БГ актьорите като храсталаци и чепове! И това ми било култура!

„Убеден съм в едно, че всяко присъствие пред камера помага за бъдещето. И откакто имам студенти, никога не съм им забранявал да се снимат във всичко, що е пред камера и мирише на сцена”, изцепва се в интервю за всекидневник Стефан Данаилов, по-известен сред учениците си като Мастера. „Дали ще играят храст, чеп, реклама – те трябва да са там, защото това е обучение”, раздава безплатни съвети Ламбо, бившият ни министър на културата. „Той като навърти толкова минути пред камерата, много повече неща ще са му ясни. А като ти е за първи път, си като уплашен”, аргументира се.

Да, лесно му е на Стефан Данаилов да ги дрънка врели-некипели. Но това в изкуството не е като с навъртането на километража. Не е като с хамалството… Тук се концентрират съвсем други усилия, изискват се съвсем различни настройки, емоционална интелигентност… Едва ли точно аз трябва да го казвам.

Разбирам го, но донякъде, г-н професора. За него е важно километража да се върти, да не спира. Да се оцелява без кой знае какво капризнечене. Викат те да се снимаш в клип на поп-фолк звезда? Или в реклама на мастика??? Отиваш, какво толкова! Пълниш си джобчето с няколко хилядарки за ден-два работа. Затваряш си очите. Влизаш в историята на медийното и халтурно всеядство. Какво толкова губиш? Нищо не губиш. Така е поне според философията на Мастера.

Всеизвестно е, че Ламбо пробутва студентите си в телевизиите, по театри и във филми. Защо трябва да им забранява да се снимат в каквото им падне. Все тая дали ще рекламират марка презервативи, удобни за дамите превръзки, бяла техника, или хранителен продукт. Важното е да влизат в домовете на хората, а по какъв начин го правят това няма никакво значение. Може да ти рекламират кисело мляко, лютеница, салам със сто процента съдържание на месо (!), но нали трупат опит. Може да подскачат като жаби от реклама в реклама, да са на повикване в медийното блато, но няма нищо срамно да ги гледаме как похабяват таланта си.

Да, и на мен много ми се иска един ден да видя и Ламбо в реклама за изкуствени елхи, точно преди Коледа и Нова година. Едва ли ще го доживея обаче. Едва ли.

Какво искам да ви подскажа ли? Ами, че не е нормално да ти е все едно дали ще употребяват образа ти като опаковка на продукт! Не е нормално да се примирява един артист, че го използват за определена кампания (било то благотворителна, било то политическа, било то рекламна!), без да му пука как това ще се отрази на биографията му. Това е все едно да гледаме как Джак Никълсън ни рекламира антидепресанти, кетчуп, или пък мъжки прашки. Или все едно Шарън Стоун да се снима в реклама за домашна ракия! Сюрреалистично е, но и недопустимо.

Това, че Ламбо винаги се е ползвал с популярността си от сериала „На всеки километър”, че винаги са гледали на него като на секс символ, че си е стоял на топличко цял живот, не означава, че трябва да праща преждевременно цялата ни артистична гилдия на Четвърти километър.

Засремете се, професоре! С вашите съвети утре пробивните ви студентки могат да се хванат на въдицата на рекламна агенция, и като едното нищо да карат сънародничките си в активна възраст, разведените жени, или вдовиците, да си закупуват последен модел… вибратори! С вибрации, без вибрации и т.н. Докъде ще я докараме с вашето културно сводничене и лекторство, с вашите патриотични (без)умозаключения, Мастър??? Докъде???

Нямало значение дали ще го играят храсталак, дали ще се превъплъщават в… чеп. Хайде де! Вие се снимахте през деветдесетте в още един успешен (италиански) сериал – „Октопод”, в момента ви гледаме в „Стъклен дом” по бТВ. Все си намирате работа, все сте канен тук и там. А и министър бяхте, и то благодарение на партийната си принадлежност, на червеномислието си. Член сте на БСП-то. Навъртате километри… Но тия глупави съвети, които разпространявате през интервюта, на кого вършат услуга, професоре? Не се ли намери никой от гилдията да ви порицае публично за слободията ви, и най-вече за дългото ви лежане на стари лаври?

То не е като да хвърляте клишета в публичното пространство. Да се упражнявате и да ни зарибявате със заучените си фрази. Да се правите на оптимист, а в същото време дълбоко да осъзнавате, че мутризацията на страната ни и политическото нехайство смачка и продължава да маргинализира всички де що читави хора в изкуството ни. То не е като да си въобразявате, че на актьорите им е безразлично с каква точно роля ще стартират кариерата си. С кой режисьор ще влязат в правия път. Къде точно ще изразходват енергията и таланта си.

И като толкова сте се загрижили за съдбата на артистите ни, като толкова се ангажирате с политика покрай левите в парламента, я ми отговорете на няколко простички въпроса за една от вашите сбъднати идеи – малко преди да приключи мандата ви на министър в предишното управление.

След като потрошихте сума ти пара, за да направите театрална зала в сградата на Министерство на културата, какво се случва там в момента? Има ли посещаемост на постановките? Някой репетира ли, не репетира ли?… Или ли въобще представление, което да се играе на тази сцена? Или само потънаха там едни пари, за които никой не носи отговорност.

Никой не ви търси сметка, никой не ви критикува, защото вие сте звездата на народа. Така ли? Кино иконата от времето на комунизма, големият актьор! Разбирам. Но не всичко се забравя, г-н Данаилов. Някои не забравяме как написахте „Збогом!” в книга за прощални слова в църква, на поклонението на ваш колега. А само това беше достатъчно, за да ви срине авторитета, който сте градили и кътате през годините!

Време е обаче някой да ви каже едно искрено и заслужено ЗБОГОМ, Мастер! И вероятно това ЗБОГОМ трябва да е целокупно, за да не остане и следа от съмнение, че някой като мен тенденциозно черни името и реномето ви. Твърде конюнктурен бяхте професоре, твърде номенклатурен. Стига толкова. Мирясайте!

ЗБОГОМ!!!