Октоподи за европейско развитие

„Не отстъпвай от мисията си, от ценностите си и от пълната изява на вътрешния си лидер, дори когато другите се съмняват в теб. Когато хората казват, че ще се провалиш или намекват, че не те бива, стой все така уверено в собствения си аз и не им позволявай да те разбият.Защото лидерството до голяма степен се основава на способността да вярваш в себе си, когато никой друг не вярва в теб.”

Думите са на великия баскетболист Майкъл Джордан от книгата му „Тласкан отвътре”.

Той не е бил гражданин за европейско развитие, но ние живеем в страната на Граждани за Европейско Развитие на България.

Тласкани отвътре с един мой приятел, който все още оставям „на прикритие”, защото е уникален анализатор, стигнахме до прага на Октоподи за Европейско Развитие на България.

ГЕРБ срещу ОЕРБ.

„Г”-то прилича на милиционерско рамо с пагон. „О”-то е безкрайния кръг, свободата на кръговрата.

И още нещо, което определя всичко: смелите не бягат. Смелите изяждат страха си, преди той да ги е изял. Така казват мъдрите гурута, но преди някой да ти го каже, се налага да прескочиш сам бариерата. И да се удариш челно с неизбежното – страхът те отдалечава скоростно от гражданина, а октопода не те прави смел.

Когато един Гражданин за Европейско Развитие на България навлезе във фазата на високомерието, че властта на европейското му развитие е вечна, както и режисираната му слава е непреходна, идва редът на Октопода за Европейско Развитие на Бълтария, на когото е счупен носът, повален е в нокдаун и това е естествено. Ключовата идея обаче е, не дали ще се изправи пред това предизвикателство, а как ще го направи. Защото ако не си преминал през пещерата, изкачването на върха ще се окаже куха победа.

Когато зад лицемерното демократично лице на Гражданина за Европейско развитие се подават грубите белези на силовака, всяващ страх, Октоподът за Европейско развитие няма друг изход, освен да осъзнае, че всеки крах носи в себе си отворена врата и по-голяма възможност.

Всъщност да съзираш възможности точно там, където останалите виждат само неприятности и проблеми, е знак, че си Окпопод за Европейско развитие.

Повечето от Гражданите за Европейско развитие се свиват в черупките в Мидените ферми, създавани от Властта и не смеят да реагират. Те предпочитат да отмине бурята, да кажат онова, което стискат зад зъбите само тогава, когато „му дойде времето” и да изчакат УДОБНИЯ момент. Другите, Октоподите за Европейско развитие, са освободени от егото и правят точно обратното за ужас на онези от Мидената ферма. Затова и ги освиркват, ругаят ги, подиграват им се, наричат ги луди, безрасъдни, странят от тях, завиждат им, защото са различни.

Когато обаче мисията е свободата и то не само твоята лична, а и на Гражданите за Европейско Развитие, да бъдеш луд в страната на послушните нормални, е избор свише.

В страната на ограничените възможности, в коята живеем днес, е привилегия да си Гражданин за Европейско Развитие. Когато си надул фанфара и ръкопляскаш, заслепен от идеята, че на върха на ботуша е апликирана мечтата ти за истинска демокрация, блъскаш лакти да си отъркан в първите редици на властта. Там е уютно. Завет е. Няма глетчери, няма лед и лавини не падат. Там има награди, далавери, афери и обтекаема илюзия, че си НЯКОЙ, особено когато цял живот си бил свит в нечия друга мидена ферма, с пясък вместо думи между зъбите.

Днес си Гражданин за Европейско развитие, защото ТЕ са на власт. Утре ще бъдеш Гражданин за Американско развитие, стига да станем техен щат. Въпреки, че едното и другото май е едно и също, но вкусът е толкова автентичен, колкото да пиеш 12-годишно уиски в пластмасова чаша.

И както всичко у нас, включително и комитите, тръгнали заради свободата на България някога, Октоподите за Европейско Развитие също са разцепени по най-важния признак – усетът за демокрация – на широки и тесни Октоподи.

