Оставка за Цветанов
Двоумях се дали да започна или да завърша настоящия коментар с един цитат от заключителното изказване на вътрешния министър Цветанов по време на изслушването му в сряда във връзка със специализираната полицейска акция в Кърджали. Цитатът е следният: „…аз като министър на вътрешните работи ще застана твърдо зад действията на полицаите, докато не бъде доказана тяхната виновност…”.
Реших, че е по-уместно да започна с него. Защото не само полицаите до доказване на тяхната виновност в една или друга ситуация заслужават защита. Невинни до доказване на вината им са абсолютно всички граждани на България. Не и според вътрешния министър. Не чух нито дума в защита на гражданите от Кърджали, в чийто дом са нахлули цивилни полицаи посред нощ. Упражненото над тях насилие е само допълнителен детайл, придаващ в известен смисъл и драматичност на случката. Не омаловажавам в нито един аспект извършеното насилие. Но самият акт на нарушаване на нечия лична неприкосновеност и територия по смисъла на Конституцията вече е проблемен.
Ама не била разбита вратата, Сабахатин Мустафов сам я отворил, защото чукащите цивилни лица „своевременно” се били представили и били обяснили, че това е специализирана полицейска операция. Не оказал съпротива. Въпреки това според съпругата му се нахвърлят върху него с насочен пистолет и му слагат белезници.
По думите на Цветанов, „за да може да бъде осигурен допускът до адреса”. Този бюрократичен език понякога е смайващ…
Да си представим следната ситуация. Вкъщи сте и се готвите да си лягате. Изведнъж на вратата ви думкат цивилни лица, които се представят за полицаи. В тези времена на безброй видове гениални измами няма ли да се осъмните?
Никой до момента не постави въпроса защо полицаите са били цивилни!
Във всичките до момента заснети и шумно рекламирани видеокадри от акциите на МВР няма цивилни служители. Напротив. Е, на какво основание да се доверите, че тропащите по вашата врата са наистина от полицията… А ако имате законно оръжие, няма ли да прибегнете до употребата му, когато посред нощ неизвестни лица се опитват да влязат в дома ви? Може би наистина е за радост, че цялата тази история е завършила само с пукнатата глава на едно 20-годишно момиче и с психическите травми на семейството.
Безброй пъти вече се каза и преразказа какво се е случило според министър Цветанов и защо се е наложило влизането в апартамента на Мустафови. Няма да го повтарям. Само ще кажа, че според него всичко е извършено „по надлежния ред”. Имали първоначална оперативна информация още от месец май, че някой си Джем Мустафа се занимава със сводничество. Направили план за действие, на 23 юли провели работно съвещание с представител на районната прокуратура (РП), планът и всички предприети действия по него били съгласувани с прокуратурата и наблюдавани от прокурор от РП.
В нито един момент обаче Цветанов не отговори директно на въпроса полицаите имали ли са прокурорско разрешение за среднощното проникване в дома и заповед за обиск!
Не са имали. По всичко личи, че в предварителния план на полицаите не е фигурирало никакво действие спрямо семейство Мустафови. Добре, преценяват в момента, че обстоятелствата налагат промяна на плана. Но дали сводничеството като престъпление налага стряскането на невинни хора посред нощ? Все пак не става въпрос за заплаха за живот, за убийство, за обир…
И повтарям, че става дума за невинни хора. Сабахатин и Айсел Мустафови са невинни, дъщеря им и племенникът им от Турция – също. Дори синът им, поръчал проститутки за свои приятели, е невинен. Всички те са като полицаите, които за Цветанов са невинни до доказване на вината им.
Тук обаче се прояви брилянтно маниерът на манипулиране на обществото. Цветанов изприказва куп думи, с които да внуши, че нахлуването в дома на Мустафови не е „погрешка”. Първо, заяви, че синът Кадир бил поръчал проститутките и тепърва прокуратурата щяла да изяснява дали не е участник в сводническата схема, второ, услужливо припомни, че преди десетина години бащата Сабахатин бил дисциплинарно уволнен от МВР, защото продал задграничния си паспорт. Че какво общо има това с конкретната ситуация днес? Няма, но публиката трябва да остане с усещането, че членове на семейството имат криминално минало, че нещо при тях е нечисто… Това внушение беше подсилено и от добавения с апломб политически нюанс. Разчитайки на негативното отношение на хората към ДПС, Цветанов натърти почти с видимо удоволствие върху факта, че шумът се вдигнал толкова, защото, видиш ли, синът бил председател на младежкото обединение на ДПС в Кърджали.
Не, министър Цветанов! Шумът не се вдигна заради това. Шумът се вдигна, защото имаше опит цялата история да бъде покрита.
И по този въпрос избегнахте конкретния отговор. В първоначалната информация майката Айсел твърди, че началникът на Криминална полиция Добрински казал на Сабахатин: „Баш на твоето семейство ли се случи? Ще ви платим щетите и да потулим случая, само и само да не уволнят колегите”. Това вярно ли е?
Началникът на полицията в Кърджали е ваш кадър – ГЕРБ го назначи. А в сряда по БНР председателят на парламентарната комисия по правата на човека Йордан Бакалов заяви, че преди повече от месец в града е имало друго оплакване от полицейско насилие срещу служител на МВР, но ръководството, както и министерството не са предприели никакви действия…
Впрочем струва си да припомним и другите подобни „грешки” в хода на някои полицейски акции напоследък. Маскирани служители на ГДБОП нахълтаха в дома на директора на българския клон на френската банка "Сосиете Женерал" Ян Дюмонтей по време на акция „Октопод”, при „Недосегаемите” разбиха вратата и арестуваха певеца Красимир Аврамов, известен като Човека глас, при „Медузите” маскирани влязоха и в дома на семейство пенсионери от Варна. Говори се, че и преди ареста на Алексей Петров са влезли първо в друга къща. И все „погрешка”. След това извинения по телефона или в официално писмо на френски. Няма значение. Това не е достатъчно.
Грешки никога не са изключени. Слаба организация, недостатъчен опит и компетентност, лоши условия на работа, натиск от страна на ръководството да се постигат резултати на всяка цена, оскъдна информация – тези фактори безспорно създават стрес и благоприятна среда за грешки. Но който прави грешки, си носи отговорността. Разбираемо е, че министър Цветанов застава зад служителите си, но нека си понесе и отговорността за това, че за една година не направи нищо, за да подобри условията им на работа, и едва сега с чужда помощ предприема стъпки за повишаване на квалификацията им.
Понасянето на отговорността означава подаване на оставка.
Нищо че засега запази бюджета на МВР и заговори за административните програми по ОПАК. Проекти по тези програми за подобряване на административния капацитет обаче едва ли ще помогнат в оперативната работа на служителите или в събирането на годни доказателства от разследващите полицаи.
И понеже споменах отговорност и оставка, от БСП не са първите, които поискаха оставката на вътрешния министър. Искам да подчертаем, че във връзка със случая в Кърджали оставката на Цветанов беше поискана най-напред от Българския хелзинкски комитет. И мотивите за това не са политически. Така че нека никой да не ни вменява оттук насетне, че пригласяме на БСП или на ДПС. Убедени сме, че това е гражданска позиция, която не се нуждае от никакви политически аргументи. Единствено който не цени основното си гражданско, а и човешко право, че е невинен до доказване на противното, може да защити подобни действия на силовите органи.
Мария Дерменджиева