Алексей Петров го предадоха собствените му мишки

Алексей Петров още не е убит.

Но е пробит като швейцарско сирене.

Собствените му мишки, възпроизведени от него в екип, го предадоха и продадоха. Подложиха го на дръвника и накачулени го оплакват тихичко – под юрганите, там, където Цветанов и Борисов няма да ги чуят.

Алексей Петров още не е наясно с най-важния пробив в живота му.

Той събира някакви свои парченца от пъзела „на тъмно” и вероятно продължава да бъде облъчван, че така е най-добре, защото това се нарича „целесъобразност”.

Алексей Петров никога няма да се превърне във Водач, защото около него гъмжи от мишки.

А когато един мъж е тръгнал на война, той събира около себе си хъшове. Те може и да кашлят, може и да са без работа, може и да се ненавиждат един друг понякога, но в името на каузата – НИКОЙ да не става жертва на диктатура, терор, насилие и поръчково гилотиниране, са сдъвкали страха си и викат: „Бунт! На оружие!”.

За да направиш този избор обаче, се иска сърце.

Сърце да пожертваш личното си удобство, къщата в Гърция, Испания, гердана от перли, роклята и заплатата в хиляди, далаверката да оправиш себе си да не си „по очи”, пресметливостта да се спазариш – едно към три, а пък после – ще видим…

Всички онези, които докато Алексей Петров беше Силен и ги дундуркаше в ДАНС, са се посрали. Без извинение.

Толкова ги е страх, че приличат на някакви нарисувани човечета от комиксите. Не можели да говорят, намало как да кажат КОЙ ги спира, сега не му било времето, те били спецхора и така не ставало.

В същото време по кюшетата, оглеждайки се като мишки, са ужасно знаещи и пълни с информация, обаче сега, някак си, някой друг ден, след време, щели да обяснят, защо нямало сега да кажат ИСТИНАТА!

Не ви пожелавам да видите такива физиономии – изпотени, хлъзгави, лицемерно усмихнати, лица, които си мислят, че излъчват мъжество, което комплексарски пъчат, но в същото време приличат на страхливци.

И нищо повече.

Не пожелавам и на Алексей Петров да види в очите сегашният поглед на някогашните си „комити”.

Впрочем, приемете Алексей Петров като метафора.

Името му няма никакво значение. Това, което се случва с него може да стане традиция за всеки един от нас в България, който е неудобен на властта на милиционерската мутрокрация.

И сега ще ви кажа истината. Алексей Петров го продават на парче. „Договорились” с точно онези, които иначе с треперещи пръсти „плюят”.

Властта ги овладява един по един. Първо чрез СТРАХА ИМ, защото най-важния пробив е, когато сам си се сложил на тепсия точно със страховете си. Нататък идват парите, сделките, уговорките, тайните скороговорки, които си мислят, че само те си ги знаят.

Мишките си мислят, че някой ден като мине бурята, ще изпъплят като тигри и ще отиграят подлото си малодушно поведение като „страховита тактика”. Ще се изпъчат като първи борци срещу силовия режим и пак ще ближат задника на Петров.

Нищо ново под слънцето.

Българска традиция.

Ще кажете – който каквото си е сътворил. И ще бъдете прави.

Всеки от нас има своята Голгота и своите уроци на изпитание. Но всеки от нас има право, когато се вихри в това Чистилище, да има поне трима хъша до себе си.

Всичко обаче на този свят е заслужаване.

И тук изобщо не става дума дума персонално за Алексей Петров, а за каузата – да си пич точно, когато трябва.

Да излезеш с името си, позицията и лицето си точно, когато е най-страшно. Да кажеш това, което мислиш точно СЕГА. А не, когато всички ще се изпопрепъват да го направят.

СТРАХ!

Това е другото име на българина.

Колко струва страхът?

Парички.

Пари.

ПАРИ.

И малодушие.

Абсолютно никакво значение вече няма дали Алексей Петров е наясно с всичко това, или дори играе в тази „завера”. Пак „в роля”.

Мълчанието на мишките, режисирано, дърпано на конци и контролирано, вече е присъда. Няма значение и дали ще бъде осъден, или оневинен Алексей Петров. Той носи своя кръст.

Плъховете са по-важни.

Плъховете.

Които уж не са напуснали кораба, а треперят истерично и вече са влезли в клетките на Сценариста.

Преклонена главица сабя не я сече.

Тази поговорка истински си заслужава този народ.

Който не само няма дух и сила да се бори за една кауза, но дори няма живец да застане и зад един приятел.

Сега вече нетърпеливо нервничите – дай факти, кажи докрай каква е мръсотията…

От септември afera.bg ще стартира поредица с разтърсващи разкрития за това как Алексей Петров стана жертвеното агне и как властта заигра зад кулисите – Лев Инс, басайна Спартак, Галерия, ДАНС и още, още кои са пробитите.

А вие се оглеждайте!

Отворете си сетивата и бягайте от мишките и зализаните плъхове!

Защото няма начин да няма и такива, от рядката порода по тези ширини, които да ушият байряка.

И да му турят знака.

Пък каквото сабя покаже.

Веселина Томова