Широките Октоподи за Европейско развитие са октоподи, чиито ценности са свързани с осребряване на оцеляването, възхода и най-вече на падението. Те са Октоподи по неволя – съпротивляват се на ботуша, потърпевши са от диктатурата на Гражданите за Европейско Развитие, но снишавайки се разчитат, че когато бурята отмине, качени върху най-високия клон ще развеят знамето на първи борци на партизанското движение на Октоподите за Европейско развитие.

Широките Октоподи не рискуват.Рискът за тях е храброст само, когато зад гърба им го има Водачът. Те обясняват страха си с разумност и дори играят двойна езда с Гражданите за Европейско Развитие, легендирайки че това е някакъв свръхразузнавачески талант, зад който обаче прозира единствено спасяването на личната шагренова кожа.

Широките Октоподи са дълбокомислени, те може да са Заместникът, може и да са някакви измислени Играчи, дори Кралицата на империята и да митологизират битката като логистично дълготрайно упражнение. Зад хладнокръвно иначе треперещите маски обаче се крие единствено шумоленето на парите.

Парите, които купуват всичко. Парите, които осигуряват самостоятелно катапултиране. Парите, които всъщност са цената на октоподското им участие в играта. Защото, ако трябваше да направят избора си да бъдат Окпоподи за Европейско Развитие само заради идеята за спасяване от ботуша, те нямаше да участват. Защото щяха да изгубят основния си стимул за съществуване – парите.

Тесните Октоподи са октоподи от друга порода. Те знаят, че точно, когато е най-тъмно, можеш да видиш звездите.

Те нямат отношение към големите пари – менкането им към Граждани за Европейско Развитие, дипленето им през сделки, договорки, предателства зад прокламираната иначе чиста идея за чиста и свята демокрация.

Тесните Октоподи играят ва банк. Слагат си главите в торбата, дори и когато няма никакъв видим смисъл, защото душите им знаят, че когато сопата удря по гърба на някого, те никога не могат да бъдат безразлични.

Тесните Октоподи не се пазарят, не искат плата за да бъдат воини, които се борят за справедливост. Те са храбри бойци, които не се страхуват да говорят, когато всички останали „широки откоподи” мълчат в името на „тактиката”.

Тесните Октоподи никога не се подчиняват сляпо на чуждото мнение, пък дори и то да е на Водачът. Те мислят не само с главите, но и със сърцата си и всъщност без тях всяка битка е предварително обречена на провал.

Тесните Октоподи нямат къщи в Гърция, Испания или Ница. Те са онези глави, които ги сече сабята. И които не отчитат каузата единствено като перо в баланса на компанията.

Тесните Октоподи знаят, че биха рискували отново и отново, и мисията им да защитават ценностите на свободата и справедливостта, няма да носи никога единствено конкретно име. Дори и когато ги считат за луди и спусъкът е опрян до челата им, те продължават да вървят. И не се оглеждат нервозно за Външно. Защото за тях Вътрешното е по-ценно.

В Държавата на Гражданите за Европейско Развитие да бъдеш Октопод е лош избор, погледнато от ъгъла на статуквото.

Широките Октоподи го знаят и пазарят цената си. Тесните Октоподи залагат точно като Оскар Уайлд на най-важното: „Бъдете себе си. Всичко останало е заето”.

Оказва се, че в тази държава на Граждани за Европейско Развитие да бъдеш Октопод не е само стечение на обстоятелствата, а истински избор.

Широки или тесни – животът пресява.

А иначе понятието Октоподи за Европейско Развитие на България никак не е случайно. Моят умен приятел ще ви го обясни съвсем скоро, защото и двамата, учудени като деца, преоткрихме една великолепна фраза на антроположката Маргарет Мийд: „Не се съмнявайте, че малка група умни и всеотдайни граждани може да промени света. Всъщност, винаги така е ставало.”.

И с Октоподите е така.

Веселина Томова

На снимките:

Вътрешният министър Цветан Цветанов замезва с октопод.

Собственичката на сайта afera.bg Веселина Томова разтваря мида от Мидената ферма на Граждани за Европейско Развитие.