1 година ГЕРБ: Демократизация чрез диктатура

Тоест, за да се справим с "наследниците на Народния съд" и "техните турски подлоги" ни трябва нов, негов национално-отговорен аналог, който да реши всички проблеми тук и сега. По случай една година от управлението на ГЕРБ, Борисов коментира: "Когато един от магистралните грабежачии беше застрелян, аз лично поздравих полицая, който е действал безкомпромисно към тази с..гад"(явно премиерът се двоуми дали е по-добре да нарече убит без присъда човек “гад” или “сган”), но в същото време го било срам, когато полицаи пребиха семейство в Кърджали.

(http://www.btv.bg//video/1795573767-Borisov_pred_bTV.html) Става дума за случая от преди 2 дни, при който ченгетата пребиха "погрешно" семейство в Кърджали. Тоест, не са пребили "правилната" "сган", а случайно семейство. Този случай е симптоматичен за политиката на сегашното правителство, неслучайно подкрепяно толкова ентусиазирано от неофашистката партия АТАКА. Според статистика ¼ от задържаните в ареста хора са малтретирани от полицаи.

Почти всяка вечер се излъчват публични арести на предварително обявени за “сган”. Провеждат се акции с гръмки имена, вероятно след подходящите съвети от PR агенции, като например “Октопод”, “Всичко Коз”, “Пеперудите” и др. В същото време активно върви процеса на вкарване на нов "специализиран" и зависим от правителството съд, който да решава проблемите "тук и сега". Реформа, която пак се подкрепя активно от неофашистката партия АТАКА, както и от ДСБ.

Този прагматизъм е типичен за неолиберализма. Трябват ни "бързи решения", "тук и сега", а не дълго обсъждане. Демократичните решения отнемат "твърде много време”, не са достатъчно икономически ефективни. Управляващите настояват много на точната дефиниция на съда – не е "извънреден", а "специализиран". Но правят малко, за да обяснят какво точно ще представлява той. Дори Дневник и Капитал, които първоначално възхаляваха идването на ГЕРБ на власт като възможност за "бързо и ефективно решаване на проблеми", публикуваха серия статии, в които разкритикуваха непрозрачността и недемократичността на прокарването на реформата.

Обявиха обществените обсъждания за "бутафорни", "защото критиците на идеята бяха притискани да не говорят от управляващите и защото в крайна сметка на място нямаше готов проект, а се обсъждаха няколко идеи, нахвърляни на power point презентация." (http://m.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/07/19/934658_strogosekretniiat_proekt_za_specializiran_sud)

Според ГЕРБ, съдът и сега е зависима институция и за това трябва да се създаде нов, още по-зависим съд, за да се справи с магистрати и съдии от първия. Проектът предвижда сегашният министър на правосъдието, Маргарита Попова, да номинира съдиите, работещи в новия съд. Наблюдаваме класическо за неолиберализма отнемане на демократичния ред в името на опазването на демокрацията. Класическо и за истеричните настроения против турци/комунисти/агенти на ДС/руснаци/евреи и т.н., така типични за партия АТАКА. Истерията, която докара и ГЕРБ на власт. Тоест, за да се справим с "наследниците на Народния съд" и "техните турски подлоги" ни трябва нов, негов национално-отговорен аналог, който да реши всички проблеми тук и сега.

Днешната неолиберална власт абдикира от всичките си задължения да защитава гражданите чрез, например, полицията. Грижите за превенцията на престъпността се "преотстъпват" на неправителствени организации, а криминалните прояви често се представят като етнически, създавайки напрежение между хората, страдащи от полицейско насилие. То, от своя страна, е представяно като геройскo, чистка, екшън сцена всяка вечер по новините. Оправдава се всяко насилие срещу хора, без нуждата от доказателства за тяхната вина. Стига да бъдат наречени "престъпници" или “криминално проявени”, те автоматично се превръщат в такива. Ако медиите нарекат някой с псевдоним, звучащ като от комикс, това автоматично трябва да свали всяко съмнение около неговата вина.

А когато фашизирана банда преби леви активисти, отиващи на либерален протест в защита на човешките права на чужденците в България, Цветанов каза, че това е “сблъсък между крайни анархични групировки”. Тоест, според него, държавата няма отговорност към такива “анархични” елементи. Тогава медиите интерпретираха случващото се в абсолютно същия стил, в който говорят и за арестуваните “криминално проявени”. Дори и някой да е сигурен във вината на арестуваните, обявени за нарушители, виждаме колко лесно тази вина може да се прехвърли дори и върху жертва на нацисткото насилие.

Но никой няма право да се сърди на Борисов относно това, че не изпълнява предизборните си обещания. Преди изборите имаше скандал около "лошия човешки материал", а днес се говори за това, че “сганта” трябва да се застрелва директно от безкомпромисни полицаи. Полицейското насилие е лошо, само ако е срещу "погрешните", но не и ако е срещу враговете на нацията – "сган", "комунисти", "руски агенти" и други, които попаднат в черния списък на ГЕРБ/АТАКА. В края на миналата година журналистът Бареков, бивш водещ на чалга предаване в националистическата телевизия СКАТ, който не крие силната си симпатия към Борисов, писа: “Пиночет ли…? Нека да не плашат народа с хунти и пиночети, защото той вече знае, че друго няма да оправи положението.”(http://www.barekov.com/?p=1204)

Полицейското насилие не е новост за ГЕРБ. Сегашното правителство е логичното продължение на една дълга тенденция на заигравка с десния екстремизъм и силовите инструменти на държавата, нужни за задържане на курса за неолиберални реформи. Боян Расате водеше предаване в телевизия, собственост на олигарх близък до “социалистите” от БСП. Националистът Първанов яхва всяка патриотарска истерия. А Божидар Димитров безконфликтно премина от държавен идеолог на предишното правителство към министър в сегашното. “Шоковата терапия” може да действа само в ситуация на перманентна криза, на истерично търсене на врагове и отказ от каквато и да било форма на обществен дебат.

Няма никакъв смисъл от носталгия по някое от предишните правителства. Няма и смисъл от това да си мислим, че тези процеси са уникални за България. Крайно десни партии като АТАКА набират сила навсякъде, а водещите неолиберални елити все повече и повече трябва да се съобразяват с тях. Това се наблюдава от Унгария до

Управляващите са длъжни да измислят нови и нови врагове (например бежанците в Италия, терористите в Испания, циганите в Унгария), за да създават състояние на постоянен стрес, в който да могат да прокарват непопулярни, про-корпоративни мерки. А в България тези врагове са смесица между циганите, турците, руснаците, комунистите, евреите… в зависимост кой от приятелите на Борисов дава отговора – Джамбазки, Сидеров, Божидар Димитров или Цветанов.

Можете да прочетете още защо днешния неолиберален капитализъм, капитализъм на бедствията, както го нарича Наоми Клайн, може да съществува само в условията истеричен национализъм и полицейска държава прочетете четете тук – http://baidalai.org/?p=243

Антон Хорасов
http://bulgaria.indymedia.org