е възможно, само когато се касае за кръвна група „нула”. Липсата на „аглутиногени”, при установeни вече „аглутинини” независимо дали „алфа” или „бета”, показва извън всяко съмнение наличие на кръвна група „нула”.
В тази връзка правя искане за назначаване на допълнителна биологична СМЕ, извършена от независими експерти, която да отговори, която да установи резус факторите на ВД от кръвна група „А”, за които е установено, че са от кръвна група „А”, тъй като такова изследване въобще не e правено, дори и лица от кръвна група „А” могат да имат различни резус фактори. Същата експертиза, извършена от независим експерт да установи кръвната група на обекти № 7, 26 и обект ІІ-6. Това е единствената възможност защитата да докаже, че действително на местопроизшествието е имало и трети човек.
Тук е мястото да направя и повторя и още едно искане, отхвърлено напълно безмотивно, също както и предишното от ВОС :

Моля да бъде назначена ДНК-експертиза на космите и угарката, открити при местопроизшествието. Такава експртиза има назначена, но същата странно защо не е извършена

( или пък е извършена, но също е укрита, както и снимките от аутопсията примерно). Тази експртиза била отменена от прокурора в лична среща с вещите лица от института по криминалистика при командировката му в София!!! Защитата счита, че тази ДНК-експертиза следва да бъде извършена, тъй като подзащитният ни твърди, че не е пушил цигара и не е хвърлял цигара в тоалетната, там където е хвърлен фасът. Тоест този фас, който е открит в тоалетната и е иззет, не е изследван, а следва да бъде изследван.
Освен всичко казано по-горе, в мотивите на първоинстанционния съд почти няма извод, който да не почива на предположения, а не на доказани факти.
Само като пример ще дам предположението на съда, че Радостина се била заключила в стаята си, което бе опровергано от свидетелските показания на съквартирантката и Живка. Само този факт, че тя е написала в чата на приятеля си, че се заключила, и че даже и със Живка като била се била заключвала (което се оказа невярно) би трябвало да светне лампичката, която да сигнализира, че подобна невярна информация, подадена до Петър, има за цел да го успокои, и че всъщност Радостина крие нещо, щом като го заблуждава.
Предположение също така е и сценарият, описан от съда за самото убийство. Предположение, буквално преписано от обвинителния акт е, че жертвата е била нападната в банята, докато се е къпела. От фотоалбума се вижда, че жертвата е обута с чорапи ( между другото тези чорапи са изчезнали мистериозно, също както и бикините на жертвата). Те нито са изследвани, нито пък са налице, нито фигурират в доказателствата по делото и съответно не бихме могли да искаме назначаване на изследвания по тези веществени доказателства. Дрехи на жертвата просто ги няма. Няма го и вторият телефон на Радостина, изчезнал е и ключодържателят и. Къде са тези вещи, защо при огледа не е отразено има ли отвoрени врати и прозорци, защо никой не е огледал балкона и подстъпите към него, защо те не са изледвани за следи, все едно че не съществуват? Oбразцово разследване – няма що!
Тези чорапи опровергават предположението жертвата да е била нападната в банята – най-малко, защото никой не се къпе с чорапи. И по ред други причини, изложено подробно в другото допълнително изложение към жалбата, депозирано от колегата Василев.
Предположение на съда е, и че ножът, набеден за оръжие на престъплението, е бил взет от кухненския бокс от Георги. Приятелят на Радостина – Петър свидетелства, че това бил нож от кухненски комплект, който той лично впослесдствие бил хвърлил. Свидетелства също така, че това бил единственият кухненски комплект, който там имало. Нищо подобно не бе споменато от съквартирантката на жертвата.

В снимките, от фотоалбума на местопроизшествието, които прокурорът кри почти докрая на делото, а съдът отказа да приобщи, има доказателства, опровергаващи свидетелските показания на Петър.

