Стари играчи задушават Варна
Старите местни играчи не пускат Варна. Задушават морската столица в отровната си „прегръдка”. Безсрамието им не познава граници. Алчността им е потресаваща. Наточили са се отново да се пласират за нова Раздавачка след местния вот.
Във Варна има няколко политически лидери, които се опитват да провеждат ясна партийна политика. Доскоро се смяташе, че знакова фигура като Борислав Гуцанов има шанс да стане мотор на тази линия. Но от 2006 г. насам той влезе в поредица от „схеми” и договорки, за да го „припознаят” всички като следващия кмет на града. И изгоря.
Силна партийна линия имат в момента само хората на две партии – ГЕРБ и ДПС. Защото лидерите им се опитват да държат нещата здраво в ръцете си. За Ахмед Доган е по-лесно за Варна – тук всичко му е на плюс от няколко години. Градът не е „бастион” на ДПС. Меко казано. Нещо повече – по-скоро е илюстрация за „мултиетническата” визия на Доган.
С ГЕРБ е по-сложно. Бойко Борисов изчаква за Варна. През 2007 и 2009 той имаше възможност да види колко разкалян е тук теренът. Всъщност герберите тук са легнали на „дрейф”. Само да не се окаже, че дрейфуват в блато, докато се кефят как някои стари играчи се опитват да правят вълнички.
Днес Бойко Борисов ще има доста поводи да се сеща за града на голямата Костова болка. Не само заради купона за „ЧРД” на местния лидер на ГЕРБ. И не толкова заради активностите на „Гоце” в зоната. Подготовката на визитата на Борис Тадич вероятно може да му отвори очите за две неща – защо освен Варна няма много за показване и защо Сърбия дърпа напред, а ние тъпчем на място.
Но най-добре ще стори Борисов, ако най-после се реши да играе „чисто” в морската столица. Иначе отново ще остане леко разочарован защо зала „Конгресна” на ДКС не е пълна до откат. Както се случи на 5 октомври 2007 г., когато Борисов заформи предизборния си рейд в региона. Тогава той вкара култова реплика на свой почитател – „Утре атакуваме в Бяла!”. Хубаво. Но не е ли време Борисов да събере кураж и да каже – „Време е е да атакуваме във Варна!”?!. Но не с автоматчици и маскирани отворковци. И не с партийни активисти, които на практика са „на заплата” при „стари варненски играчи”. Или блажат от партийни назначения.
С актуалната си политическа линия за Варна Борисов ще остане силно разочаровн от резултата от вота тук. Може да е сигурен. За да се убеди в това, няма нужда да прилага СРС-та на някои свои депутати в морската столица. Не се налага да прави „ревизия” на разпечатките на мобитата им. Те са ясни отвсякъде. Отчитат се, където трябва. Но не и пред Павел Димитров и Бойко Борисов. Пред официалните си партийни лидери те само изобразяват „правоверност”. Иначе са си обикновени напазарувани наглеци, които слизат от джиповете си, за да се качат на джетовете си.
Както са я подкарали, наистина на Бойко Борисов може да му се наложи да помоли Кирил Йорданов да спасява положението във Варна. Само дето на Кирил нещо не му се иска да се набутва. И вчера, научаваме, отново мислел да си пусне пет дни отпуска…
Не бихме писали този текст, ако Варна не ни беше на сърце. И ако не ни писна да гледаме как едни и същи мекотели от години се сучат да цицат от нея. Борисов има все още малко време да се огледа тук. Поне в своите трима местни лидери. Данчо Симеонов е „неспасяем”. Той се е вживял в ролята на местен „кадровик”, който нашепвал, чуваме, на официалния местен „бос” кого да „отсвири”. (Дори пиарките на Съвета му пречели, разбираме.) Павел Димитров е влязъл в познатия от години „режим” за всички партийни бигбосове тук – ще звъни на пожар на приятели и партньори, но когато е на ЗОР. (Дано поне да си спомня поройния дъжд на 15 юли 2008 г…). Единствено Николай Апостолов е реалист – защото партийните му другарчета го набутаха тотално в Голямата Пържилня. И вместо в нея да цвърчат дърти партийно-корпоративни алчници, него го потопиха в Тигана.
Тъжна картинка е Варна в момента. Кирил е на „уволнение”. Борисовите хора затънаха в дребнотемия. Какво и кого ли ще покаже Бойко Борисов на един от най-силните лидери в региона – Борис Тадич, политически мъж с дух и визия?!
Любомир Живков