Да си българин е привилегия, но струва майка си и баща си
От както се помним сме свикнали ние да сме тези, които се съобразяват с правила и закони… И защо не – та нали за да има развитие, трябва да има ред, все пак хаоса е във вреда на всеки от нас… Над главите ни са виснали хиляди закони и правила и ако не ги спазваме, си понасяме съответните наказания.
Значи, какъв е извода? Раждаме се, растем и остаряваме, и с всяка секунда от нашия живот в мозъците ни се наслагват правила – "Това можем да правим", "Това не можем", "Това трябва", "Така не трябва", "Така ако направиш, страшно" – един дълъг списък от неща, с които трябва да се съобразяме. И този списък се трупа всяка секунда и от човешки същества се превръщаме в ходещи бази данни.
Та колко плащаме за това, че живеем тук и сме българи?
Да видим:
– дишаме замърсен и отровен въздух;
– чупим си колите по развалени пътища;
– пешеходците, от друга страна, заобикаляме колите по тротоарите и се кръстим всеки път като излезем на улицата да не ни блъсне някой;
– ядем имитация на храна (много често вредна за здравето);
– плащаме хиляди такси и данъци;
– работим без да получаваме адекватно заплащане за труда си (или пък без да получаваме каквото и да е заплащане);
– плащаме прескъпо за здравно осигуряване, а когато се наложи да отидем на държавен лекар, се отнасят с нас като с просяци, все едно ни лекуват по милост;
– или пък много често треперим от страх да не се разболеем по-сериозно, защото повечето от болниците ни са като машини за смърт, или поне ние ги възприемаме така (защо ли?);
– почти всеки ден ни спират нещо – я тока, я водата, я интернета, я кабелната – понякога и в комбинации, но пък иначе всички са много стриктни и точни когато стане време да си плащаме сметките – закъснеем ли с няколко дена, веднага ни режат (и компенсации естествено няма);
– дискриминират ни в собствената ни държава – напоследък, за да си намерим работа, задължително трябва да знаем перфектен… аха, мислите си английски? Уви, не – трябва да знаем турски;
– младежите се лутат безработни или на обща работа (тези от тях, които все още не са забегнали за чужбина), а почти всички административни постове и длъжности са заети от връзкари още от Татово време, които не знаят от къде да си пуснат компютъра, но пък иначе винаги ни посрещат с кисели физиономии…
…Ох, списъка с "привилегиите", които получаваме от това, че живеем в тази държава може да продължи още и още… В момента не се сещам за нещо друго, ако по-късно ми хрумне още нещо или пък някой има какво да добави към списъка, ще го редактирам.
Но като цяло, ако направим сметка за това, което плащаме и това, което получаваме в замяна, излиза, че порождение сме на един голям, грозен минус, който се увеличава с всеки изминал ден и ако искаме някога да постигнем баланс, единственият начин е да забравим за математиката и да хванем гората. Или пък да си намерим друга държава…