Стиска ли ви да дискутираме?!
ПЪРВО ОТКРИТО ПИСМО
ДО ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
ПРЕЗИДЕНТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 41-о
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
БОРИС ВЕЛЧЕВ
ГЛАВЕН ПРОКУРОР
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
ПРОФЕСИОНАЛЕН ПОЛИТИК
от Сава Севън
бъдещ писател (с написана, но неиздадена книга, за това бъдещ)
НАЙ-ОТГОВОРНИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,
Обръщам се към вас – петимата, защото в момента вие сте, по исторически сложилите се обстоятелства, най-отговорните български граждани за авторитета на държавата – вътрешен и международен. На сегашната държава България, която има претенциите да е правоприемник на държава с хилядолетна история, но всъщност е само на двадесет години. Млада, не само в исторически план, но дори и в човешки план. По американското законодателство, ако беше американски гражданин, след една година ще достигне пълнолетие и ще добие избирателни права. Не се правя на американофил, просто ви давам време да осмислите ситуацията, защото осемнадесет годишнината на държавата ни, както се вижда, беше проспана и сега просто сме в мътното време на закъснелия пуберитет.
Не се крия зад псевдонима. Аз съм български гражданин, почти шестдесет годишен, с богата биография, благодарение на която познавам всеки от вас лично, от години. Имах честта да познавам и някои от предците ви – достойни българи дали всичко от себе си на България. Според възможностите си, всеки по своему. Но честно и почтено, това мога да гарантирам.
Защо реших да ви напиша писмото под псевдоним? За да проверя вашата реакция. Ако обърнете внимание на съдържанието и промените поведението си, истинската ми самоличност няма да бъде от значение. Послушали сте един средностатистически обикновен български гражданин с житейски опит. Ако решите, че не съм прав в позициите, които изразявам, което е ваше не просто конституционно, а свещено право, ще разкрия самоличността си за да дискутираме открито.
Дискутирайки с псевдонима ми, за вас ще е по-лесно и по-принципно. Заставайки срещу мене очи в очи ще ви е по-трудно, уверявам ви.
След подробното и скучно, но коректно встъпление, да си дойда на думата.
Задавам ви следните въпроси, вие си ги разпределете, според това, кой за какво не само формално, но и като гражданин се чувства отговорен.
Считате ли, че издребняването на политическото говорене на най-високо равнище допринася за добрия авторитет на държавата? И пред народа български и пред международната общност.
Вярвате ли, че прибързани действия на правоохранителни органи, последвани от адекватни реакции на правораздавателните, допринасят за добрия авторитет на държавата? И пред народа български и пред международната общност.
В частност, когато обвиниш един бивш министър-председател, че е “загубил” секретни документи, съдържащи държавна тайна, давате ли си сметка, че и народа български, и международната общност си задават въпроса – този министър-председател, може да е всякакъв, но къде са съответните държавни структури, отговорни за съхраняване на държавната тайна? Ако те са допуснали такова действие, независимо и още повече от върха на изпълнителната власт, те просто са за разформироване, съгласно закона и със съответните санкции и по вертикала, и по хоризонтала.
Има ли практика и в друга държава от Европейския съюз, освен у нас, прокурори да дават изявления в медиите по конкретни проверки или досъдебни производства, преди да са внесли обвинителният акт в съда, изнасяйки не само “пикантни” подробности от разследването, но и класифицирана информация? Последното не е ли подсъдно и ако е, кой трябва да повдигне обвинението? Висшестоящ прокурор или американският посланик?
Всички подкрепяме желанието и политическата воля за борба с организираната престъпност. Дай бог да е искрена и истинска, а не “традиционната” през последните двадесет години…
За какви “традиции” намеквам, мисля, че е ясно. Зависи коя групировка е застанала зад поредната власт.
Има ли желание и политическа воля за изтръгване на корените на престъпността? Кога и кой ще започне да ги вади тези корени, един по един?
Корена глад, който политолозите за благозвучие и наукообразност наричат бедност!
Корена неравнопоставеност!
Корена несигурност!
Корена безнаказаност!
Корена злоупотреба, от всякакъв род, вид и подвид – с власт, с монополно положение, с богатство, с физическа дива сила!
Кой и кога има намерение да започне да сее, да сади, да гради, а не само да граби? Има ли яснота, поне за година напред, какво, кога и къде да се сее, сади и гради във всяка от така наречените области на икономическо “развитие”? Какво селско стопанство ще имаме? Каква промишленост? Какъв транспорт? Страх ме е да попитам, каква енергетика? Какъв стандарт на живота, в крайна сметка ще постигнат българските граждани и кога – по месеци и по години?
Този въпрос ми е най-труден да ви го задам, защото все пак трябва да прозвучи прилично. От което губи остротата си, но ще се съобразя с правилата на възпитанието. Най-възпитаният начин да го задам е:
Каква ни е ползата, че сме в Европейския съюз, че сме център на стабилността на Балканския полуостров, че ще бъдем евентуален енергиен център, че ни уважават и ухажват и във Вашингтон, и в Москва, и даже в Анкара, а вероятно и в Буркина Фасо, когато сме най-бедните в същия този Европейски съюз? И до кога?
Накрая, още едно обяснение, преди да задам последния си въпрос. В обръщението Георги Пирински съм го написал “професионален политик”. Не защото не му знам длъжностите в момента, които заема, а защото го познавам най-отдавна и защото настина е професионален политик, наследствен. Най-тежкият въпрос, последният е към него.
Георги, винаги съм уважавал перфектната ти професионална сдържаност, признавам, че съм се старал да се уча от тебе, но безрезултатно, както виждаш, щом ми е накипяло до степен да напиша това писмо. Та въпросът ми е:
Защо като каза “А” от трибуната на народното събрание, не каза и “Б” поне?
В никакъв случай не те призовавам да стигаш до края на Кирилицата. Имам пред вид, когато определи Симеон Дянков като “опасност за националната сигурност”. От тебе никоя дума не е изпусната случайно. Ще кажеш ли “Б”-то, ако не от трибуната на народното събрание, поне пред предшестващите те адресати на моето писмо, за да се вземат мерки! Да не стане като с “изчезналите” документи на Станишев?
Какво знаеш?
Не ми отговаряй на мене, особено публично, че и теб ще те подкарат към “Г.М.Димитров”…
Последното, което ще споделя публично, и не е въпрос към вас. Приемете, че аз за себе си го мисля – ще се усети ли Симеон Дянков да си подаде молбата за освобождаване по лични, примерно семейни причини, или ще чака среща с правоприемника на Борис Велчев, а защо не и с Борис Велчев, на четири очи?
Честно, нямам отговор на този въпрос, за това пък чакам с някаква надежда да ми отговорите на зададените по-горе седем, подчертавам, седем, без осмия.
С доброжелание!
Сава Севън