Татовите рецепти станаха мехлем за властта
И то защо? Ами защото приложи на практика лозунга на Тато: "Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията", внушаван със средствата на културно-масовата дейност и художествената самодейност. Вярно, химнът дело на джогинг тандема Цветан Цветанов – Веселин Маринов си е чиста физХалтура /Ура, ура, ура!/ и предизвика иронията на мислещите българи, но пък придаде нужната фанфарност на суетнята в МВР.
Друга заемка от Живково време – въвеждането на БДС за храните, подейства като допинг за реномето на земеделския министър Мирослав Найденов. Опитът му да върне стандартите за млякото и сиренето удвои рейтинга му през последния месец. Стъпката заслужава приветствие, само дето се натрапва въпросът защо трябва да преоткриваме топлата вода и чий урбулешки ентусиазъм е отменил една работеща /ех, да де, тоталитарна/ система за контрол над храните.
Дали не е време и Тотю да изкопира Тато,
като прати възрастните пенсионери от селата на евтини почивки по морето предвид оскъдното обществено одобрение за дейността му? Масларова не сполучи, но нейното беше свръхамбиция. Не е нужно да се пращат хиляди, достатъчни са няколко автобуса и добър пиар. От социалното министерство вече демонстрираха добър нюх с тезата, че "пенсионирането е право, а не задължение". Сиреч пенсията, която вече едва се провижда на житейския ни хоризонт, заприличва на скромен приз за участие в едно безкрайно соцсъревнование.
Плитките анализатори ще изохкат,
че се задава реставрация на живковизма и многозначително ще припомнят как Борисов охранявал бившия диктатор и докато му масажирал ушите, попивал изстраданите му мъдрости от университета на живота. Не, практиките от живково време възкръсват не просто защото днешният премиер е бил бодигард на Тато. Да, някои (химни и т.н.) са хватки от агитпропа, но други (БДС) са работещи решения, пометени от псевдодемократичния разгул през последните 20 години.
Парадоксално,
но лозунгаджийството от времето на Живков върши добра работа и на днешната уж модерна десница. Само че днес малоумното изхвърляне "Рейгън – враг номер едно на тутраканската селищна система" бе сменено почти механично с патетичното скандиране: "Путин – враг номер едно на евроатлантическата ни система".
След "човека от народа" Живков,
на държавния връх се пробваха наследствени червени велможи (Луканов, Станишев), сивкави адвокати, академични кадри (Костов, Беров, Инджова) и дори автентичен монарх. Докато народът пак не припозна за водач момче от народа с простичък акцент, ръбато чувство за хумор и самобитни актьорски дарби. Че "момчето" е попивало уроците на "човека", спор няма.
Достатъчно е да видим лекотата, с която посича прегрешилите в партийните редици, дори когато те не са виновни, като общинарката Каназирева от Пловдив. Или пък лукавството, с което стимулира съперничеството между заместниците си Дянков и Цветанов, тъй както късният Тато правеше с Луканов, Дойнов и компания.
Веднъж в пристъп на откровение
Живков бе подшушнал на двамина журналисти след 10 ноември, че СДС не ги бивало за политици. Посегнали да крадат, преди да са се укрепили във властта. И недълговечно беше царството им. Борисов е далеч по-практичен. Разговаря директно с народа, разбирай, зрителите. Преформатира СЕМ, цифровизира ефира.
Охотно влива рейнтинговия си допинг в разните медии и се радва на тяхната благодарност. Заръча да се реформира изборното законодателство. А МВР повери на дясната си ръка, не на някой партиен Брут, както сглупиха да го сторят Костов и Станишев.
И както я е подкарал, не е зле да се озъртаме кой ще се уреди да масажира ушите на Борисов, за да се ориентираме за приемника на водача на причудливата българска демокрация.
Галя Горанова
в. Сега