Какво чете Бойко Борисов? И чете ли изобщо?

"Предлагам на всеки безработен да се изисква да предава сведение за прочетени книги, преди да му се отпусне помощ за безработни", казва писателят Кърт Вонегът в едно свое автоинтервю преди години. Вонегът констатира, че има недостиг на читатели, на които да се разчита в днешно време. Има добри писатели, но няма достатъчно читави читатели. С чувство за хумор, разбира се. Без ярост, с доза ирония. И то премерена.
Възползвайки се от предложението на Вонегът, което той отправя, критикувайки американската публика, а защо не и самите представители на пишещото братство, на мен ми се иска и у нас да се приложи същата хватка. Но тя да важи не само за действително безработните българи, които социалното министерство регистрира като такива, а да се приложи и спрямо тези, които дърпат конците на държавата. Умните глави, които са се захванали да ни управляват и да ни водят към светлото ни и многообещаващо бъдеще.
Нали си спомняте едно време как беше, когато идваше лятната ваканция, а в училище ни даваха списък с определени заглавия. Някои от тях бяха за задължителен прочит, а други просто бяха препоръчителни. Сега не знам как е положението. Вероятно отново им се дават на учениците списъци с книги, които да изкълват, докато са във ваканция, спазвайки старата образователна традиция. Нямам идея… Както и да е.
Би било крайно интересно да знаем, че министрите ни, начело с премиера Бойко Борисов, са попрочели това-онова, след като излязат в заслужен отдих в горещите августовски дни. Нека те сами да си изберат какво и колко да прочетат. И като настъпи новият политически сезон през есента, тогава да им видим умствения багажец.
Не че подценяваме многоуважаемите дами и господа управляващи, както и костюмираните запред народа, но разгащени вътрешно депутати и депутатки. Но би било полезно да се осведомяваме за техните вкусове и интереси. За техните слабости и преимущества. И то не само от страниците на някои вестници, които тръбят, че са сериозна преса, а са по-непотребни и от тоалетна хартия. Не само от жълтите издания, или от участията им от дъжд на вятър в токшоута. Но и да знаем какво четат като литература нашите народни представители, министри, та и министър-председателя на Република България.
Преди време, когато работех в политически седмичник, отговарях и за една такава рубрика – "Какво четат депутатите". Беше ми изключително забавно и любопитно да разпитвам (предимно по телефона; то можеш ли да ги хванеш в крачка за такава рубрика?) нашите другари и другарки от различните партии какво са чели последно, кои са им любимите книги, какъв жанр предпочитат… Някои от тях приемаха обажданията ми като груба намеса в личното им пространство, други искрено отговаряха на въпросите ми, трети – увъртаха, увъртаха, но успявах да им извадя с ченгел по едно-две изречения за това какво четат, защо го четат и т.н.
Но виж до висшестоящите в държавата не успях да стигна, признавам си. Те нали вечно са заети с големите проблеми на обществото ни, защо да им губя времето с някаква си му там рубрика. Тези дни обаче се замислих, че наистина би било важно да знаем хората, които стават политици, влизат във властта, действат с размах, каква литература обичат да четат. Дали въобще четат, докато са на голямата политическа сцена?
На мен лично ми е изключително интересно дали Бойко Борисов чете книги, докато се бъхта и е начело на изпълнителната власт в страната ни! Наистина ми е интересно да знам какво чете, дали му остава време за четене. Едва ли и на вас ви е безразлично дали сред четящите литература днес, в 21 век, са и нашите министри, министър-председателя, депутатите ни. Книгата не е отживелица, нито ще разсее от сериозната управленческа дейност някоя от политическите ни икони. Едва ли ще навреди толкова, не мислите ли?
Ще кажете: "Да, но то от книга до книга има голяма разлика!" Вероятно е така. Има какви ли не автори, какви ли не романи, сборници с разкази, стихосбирки. Но не ви ли гложди любопитството отвътре кои са заглавията, които са на мушката на Борисов, Цветанов, Костов, Димитров, Сидеров, Станишев, Доган? Четат ли, не четат ли???…
То човек трупа опит цял живот, трупа познания, попадайки в различни ситуации. Някои от висшестоящите си са си направо самоуки политици. Да не визираме кои точно, за да не се разсърдят много. Или ветровете на промяната (ако въобще има такава!) ни ги е сервирала според обстоятелствата – такива, каквито ги виждаме под прожекторите на медиите, такива за каквито ни се представят. Някои непрекъснато се усъвършенстват, обичат четенето, знаят всяко ново заглавие на книжния пазар. Тренират си ума с четене – без да се срамуват от това. Така утре им е по-лесно да търсят и намират и общ език с журналистите, с избирателите. На други пък хич не им пука. Дъвчат политически клишета, съчинявайки речите си пред камерите и микрофоните. Консумират скучновата информация от разни заседания, участия в комисии в парламента. Ама няма да им дойде на акъла да вземат, че да отворят страниците на някой нов роман! Ще си изгорят пръстите на ръцете…
Но е здравословно за общество като нашето, което преживява трусове и мимолетни възходи, на което му причернява пред очите и често не знае на кой свят се намира, в какво време оцелява, да се знае четат ли господата и дамите, които високомерничат по върховете на властта, какво четат, защо го четат, кога го четат, или им е все тая. Ако са открити и честни, би трябвало заедно с данъчните декларации да подават и декларации с прочетеното през изминалата година. Какво лошо? И на шега да е, ще сме единствените в света, ако упражним това си право на прозрачност, не е ли така? А дали ние ще им повярваме, че наистина са прочели точно тези книги, дали наистина са попрочели нещичко… Това е съвсем отделен въпрос.
То едва ли въпроса ми ще достигне до ушите на премиера, но аз да си попитам все пак:
Г-н Премиер на Република България, коя е последната книга, която прочетохте?
(Нали няма нищо обидно, нито нищо кой знае колко лично в питането ми? Надявам се.)

Петър Петров