За трудещите се и вредата от лойта…
Единственият резултат от дългогодишната им борба е натрупаната подкожна лой, която сполучливо заличава следите на времето, запълвайки бръчките по мазните им физиономии. Ексцентричните им мъжки аксесоари, викат в съзнанието ми онази паметна бригадирска балада на Трендафил Акациев, в която лирическият герой иска да е потник на гърба на млад работник.
В нашия случай вълка отдавна е захвърлил овчата кожа, но продължава да блее и лежи на гърба на стадото.
Синдикатите у нас не са нищо повече от едни умели рекетьори, извиващи ръце със знамето на трудещите се.
Докато техните ризи пращят по шевовете, българският работник бавно линее и бере душа.
Резултата от дългогодишните усилия на въпросните господа оглавяващи синдикатите е на лице. Нашия труд е най-нископлатения в цяла Европа и както изглежда само у нас гладния вярва на сития.
Крайно време е трудещите се да разберат, че лойта сериозно уврежда тяхното здраве, както и това на семействата, които издържат!