« Върни се назад Публикувано на 05.07.2010 / 22:54

Марко Семов: Заехме се да отричаме, без да знаем на опразненото място какво ще сложим!

 

 

От името на Съюза на българските журналисти, Съюза на Българските писатели, Сдружението за национално съхранение и община Априлци ще бъде връчена традиционната Национална награда за ярко присъствие в духовния живот на нацията „Проф. Марко Семов”. Тази година неин носител е основателят и директор на Националната гимназия за древни езици и култури „Свети Константин Кирил – Философ” (Класическата гимназия) г-жа Гергина Тончева. Предишните носители на наградата са поетът Недялко Йорданов (2007), журналистът Тошо Тошев (2008) и историкът проф. Дойно Дойнов (2009).

Вход свободен!

Из „Тревожната съвест на Марко Семов”

Доц. Ивайло Христов

Верен на страстта си да живее с ритъма на времето, Марко Семов прави възлов проблем на своите публицистични и народоведски текстове предизвикателствата около присъствието на България в обединеното Европейско семейство.

Колкото и странно да звучи, през годините на прехода към демократично общество и пазарно стопанство ние по-скоро се отдалечихме от Европа като икономика, бит и култура. Няма какво да се лъжем. Тепърва ще започне европеизирането на България. Това, че сме член на ЕС, все още нищо не означава: ние не сме европейска страна нито по бит, нито по жизнен стандарт, нито по производителност на труда. Нашето изоставaне от Западна Европа е не по-малко от 50-60 години. И ако в началото на 90-те прогнозите за пълноценно приобщаване бяха оптимистични, с течение на годините те ставаха все по-песимистични. Разрухата на селското стопанство, парализата на икономиката, драмите в бита на народа в много отношения ни отдалечиха от Европа. Това беше един емоционален, страстен, идеологически обагрен, но като цяло непремислен преход: „Тръгнахме да правим промени, без да знаем какви са те, и да ги правим преди всичко с характерното българско отрицание на миналото, винаги когато настъпват решителни промени в политическия живот на страната. Заехме се да отричаме, без да знаем на опразненото място какво ще сложим. Представяхме си демокрацията, в която всеки може да прави каквото си поиска, когато си поиска и както си поиска.” („Гладният, бедният човек не може да бъде демократ”, интервю от 12 януари 2006 г.).

Afera.bg

«