Кризата се чувства добре в България
Ако питаш политика какво е Европейски съюз, той ще ти отговори: обща конституция, общо законодателство, единна валутна система и т. н. Ако попиташ нормалния българин какво е Европейски съюз, той ще ти отговори: да получавам, колкото германеца, и да живея като него.
Откакто сме член на ЕС, вече имаме второ правителство. Четвърта година страната ни обаче влошава стандарта на живот. Думата “криза” влезе във всекидневния ни речник до такава степен, че управляващите започнаха да я използват за извинение. Политиката на излишъците на кабинета “Станишев” доведе до нереален ръст на БВП и висок инфлационен темп. Затова и той загуби изборите.
Дойде новото правителство – с много хубави обещания и след една година с много тежки разочарования.
Днес икономическите показатели са драматично по-лоши от началото на мандата. Оправданията с лошо наследство ни дойдоха в повече, а липсата на ясна стратегия за излизане от кризата е съвсем очевидна.
Лидерите на “Синята коалиция” Иван Костов и Мартин Димитров се отнасяха с ентусиазъм към провалилия се вече бюджет 2010. А той беше сбъркан като философия и затова не издържа. Ще напомня няколко оценки за него от ноември 2009 г.
Костов: Новият бюджет е реалистичен, смела и разумна е целта за подготовка на страната ни за Еврозоната, както и търсенето на варианти да се гарантира енергийната сигурност на България.
Днес – провал за влизането ни в Еврозоната. Повече отвсякога енергийна нестабилност.
Мартин Димитров: Приходите в бюджет 2010 са подценени.
Днес – 2 милиарда лева по-малко приходи.
Фойерверките на Дянков и Борисов въобще не подлежат на коментар. Бюджет 2010 се провали, актуализацията му вещае задълбочаване на кризата и в нея липсват всякакви идеи освен системно натрапващото се намаляване на резерва.
Държавният бюджет трябва да бъде агресивен в частта си с капиталовите разходи и доходите и да отиде до максималния допустим дефицит.
Той трябва да бъде подкрепен с външно финансиране или облигационен заем или – в краен случай – със заем от МВФ. Паралелно с новата актуализация трябва да бъде приет стабилизационен финансов пакет, който да бъде разходван само в подкрепа на растежа на БВП. Тогава може да бъде оправдано посягането на резерва, стига средствата от него да бъдат похарчени за БВП.
Европейските фондове са основното предимство на България в борбата ни срещу влиянието на световната криза върху нашата икономика. Картината е плачевна. А страната има потенциал да усвои до 2013 г. над 10 милиарда евро – далеч повече от задължителната й вноска.
Днес: За последните три и половина години България е платила близо милиард и половина евро като вноска в ЕС , като оттам са преведени до министерството на финансите около 739 млн. евро, а до бенефициентите към 31 май 2010 г. са стигнали само около 328 млн. евро. От цифрите следват два логични въпроса:
Защо усвояваме толкова малко европейски пари? И къде е разликата от 400 млн. евро от влезлите в България пари, но неразплатени на очакващите ги получатели?
Налага се и един отговор: Не ние строим с европейски пари магистралите си (ако изобщо ги строим), а европеецът строи магистралите си с български пари, т.е. даваме повече, отколкото вземаме.
Имаме министерство, но адекватна ли е неговата структура на задачите, които трябва да изпълнява? То трябва да следи усвояването на средствата по 7-те оперативни програми да се извършва изцяло според изискванията на ЕС.
Спадът в чуждестранните инвестиции е отчайващ. Не можем да не отчетем влиянието на световната икономическа криза. Но и ние правим всичко възможно да вгорчим живота на чуждия инвеститор колкото може повече. Трябва да сме коректни с него. И ако той бърка някъде, да му помогнем да премине през джунглата на българската администрация, да му създадем условия за добра работа.
Чуждият инвеститор се нуждае от стабилен бюджет, ясни икономически правила в една държава и ясно заявени от правителството й приоритети. Нито едно от тези задължителни условия го няма днес тук. Не само това, но плашим и тези, които са влезли и са инвестирали в България. Без дори да сме готови с каквато й да е алтернатива.
Същевременно прокуратурата е превърната в плашило за свои и чужди. Ако има проблем, с който правителството не може да се справи – дават го на прокурор. Ако прокуратурата може да оправи всичките ни проблеми, то да направим Борис Велчев министър-председател, двама-трима прокурори – вицепремиери и да чакаме всичко да си дойде на мястото. Абсурд.
Истината е, че България има благоприятно данъчно законодателство. Плоският данък от 10% и ДДС от 20% са примамливи за чуждите инвеститори. А ако прилагаме по-агресивна (в добрия смисъл на думата) политика към чуждите инвеститори?
Ако се намали ДДС на 18%?
Ако не гледаме на чужденците като на хора, които идват да ни ограбят, а им помогнем да работят тук, да създават работни места и да харчат тук парите си? Дали този подход няма да подейства съживяващо на икономиката? Отговорът е – да.
Засега…удобно й е на кризата в България. И как няма да й е удобно, като правителство и политически елит се грижат за нея. Трябва да спрем да викаме Неволята и да се хващаме за работа. Защото поне мен твърдото последно място, което в момента държим в ЕС по всички икономически показатели, изобщо не ме удовлетворява.
Стефан Софиянски
в.Труд