Закриваме държавата

Ама те тия са най-опасните.
Ако не сте го разбрали, питайте Веско Топалов – да, този същият, който в България играе партиите си винаги от втория ход нататък. Първият винаги е запазен за премиера, както и първата брачна нощ (преди векове), запазена за феодала. А сложи ли ти някой друг началото, лесно можеш да кажеш после „Това не е моя работа".

Но…
Началата ни са твърде много, за да драматизираме чак толкова.
Претръпнали сме сякаш.
И не вярваме, че държавата е на закриване.

Хвалим се шепнешком
или гръмогласно един на друг в кой точка на света са заминали децата ни да учат, работят или живеят. А на тези, които остават тук казваме „Няма страшно" или „Всяко чудо за три дни", въпреки че знаем…
Държавата е пред закриване.

Управлява ли някой държавата?
Или я караме на автопилот?
Тук-там някой отвън пипа нещо по командното табло, но иначе…

Обама е пратил Уорлик, доверил му се е сякаш, инструктирал го е да се вре във всичките ни институции, да се снима и в наши филми, ако трябва…
Путин ни праща разни шматки* и ни държи под телефонен контрол…

А рубриката „Къде сме ние?" по националната телевизия нещо изчезна. Не защото няма отговор, а защото стана твърде сложно съгласуването на отговора за пред българския народ. Пък и всеки от нас го знае … отговорът.

Няма ни, никъде ни няма.
Закриваме държавата.

Мария Борисова
http://pisnani.com