Тъй като тези доказателства не са приобщени, понеже съдът не ги допуска, не мога повече да коментирам.
Вместо това ще констатирам бездействието на органите на предварителното разследване, които уж са установили, че това е нож от комплект, намиращ се в апaртамента на Петър, имали са достъп до този апартамент, правили са допълнителен оглед за частите от часовника примерно, а не са иззели останалите ножове от комплекта. Така би се доказало безусловно и категорично, че това е нож от комлект прибори, намиращи се в кухнята на апартамента. Защото, ако ножът не е от кухнята в апартамента, и Георги няма навика да ходи на дискотека с кухненски нож, то биха възникнали много интересни въпроси.
По-удобно е обаче да се твърди, че това е нож от комплект, а самият комплект бил изхвърлен по сантиментални причини от човек, който месеци по-късно пази чат-разговора, пази мейли за пътуването си, както и други спомени от Радостина и т.н. И сега трябва да приемем на доверие, че такъв комплект действително е съществувал. Аз не мога да приема на доверие факти, които подлежат на доказване, особено след като лично съм установил, че има данни, опровергаващи твърденията на Петър, но за съжаление съдът пък не допуска тези доказателства, при това доказателства, изготвени от самите разследващи, но по волята на непредубедения и обективен прокурор, са останали извън кориците на делото.
На следващо място особено съществено процесуално нарушение е отказът на съда да допусне до разпит поемните лица и полицаите, изготвили протоколите с констатирана разлика в съдържанието им, както и преразпит на св. Пенчева. Поемните лица ни бяха отказани на три пъти с почти еднакви мотиви. Ето един пример :
„ Съгласно разпоредбата на чл.131 НПК протоколите, които са съставени по съответния процесуален ред, предвиден в закона, представляват годно док-вено средство за доказване на конкретно извършеното действие по събиране на док-вата, събраните чрез него док-ва, както и за реда, по който е било извършено действието и т.н.”

Дали тези протоколи съставляват годно доказателствено средство или не, щяхме да установим именно чрез разпита на поемните лица. Всъщност, съдът не само, че не допусна подобен разпит, но и предварително прогласи тези протоколи за годно доказателствено средство, като ни лиши от възможността да оспорим и проверим доколко е спазен процесуалният ред при тяхното изготвяне.

Това е само един от многото примери, които изобилстват в цялото дело, как бе нарушаван един от основните принципи в НПК :

Вземане на решения по вътрешно убеждение
Чл. 14. (2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.
Решение № 161 от 15.03.2007 г. на ВКС по н. д. № 843/2006 г.,
I н. о.(делото "Убийството на Андрей Луканов")
”….. по принцип, съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК, нито едно доказателствено средство не може да има предварително определена сила за решаващия делото съдебен състав „
Това нарушение освен това се явява и нарушение и на чл.6 т.3 „d”
Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има минимум следните права [2].
d) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелстващи против него, и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия;
Нито един от свидетелите, които поискахме да бъде разпитан, не бе допуснат от съда до разпит.
Уважаеми Апелативни съдии,
Мога да коментирам още дълго и останалите експертизи и факти по делото, но за непредубеден човек и изнесеното тук е повече от достaтъчно. Очевидно е, че разследването е абсолютно тенденциозно. Всяка следа, която би могла да доведе до друга посока е старателно заличавана. Въпреки това са останали и податки, на които не е обърнато внимание.
Законът е категоричен, че императивно задължение на разследващите органи и съда е да събират както доказателства, уличаващи заподозрения, така и такива, които го оневиняват.
Нищо подобно не се случи при този процес. Не само органите на разследването, но и самият съд, в чудна симбиоза, се постараха да откажат всички искания, които биха довели до разкриване на факти и обстоятелства в полза на Георги.

Нещо повече, стана ясно, че има експертизи назначавани незаконосъобразно и по незнайно как иззети доказателства.
Стана ясно, че има укрити доказателства.

Стана ясно, че има подставени доказателства.
Стана ясно, че има изчезнали доказателства.
Стана ясно, че има унищожени доказателства.
Това ли е перфектното разследване? Така ли трябва да се разследват тежки криминални престъпления? Това ли е капацитетът, с който системата разполага?
Това ли е справедливият и безпристрастен процес, на който има право всяко лице, обвинено в престъпление?
Докога съдът ще подпомага прокуратурата, кога най-после той ще се превърне в арбитър какъвто трябва да бъде?
Какъв е шансът на всеки подсъдим да докаже своята невиновност след подобно разследване и след подобен процес? Утре всеки един може да бъде поставен на мястото на Георги Цветанов.
Моля да отмените присъдата на ВОС, като незаконосъобрaзна и необоснована.

гр.Варна адвокат Тодор Касабов
nabedenite.blog.bg