Министър Н. М. целува по бузите репортерки от бТВ и Про.бг Учтиво, нали?
Преди дни Георги Първанов връчи орден "Стара планина" на израелския президент Шимон Перес. Имаше представители и на двете държави. Делегации, журналисти… Размяна на взаимни похвали… Наелектризирана обстановка. Но ми направи впечатление, че малко преди награждаването нашият външен министър – Николай Младенов, се държа твърде фриволно с две журналистки, представителки на две от водещите ни национални медии.
Извън формалностите и протокола, министър Младенов виждайки Т.Е. от бТВ и Д.Р. от Про.бг (лесно ще ги идентифицирате!) се насочи към тях двете. Поздрави ги. И ги… заразцелува звучно по бузите. Като че са си първи приятели от дълго време. Заговориха си "на ти". Любезничеха. Министър Младенов прояви приятелското си отношение към двете дами. Наистина. Целуна ги и по едната, и по другата буза. Видях го с очите си. Те, разбира се, също се развълнуваха. Ами как иначе? Симпатяга е външния ни министър, как няма да се развълнуват? Да изпуснеш целувка по бузата от него, ами това си е къде-къде по-незабравимо преживяване! Особено, когато Николай Младенов е на такъв пост в държавата.
Не се поставям на мястото на двете колежки. Не влизам в техните кожи, гледам на тях само като на журналисти в случая. Не се опитвам да ги компрометирам. Препредавам сценката, на която станах неволен свидетел. Това се случи точно в залата, където малко след това официално се връчи орден "Стара планина" на Шимон Перес, в президентството ни. Не ми се понрави, затова го пиша тук.
Хубаво, знаете се с Николай Младенов. Имате си приказка, както се казва. Но защо трябваше да любезничите публично точно по този начин? Не става въпрос за протокол. Но поне за почит към институциите, към институционалното поле. И почит към авторитета на длъжността външен министър на Република България. А така нито репортерките засвидетелстват уважение към поста, нито самият Младенов засвидетелства професионално самоуважение. Това е позицията ми.
Все пак не се срещат двете репортерки с министър Младенов в местен бар. Нито са на веселяшки купон. И не мисля, че е етично (колкото и да не ми отива, а и не ми доставя удоволствие да го играя морализатор, признавам си!) да си разменят целувки по бузите – само защото са си стари познати. Глупаво е. Инфантилно и гротескно.
Не знам откъде идват тези вредни навици на журналисти и политици да си любезничат, да си шушукат, едва ли не да си разменят свръхважна информация на публични места, почти гукайки си. Без грам съображение за професионално достойнство! Без притеснение. Слепешката.
Но как утре ще разкритикуваш, ще хванеш на тясно и ще зададеш неудобни въпроси на високопоставено лице от ранга на министър Николай Младенов, ако довчера си му дал да ти нацелува и двете бузи? Как? Как ще отразяваш неговата държавническа работа, когато публично обявяваш симпатиите си към неговата персона? Пристрастието си. Та това е меко казано двуличие… Няма как да стане това. Не ме убеждавайте в противното. Невъзможно е да си искрен в професията си точно след такова показно симпатизиране и разцелуване по бузи.
Няма как и да им се вържа на репортажите по-нататък на въпросните две репортерки – Т.Е. и Д.Р., съответно – от телевизиите бТВ и от Про.бг. Това, което видях с очите си си беше абсолютен флирт между четвъртата власт и властимащите, политиците, които журналистите трябва да критикуват и да притискат, за да не се главозамаят. В този случай имаме двойно главозамайване…
То бива възпитание, то бива приятелство, но чак до там…
Да ме прощавате за доносниченето, но то е абсолютно добронамерено. Възмути ме една сценка, позволявам си да я регистрирам в блога си. Нито съм перфектен, нито съм монументален, нито съм свръхкомпетентен, но личното ми мнение е, че е недопустимо да се целуват по бузите и да си говорят "на ти" репортерки и министър на външните работи.
То бива човеколюбие, то бива уважение, ама…
Петър Петров