Кой ще ми(г)не пръв в явния дуел за тайните служби?

През пролетта на 1992 г. от премиерския кабинет изтече информация за скандал, която принуди властния политик да се оттегли. Това катализира конфронтацията на правителството с президента Желев, мобилизира и консолидира всички съпротивителни сили – от профсъюза „Подкрепа“ и ДПС, до шефовете на службите, начело с новоназначения от Желев шеф на разузнаването Бриго Аспарухов. Да не говорим за присъдружните им медии.

Възможна ли е подобна криза днес? Подобна, в буквалния счмисъл, едва ли. Но че противопоставянето на военния министър Аню Ангелов на главнокомандващия Георги Първанов излиза извън рутинните (вече) параметри на „дърлянето“ между правителството на ГЕРБ и президента, което предстана да правят впечатление поради липсата на последици, това е факт.

Преди всичко Аню Ангелов настъпва Първанов повторно. Упорството да му предложи своя кандидатура за шеф на военното разузнаване далеч не е най-голямото му предизвикателство срещу президента. Много по-сериозна заплаха за Първанов е разследването на далаверите в превъоржаването на армията, оповестени публично от военния министър тази пролет с явен намек, че трябва да се търси отговорността за неизгодни сделки на „най-високо място“. Ангелов „посегна“ към болезнената за Първанов тема конкрентно за договора с „Юрокоптер“. Той е запазена територия на близкия по президента олигарх Николай Гигов. Толкова е близък с него днес, че е сред най-доверените му сподвижници на тайната подготовка за постпрезидентския политически проект.

Разследването на сделката с „Юрокоптер“ ( за което написах в книгата „Президент на РъБъ“), продължава, ми каза преди седмица Аню Ангелов, който гостуваше в Нова телевизия.

Сега мнистър Ангелов декларира, че няма да отстъпи в спора с президента за овакантения пост на началника на „Военна информация“. Каза го декларативно и не остави място за маневри. Ако Борисов, по някаква (отново) непонятна за публиката причина го накара да се „помирява“ ( както направи с Дянков, пращайки го на заколение в кабинета на Първанов да се гърчи с обяснения пред глутница острозъби политически вълкодави), Ангелов няма да има друг изход, освен да се оттегли. Или наистина да заприлича на Румяна Желева, както в аванс вече се подигра Първанов.

Досега до всички помирявания с президента, например по въпроса за отзованите посланици от Турция и САЩ, се стигаше след лични договорки с премиера Борисов. Но сега военният министър изглежда решен да заложи името си и никак не напомня в това отношение на злополучната Румяна Желева, която беше готова на всичко, за да „танцува“ във „висшата политика“.

Ще го жертва ли Борисов, както направи с други неудобни или зад твърдостта на военния министър застава и той?

Тайната власт, която Първанов черпи от тайните служби, явно му е фатално важна. Пристрастен е към нея като наркоман към всекидневната си доза и изглежда готов на всичко, за да не се лиши от нея.

Фатално ли казах? Правилно сте прочели.

Иво Инджев
www.ivo.bg