Претенциите на един гащник
На снимките трябва задължително да е по средата.
Говори на по-висок глас отколкото е прието за нормално и ако види сънародници задължително се прави, че не ги е забелязъл. Това е обликът му на летищата, гарите и въобще местата, където се събират хора от повече националности.
Като се завърне в родината, гащникът влиза в стихията си. Хвърля фасове и отпадъци където му падне, но в същото време дава за пример колко е чисто в чужбина.
Неговата кола „нов внос” харчи най-малко газ, той е най-добрия шофьор на света и нарушава всички възможни знаци по пътя си, стига да няма наблизо камери или полицаи. Паркира неправилно в града, а ако не дай си Боже някой е спрял на неговото място пред блока където живее, следва дупчене на гуми, къртене на чистачки и огледала, а понякога дори заливане с киселина върху боята на провинилата се кола. В работата се опитва да свърши всичко с минимум труд за максимум време, ако има нещо за крадене го прибира и обсъжда всички клюки с колегите си. Тъй като по манталитет шефът му е още по-голям гащник от него, се налага да работи извънредно без допълнително заплащане. В замяна свършената работа е поне наполовина некачествена. Резултатът е, че единият използва и експлоатира
другия, а той проваля произведената продукция доколкото може. Накрая фирмата фалира и двамата губят от съвместните тарикатлъци на дребно.
Съседите на гащника не струват. Всички са крадливи боклуци, дошли случайно за малко в града и забравили после да се приберат на село. Роднините си той не признава, щото е най-велик от всички. Турците го дразнят, арменците му пречат, а ако има няколко тона сода каустик и голяма цистерна, би сварил най-качествения сапун в света от нашенските цигани. Ненавижда животните но гледа бойно куче на балкона, за да респектира с него евентуалните си неприятели.
У дома гащника почти несъзнателно /прави го по навик/ тормози жена си и децата, за да „му имат уважението”. Заяжда се за глупости, псува политиците и държавата, и пие ракия за да му олекне. Дошъл на кеф пуска чалга и се разтапя от словесната полюция на текста. Музиката го гъделичка някъде под големия корем и навява тъжни спомени за младоста. Ако е състоятелен, гащникът се вдига и отива в най-близкия хотел, където с много претенции си заръчва млада проститутка на час. Ако не може да си позволи тази екстра, катурва жена си и започва едно плющене и пъшкане, за което после цяла седмица съседите коментират.
Ако е малко над средното интелектуално ниво, гащникът се превръща в хейтър.
Персоналният компютър му дава прекрасна възможност, да покаже всичката си злоба и простотия. Посещава различни сайтове, пише гнусни коментари и се радва когато е успял да ядоса някой свестен човек. Цъка с език като прочете новина /обикновено жълта/, за някой преминал всички граници на приличието с кражбите си политик, доктор или адвокат. Мълком му се възхищава но претендира за почтеност, щото видите ли, самия той не е крал! Ех ако имаше възможност, но ……! Гащникът е почтен човек не за друго, а защото просто не е имал възможноста да бръкне в кацата
с меда.
Ако случайно прочете нещо талантливо, интелигентно написано и най-вече вярно, гащника намира всякакви доводи да оплюе автора и написаното от него. Той хронически не понася талантливи и умни хора, не само защото им завижда. Той откровено ги мрази защото смята, че няма полза и от това да си умен. Въпреки малцината умни хора, в държавата се краде по старому, вършат се беззакония, произволи и точно умните хора могат да попречат на престъпленията най-малко.
Претенциите на гащника са, че той с нищо не е по-лош от всеки депутат, министър или доцент в университета. Ужасяващото в случая е, че в голяма степен той е прав.
Красимир Бачков