Кални бани с марката НРБ – наследство от лука(но)вия преход
И отново, този път от парламентарната трибуна, червен депутат заклеймява опонент, че бил някога …комсомолски секретар ( друг е въпросът, дали това в конкретния случай е вярно).
Калта от миналото продължава да е основен строителен материал при градежа на негативния образ на когото и да било. Но е особено миризлива, когато се употребява от строителите на социалистическия капитализъм с лука(но)во лице.
В българската версия на романа на Дюма „ 20 години по-късно“ няма място за романтика и героизъм. Набляга се на отровителството и отмъщението. Разкрачени между идеологическия си фундамент от времето на соца и неговото доходоносно отрицание под формата на червен капитализъм, рожбите на прихода от превръщането на общата собственост в тяхна ни показват срамотиите си всеки път, когато искат да се надсмеят безнаказано над елементарното приличие в политиката.
Ако е било толкова срамно да си бил комсомолски секретар някога, защо това да важи само за онези, които наистина биха искали комсомолът да не е съществувал по нашите земи? А гордите с това минало, които масово членуват в БСП и гласуват в червено, не трябва ли също да бъдат заклеймени? Или упорството им да харесват калното ни минало ги прави различни?
Питам, защото в средите на десните, ако са такива, мръсното минало е срамно петно и обикновено е непреодолима бариера за партийна кариера в рамките на десницата. Всяко изключение на омърсен от времето на комунизма, но приет от десницата за свой, се смята за проява на двоен стандарт. Най-активни в нападките си по тази линия са тъкмо червените ( или мимикриращите).
Но мръсното минало за тях е мръсно за червените само, ако е посиняло. Но ако е преляло в розово, значи си е достойно. Не просто комсомолски секретари, а секретари на целокупния комсол се мъдрят в челото на днешната БСП – вземете само Евгений Узунов, протеже на Първанов, бивш първи секратер на ДКМС и един от най-влиятелните партийци в червената партия днес.
Трудно се намират хора с биография от времето на соца, които да пожелаят да участват активно в политиката и управлението, за които не може да се открие мръсно петно. Комунизмът в това отношение беше една голяма кална центрофуга. А пък на младото поколение, което не е газило в онази кал в съзнателна възраст, също толкова лесно му намират родители или други роднини, овъргаляни до шията. Калта на комунизма е единственото нещо, което не беше дефицитно. „Интересното“ е, че тя и днес извира отвсякъде.
Така си живуркаме насред калните бани с марка НРБ.
Иво Инджев
www.ivo.bg