ПИСМО ДО … (Той си знае…)
Здравей …,
Пиша ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина ти желая здраве и дълъг живот! За да има на кого да пиша…
Но да си направя ТРУД`а да си дойда на ДУМА`та.
Реших да ти пиша, защото това е единственият начин да общувам с теб.
За сега.
Вероятно ще ти е интересно да ти разкажа какво става тук, в цивилизацията, както се казваше едно време в казармата.
Като икономист, вероятно ще те интересува какво става на първо място в икономиката.
Нищо не става. Както знаеш, в някои държави календарната и финансова година не съвпадат като периоди. У нас съвпадат. Появи се обаче ново понятие – политическа година и сега е модно тя да се отчита. Случайно съвпадение с нея в икономически план е периода от жътва до жътва. И може би това ни е грешката като държава.
Да караш хората да се занимават с политика, когато, както се знае от древни времена – ден година храни, не е просто тъпоумие, то е против природата на естеството, но двадесет години това политиците не го “вдяват” или нарочно го измислиха на времето.
Човек се замисля за бъдещето не през жегите, не и в лютата зима, най-малко през пролетта, когато и без да мислиш, природата напъпва и се готви да ражда. Природата ни е създала по свой образ и подобие, да се замисляме за бъдещето, когато сме видели, какво сме пожънали, какво сме скътали за зимнина, когато сме трезви, защото старото вино сме го изпили още по Гергьовден, а новото още е шира и не става за пиене.
Но, да не се отклонявам. Та за икономиката. Като ти казах, че нищо не става, не исках да те подвеждам, наистина нищо не става. Нивото е под екзистенс минимума. За да не се впускам в подробности, по отрасли или по показатели, по-важно е да ти кажа къде е причината. Главната причина е НЕДОВЕРИЕ. НЕДОВЕРИЕ към банките, НЕДОВЕРИЕ към партньорите, НЕДОВЕРИЕ към държавата. НЕДОВЕРИЕ, изкуствено и умело създавано и всекидневно подхранвано.
Не беше съгласен с мене на времето, когато се опитвах да ти докажа, че нямаме истинска пазрна икономика. Че не е пазарна икономика, която е “подпряна”, ако и да е в частни ръце, на държавния бюджет или на европейските фондове. Сега имаш повече време и за четене, и за мислене, напрви само една съпоставка – каква част от брутния вътрешен продукт у нас се създава чрез финансиране от държавни поръчки и каква част се създава в Швейцария, в проценти. Хайде да не се сравняваме с Швейцария. Съпостави данните с любимите на премиера държави Германия и Италия…
Онзи ден, например, земеделският министър успокои населението с информацията, че вече са прибрани два милиона и половина тона зърно и с това зърненият баланс е вързан. Да, вързан е. Вързан номинално. То и през 1996год. беше така… А после? Къде изчезна зърното? Изнесено? За да бъде след това внесено? Тука си беше зърното… Разказвал съм ти. Притеснява ме и, че земеделският министър говори за зърнения баланс. Това не би трябвало да е негова отговорност, а на министъра на търговията… Същата история беше разиграна през далечната 1996 година…
А, да не забравя, по европейска програма са дадени осем милиона евро за борба със сивия сектор. Осем милиона евро или шестнадесет милиона лева. За какво? За усвояване, естествено, и ще ги усвоят, да знаеш, до евроцент и до стотинка. Представям си как се смееш на тази информация. И аз се смея, но всъщност ми се плаче. Ще излапат хитреците паричките, без да ги е еня за сивата икономика, защото точно на тях им е ясно, че отново тя ще спаси народа от глад и мизерия, до някъде. До някъде, но до къде и до кога?
Като професионалист в системите за сигурност, вероятно те интересува какво става със стратегията за национална сигурност.
Пише се, даже има публикуван проект в сайта на министерския съвет, можеш да си я изтеглиш и да я прочетеш. Няма да коментирам проекта, има си платени държавни специалисти за тази работа, по моя преценка са не по-малко от пет хиляди… Щял да се обсъжда и от структури на гражданското общество и чак тогава ще влезе като законопроект в народното събрание. Тотална демокрация. Откритост и гласност. Окритост, като отворените прозорци и врати на спрелия влак на социализма, и гласност – всеки може да крещи на свобода и колкото си иска: “Защо спря влака?”. Както и тогава, така и сега, никой не смее да попита: “Кой, мамка му, спря влака?”.
Но, да не се отклонявам. Ще я приемат, ще има закон, ще подредят службите, ще им определят и бюджетите, ще се харчат пари на ползу роду…
И никой не ще да си даде сметка, че лимитиращият елемент на националната сигурност е ДОВЕРИЕ. ДОВЕРИЕ към колегата, ДОВЕРИЕ към началника, ДОВЕРИЕ към службата, ДОВЕРИЕ към държавата… Сега ми идва на ум, че трябваше онази комисия с дългото име, дето я създадоха да отваря и публикува досиетата на държавна сигурност, просто трябваше да я кръстят “Комисия за генериране на НЕДОВЕРИЕ”…
Но стига за националната сигурност, че ще взема да кажа нещо, което компетентните органи може да го дефинират като класифицирана информация и да ме подведат под отговорност. Пък не съм нито депутат, нито министър, нито министър-председател, даже не съм и президент…, че да ми се размине.
За мене, какво да ти пиша. Зле съм. Защо да те лъжа? Книгата още не е издадена. Ако все пак я издам (или по-точно ме прекарат да бъде издадена, като сам си платя “удоволствието”), ще ти изпратя една с посвещение: “На … , с учебна цел! Светът е пълен с добрина, но от всякъде те дебне предателство…”
Отговор не чакам. Пак ще ти пиша…
С доброжелание!
Сава Севън