ПИСМО ДО … (Той си знае…)
Здравей …,
Пиша ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина ти желая здраве и дълъг живот! За да има на кого да пиша…
Но да си направя ТРУД`а да си дойда на ДУМА`та.
Покрай годишнината на МВР, и особено понеже ти е слабост, реших да ти припомня някои факти.
Задавал ли си си въпроса колко бивши министри на вътрешните работи са ставали след това министър председатели? Оказаха се както следва:
По време на Княжество и Царство България – Тодор Бурмов, Драган Цанков, Петко Каравелов, Казимир Ернрот, Леонид Соболев, Васил Радославов, Константин Стоилов, Стефан Стамболов, Рачо Петров, Петър Гудев, Андрей Ляпчев.
Единадесет за период от 65 години.
По време на Народна република България – Антон Югов.
Един за период от 45 години.
Понеже си информиран човек, може да ме корегираш, че и Димитър Стоянов, като министър на вътрешните работи, макар формално да не стана министър-председател, имаше повече реална власт от министър-председателя. Приемам забележката. Но до някъде. Защото на десети ноември 1989 година, на пленума, министър-председателят не го предложи за генерален секретар на партията, а предложи Петър Младенов. Не, че ако го беше предложил, нямаше да бъде избран… Но, както се казва надделяха други здрави сили, този път главно от вътре. От вън, трябва да знаеш, че им беше все тая…
В Република България –
ДВАМА, ама почти, за период от 20 години.
Единият беше номиниран, но върна мандата и остана в историята.
Другият, не беше министър, макар и на най-високата професионална длъжност в МВР…
Какъв анализ може да се направи. Ако споделя тези факти с експрезидента доктор-философ, убеден съм че, ще ми отговори, че ето това е разликата между демокрацията и тоталитаризма…
Ако се съглася с него, илиза, че през последните двадесет години, по този показател няма демокрация?
Веднага ще скочат и от ляво и от дясно и тук-там от лево-десния център и ще ме обвинят в манипулативност, даже в простотия и необразованост. Може и да са прави… Какъв е този измислен показател? Колко вътрешни министри били станали министър-председатели… Днешната нашенска демокрация е потвърдена и оценена и от Европата и най-вече от Америката! С какви простотии ни занимаваш?
Да, господа, приемам критиката. Прави сте. Прост и необразован съм.
Ама едно вътрешно съмнение продължава да ме гризе – все пак, да не би да не ги правят министър-председатели, след като са били министри на вътрешните работи, защото имат много информация? И то не каква да е, а твърде специфична… Ами ако решат да я използват когато получат цялата изпълнителна власт в ръцете си? К`во пр`аим?
Как какво? Излизаме от кризата.
Строим нови затвори и прилежащата им инфраструктура – стотици хиляди работни места.
Шием раирани костюми и шапки – десетки хиляди работни места.
Кетъринг за строителите и шивачите, кроячите, тъкачите, предачите, сеячите, орачите, пазачите и прочие трудово заети люде – десетки хиляди работни места.
Та да си дойда на думата и на въпроса.
Защо, като я имаш тази богата и специфична информация от преди, не я “изплюеш” направо, ами се чудиш как, по какъв начин и откъде да минеш по нанадолното нанагорнище, за да ни кажеш, че ни крадат, че дебелите им шии, не са само от туршии?
Какво, страх ли те е? Па то си е за страх? Трябва да си идиот, за да не те е страх! Убеден съм, че не си идиот и оправдавам до някъде страха ти! Но само до някъде, и за сега. До кога? Не знам. Времето ще покаже, и от тебе зависи и от това кой ще надделее – Ти или “ОКТОПОДА”!
Обмисли ПО-по-горния абзац.
Задоволи желанието на президента да се увеличи заетостта в България.
Прав е човекът. Нов икономически модел трябва.
Ако не се построи на чисто, и ще си остане същото каквото е сега… В нов целофан. За да мирише по-малко, ако и да се вижда.
С доброжелание!
Сава Севън