„Особеното изящество” на шпионския скандал ознаменува и 4 юли
Сергей Лавров изби рибата със саркастичната фраза за „особеното изящество” при избора на момента за арест на руските „нелегали” в САЩ. Знаменито словосъчетание – не че оспорваме, но моментът е гадничък. Къде е уловката? Защо външният министър почти признава, каквото дори не са го питали, а Путин громи „разпасаната полиция” на янките пред бившия американски президент Клинтън?
Какво толкова му е на момента? „Дипломацията на хамбургерите” била паднала в канала. Обама получил „шамар в лицето”. Скандалът бил вътрешнополитическа игра, уронваща престижа на Обама пред руското ръководство, когато се заформяло позитивно „презареждане” на руско-американските отношения.
Любителите на „синхронизациите” се впечатляваха от съвпаденията – Медведев, Клинтън, Лавров. Защото всъщност най-острото съвпадение е именно с активностите на Лавров в Йерусалим, който далеч няма да получи лаврови венци от Хилари Клънтън заради руската намеса в сюжета между Турция и Израел. Хилари Клинтън е особено чувствителна по темата „Израел” по обясними причини…
И никой не отчете друго съвпадение – след медийната канонада с елементи на овладян патриотизъм в САЩ предстоеше 4 юли. Ако има пропагандни мотиви в избора на момента, които да дублират оперативните съображения заради активизирането на „Робърт Метсос” и семейство „Мърфи”, това е доста по-вероятно.
В условията на „функциониращо разделение на властите” в САЩ отговорът на Бил Клинтън на острото посрещане на Владимир Путин е показателен с безцеремонното безразличие към „монархическите” предпочитания на руския премиер. „Това си е тяхна работа. Те просто си вършат работата.”.
Хладнокръвието на Клинтън впечатлява. Защото според американски медии държавният секретар Хилари Клинтън е била потенциална мишена на „Синтия Мърфи”, доближила се опасно до финансиста Алън Патрикоф. Той е изключително близък до семейство Клинтън и е част от кръга, изграждащ „политическата им машина”. Според асистент-секретаря на Хилари Клинтън, който е и нейн говорител, П.Дж. Кроули, нямало признаци, които да дават основание да се вярва, че тя е била мишена за обработка на „нелегалите”. А кого би трябвало да обработва легалният Лавров..?
Токвил реди готин лаф в „Демокрацията в Америка” – „Сред американците може и да има заговорници, но няма конспиратори”. Хората на Путин едва ли биха търсили нюанси в тази формулировка.
Всъщност Путин играе красиво този път. Дарбата му за византийска интрига е потресаваща. Вписването му в уж вътрешна „врътка”, провокираща напрежение в лобистки клики на двупартийната „мафия” в Щатите, е убийствено за Медведев. „Тандемът” е погребан – Путин на практика обяви, че ще бъде следващият руски президент. Жертването на „нелегални” пешки, за да се дискредитира партията на Обама е част от „конспиративната теория”, която Путинови глашатаи като Арбатов пробутват. Оркестриране – какво друго. Само дето този „червен оркестър” идва малко в повече…
Така могат да се случват все още нещата в Русия. Не и в САЩ. Джордж Буш-старши загуби изборите от Клинтън, защото икономиката тръгна надолу – образът му на герой от „Пустинна буря” не го спаси.
Друга „канспиративна теория” включва в сметката и колегиалните игрички на службите, които проявявали разбиране към защитаването на орязаните си бюджети след края на Студената война. Но даже най-добре поставените руски „нелегали” дори не са се доближили до аутсорсинг-котилото на корпоративните клики от Разузнавателната общност, а са обирали остатъците от кетъринга на коктейлите на американската върхушка.
И каква потресаваща бройка – даже на Олег Калугин му идват множко десетината руски „нелегали”. Всъщност Николай Ковальов може да търси „омиров смях” в точно тази клоунада…Рисунката от съдебната зала може да послужи за начало на комикс – „Руските нелегали от съседния двор”.
Или ще предпочете онзи мил шпионски спомен на един от емблематичните шефове на направление „Нелегали” в ПГУ на КГБ – ген Юрий Дроздов, разказващ за сладка раздумка с „големия бос” Владимир Крючков в Кабул в края на 80-те години. Гореща нощ край басейна. Крючков коментира работата на един от „нелегалите” и пита Дроздов – „А колко изобщо агенти трябва да имаме, за да знаем какво се случва в света?”. „Не толкова много, отговаря Дроздов, назовавайки няколко имена – пет-шест човека, а цялата останала агентурна мрежа трябва да ги обезпечава, отвличайки вниманието от тях.”.
Пет-шест за целия свят… А тук десетина само по Източното крайбрежие. Апропо. Защо янките не удариха руски „нелегали” от резидентурата им по Западното крайбрежие – нали там шеташе Медведев, ако са искали да раздават плесници по президентски бузи. Всички „конспиративни теории” са спасени от историческата приказка на прословутия „ловец на шпиони” Питър Райт, откриващ „заблуждаващи операции” почти винаги и навсякъде. Райт прогласява с примирен тон – „Отсъствието на яснота е същностна черта на разузнавателната дейност…”.
Но руснаците одма поискаха „обяснения” – като за посветени, защото за тях „публиката” е масовка, за да могат героите на историята да нагъват „хамбургерите на дипломацията”. Американците оспорват подобно разбиране.
Особено изящен играч като Путин отлично знае това, помнейки историите с Никсън и Хелмс, когато Публиката в САЩ разтерза една конспиративно консолидирана клика на „елита”, напъваща се да съчини злокобно „имперско президентство”. Но се включи в скандала по начин, който означава само едно в конспиративно-ироничния подтекст – на бивш президент като Клинтън може да му се наложи да разглежда полярните мечки с експрезидент на Русия като Медведев.
Карамболът с руските „нелегали” даде на всекиго по нещичко. Ценителите на Анна (Кущенко) Чапман дори откриваха в прословутия рекламен ролик съвпадения с мимиките и придиханията на Путин. Оценяваха Школата, докато се наслаждаваха на последните гръмки фойерверки от един шпионски скандал, роден с „особено изящество” в навечерието на 4 юли. Янките трябва да поканят Сергей Лавров за особено изящната заря.
Любимир Живков