Писмо до президента
Здравей …,
Пиша ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина ти желая здраве и дълъг живот! За да има на кого да пиша…
Но да си направя ТРУД`а да си дойда на ДУМА`та.
Обявил си, че ще бъдеш “плеймейкър”, нещо повече, че “в момента подбираш „голмайсторите“ за бъдещия си граждански проект за формиране на активна политика”. Това прочетох в местния вестник, който четем на стария език около Охридското езеро. Така си бил описал бъдещите си политически планове след изтичането на президентския ти мандат догодина. Посочил си, че проектът ти няма да е от лидерски тип, а ще се опиташ да направиш отбор. Използвайки актуалната за Мондиала футболна терминология, си се самоопределил като “плеймейкър” и стремежът ти “винаги е бил да изработиш положението, а не да си голмайстор”.
Това, че стремежът ти не е бил да си голмайстор, е спорно. Ако беше вярно, нямаше втори път пак да си на този пост… А, че имаш желанието да “изработиш положението”, ти вярвам.
Но за това по-подходяща за целта ти е ролята не на “плеймейкъра” (играч от центъра, който организира нападението и защитата; разпределител), а на “плейрайтера” (като ще използваме чуждици с оглед на актуалното в публичното пространство), което на български означава драматург и се използва обикновено в две значения:
1.Писател, който основно пише драматически произведения.
2.Служебно лице в театъра, което подбира репертоара му.
Второто значение на думата не вярвам да те интересува в момента, защото тази роля вече я игра…
По моему, като, че ли повече ти се иска да изпълниш със съдържание първото значение на думата… Иска ти се да напишеш нова пиеса, която и да поставиш на сцената на съвременния български политически театър.
Така мисля, защото прочетох в местния вестник, че си казал още:"Трябва да се намерят форми, чрез които кадърните хора да влязат в политиката".
Те, от тук нататък ми започват притесненията.
Защо, ще попиташ? Ами защото писането на пиесата няма да е кой знае какъв проблем. Трябва да избереш първо някой от основните литературни рода – трагедия, комедия или сатира.
Не ти препоръчвам трагедията, защото трагедията освен като драматично представление, е и нещастно стечение на обстоятелствата в реалния живот, който има лош край. Нека не те блазни, че като драматичен жанр, трагедията се отличава със сериозност и величие... А и сме ги преживявали нееднократно българските трагедии…
Не ти препоръчвам и комедията. Защото чисто в жанров аспект комедията се осъществява често като конфликт на "младото общество", младостта и "обществото на възрастните", авторитета на възрастните. Освен това комедията е смешна и предизвиква смях, но хуморът все пак е в някаква степен субективен, това което е смешно на един, може да не се стори такова на друг... Така се получи и след прословутото “Здравейте, циркаджии”…
Остава сатирата. Но сатирата е литературен похват, който осмива определени хора или явления и критикува, и разобличава социални и човешки пороци. Може би за целите ти този жанр да е подходящ?… Въпросът е дали ще се осмелиш?!
Но да се върна към главното ми притеснение – изказването “Трябва да се намерят форми, чрез които кадърните хора да влязат в политиката”.
Тук подтекстът е страшен.
От една страна е оценъчно – днес в политиката са влезли некадърни хора.
От друга, след като формите са определени конституционно – чрез политическите партии, чрез избори, какви други форми предлагаш? Конституционни или …, не дай бог нещо друго да си имал пред вид…
И кой ще определя кои са кадърните? Естествено лидерът. Какъвто лидера, такива и кадрите му… Ако това имаш пред вид, по-добре си кажи направо.
А може би някой друг, зад кулисите на политическия театър раздава ролите?…
Дали пък не се сещам какво става зад кулисите?…
С доброжелание,
Сава Севън