Помощ! Кредитират ме!
Направих си преценка и реших „Е добре, ще изтегля 50 000 лв., ще върна 150 000 лв., и някак ще преглътна лихвата, която надвишава два пъти дълга ми. Ве пак банката успя ме „зариби” с изключително нашумялата по това време „промоционална фиксирана лихва” за първите три години от 6,28 %, с клаузата за липса на наказателна лихва при предсрочно погасяване на кредита със собствени средства, с приемливата за мен договорена лихва след изтичане на промоционалния период, с договорения с банката метод за изчисляването й, както и с поставения от самата банка 2 % -ов праг на промяна, гарантиращ ми относително спокойствие независимо от пазарните промени /т.е. независимо от промените на променливата компонента по договора СОФИБОР, тъй като моят кредит е в лева/.
Всичко премина гладко в продължение на цяла година, през която банката спазваше поетите ангажименти и моите погасителни вноски следваха приложения по договора ни погасителен план. Уви, лятото на 2007 г. получих първия шамар за собствената си наивност, защото „промоционалната фиксирана лихва за първите 3 години” изведнъж загуби значение за банката (но само по отношение на мен, тъй като банката продължаваше да „зарибява” нови жертви с безброй промоции и едва ли съм била единствената наивница, повярвала, че отношенията ми с банката ще се уреждат изключително въз основа на сключения помежду ни договор!!!).
От лятото на 2007 г. досега минаха цели три години, през които лихвата главоломно вървеше нагоре без никакви правила, уведомления за начина на формирането й, и дори извинения от страна на банката. Да, казвам извинения, тъй като кризата в България удари не само банката, но и мен и то в твърде деликатен момент – периодът на банковия произвол съвпадна с раждането на моята дъщеря, която някак измести на заден план проблемите с банката. Досега!
Защото си дадох сметка, че в тоя дух банката може да постави лихва от 50 %, която ще прати и мен и детето ми в забвение! Реших да поразуча законите, запознах се с чл.58 от Закона за кредитните институции и с правилата на Закона за защита на потребителите, изискващи ясна и точна регламентация на всички разходи по кредита ПРЕДИ подписването на договора, залагане на обективни критерии за промяна на същите при сключването на договора, също така обявяващи за нищожни всички неравноправни клаузи от Общите условия на банката, които ме поставяха в обидно – зависимо о баката положение в началото на 21 век. За миг дори си момислих, че може би съм „затворник”, който изплаща тежка глоба за предходни прегрешения, а не банков кредит!
Но всъщност съм изряден и понастоящем, слава богу, все още платежоспособен платец! Би трябвало да съм „апетитен” клиент в една нормална държава. Но не и у нас! Някак си приоритетите на държавата никога не съвпаднаха с моите собствени възгледи за чест, достойнство, справедливост, законност и хуманност. И докато грозни политичеки и икономически интереси се преплитат и голяма част от властимеещите се чудят как най-добре да угодят на мощни икономически банкови групировки, които раздават млиони дивиденти, а едновременно с това се жалват за предстояща банкова разруха, то аз се чудя как на фона на скромния си семеен бюджет да осигуря на дъщеря си щастливо детство , а на себе си достоен живот.
Някак нелепо звучат проблемите ми на фона на гръмките фрази за европейска интеграция, защита на човешките права и свободи и неприкосновеност на личността. Дълбоко се съмнявам, че в останалата част на Европа хората все още се лутат между робските окови и собственото си съзряване. Затова, като отчитам грешките на собствения си съзнателен живот през последните 10-15 години, си казвам:
СТИГА ВЕЧЕ! АЗ СЪМ НОРМАЛЕН ЧОВЕК И ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ В НОРМАЛНА СТРАНА!
Мариена Иванова, юрист
www.blitz.bg