„Босове” се превръщат в олигарси-мишки
Преди години една сърцераздирателна тв водеща за малко да ядоса върло яко сегашния премиер Бойко Борисов, докато се беше отдал на спомени, изкушавайки го да посвири в ефир на акордеон. Припомнихме този детайл на наш авер от Сърбия, който се интересуваше доколко властен е наистина министър-председателят ни. Остатъкът от вечерта премина в глумене за гурме пристрастията на олигарсите и официалните властници.
Всеки раздуваше за своите. Бранко ни отваряше очите за пищните трапези на Тито в Бриони, а ние му загатвахме лекинко за последните гастрономически предпочитания на Борисов и компания.
Докато се изреждаха истории за купони в Пожаревац и Дедине, изведнъж се преминаваше към тънки моабети в доверителна атмосфера в Албена, Обзор и Батовата.
Неусетно преминахме на основната тема – поредното превъплъщение на „босовете”от олигархичен контингент в проевропейски корпоративен ръководен „персонал”.
Оказа се, че и в Белград, и в София, и във Варна, и в Пожаревац, „босовете” са започвали рождените си дни с култовата мелодия от „Кръстникът”. Всеки се стараел да няма излишни в церемонията. Загадъчни „мъже на честта” влизат в ролята на живота си – да се правят на „босове”.
Тези шефове въртяха бизнеса с „връщане”. Ръководеха „момчетата”. Грижеха се за необслужваните кредити на банките. Но предпочитаха да въртят мангизите „кеш”. Залагаха едни и същи пачки в по няколко сделки. Думата и славата им на сръчни „чистачи” вършеха останалото. Нещата се случваха като че ли от само себе си.
Малката подробност беше, че „босовете” бяха до един списъчен агентурен състав на бившите служби.
Крушите падаха край пътя в летния зной. Жегата край ъгъла застигаше и по някой „бос”. Докато се стигна до прочистване на такива като Женята. Защото нямало да има никакви инвестиции, докато такива като него шетали из София. Като че ли сега има?! Прочистването беше дублирано и от преразпределителни процеси. Междувременно някои външни партньори се пенсионираха. Буквално. Нароиха се нови модератори и посредници. До 2008 всичко вървеше по график. Всичко вече беше просто бизнес.
Изведнъж „босовете” разбраха, че докато се правят на корпоративни лидери, „пропускайки” да разлистят Буквара на Адам Смит, ще трябва да си наемат нови консултанти – познавачите на Грийнспан вече не стигаха. Отвориха се на „събрайм ипотеки”. Вторични пазари. Деривативи. И повечето са на път да изгорят. Изчезна техният свят на гарантирано с проектили „менкане” – глобалните конкурентни пазари не признават „босове”.
Сега бившите „босове”, изживяващи се за лидери на постолигархичния период, са на път да си отворят поредната война заради изкупуването на имоти на „тънко”. Дребни игрички. Готвят торбите с пачки за контролиране на партийните машини за вотовете догодина, планирайки да удвоят сегашните си резултати. Мръсни игрички. В същото време Борисов се гласи да им резне капацуните с новия избирателен закон. Кофти.
Междувременно всеки „преговаря” с всеки. Иска срещи за „стратегически разговори”. И се повдига на пръсти, извисява се в собствените си очи, да клеца „партньорите” във въздуха. Отмина ли времето на непреклонните „босове”?! Които умееха да боравят с мълчанието си като със „санкциониращ” самурайски меч. И им беше все едно дали, докато резват главицата, ще отнесат и перчема на „партньора”. Кимването им беше като инструкция за „мокра поръчка”. А сега?!
В този момент Бранко ни вкара остра реплика-въпрос – „А вашият Борисов държи ли приятелите си близо и под око?”.
„Нашият премиер няма приятели. Той гледа като самотен страдалец мачове в Банкя.”. Спестихме за кебапчетата. Аналогията е много яка. Преди петнадесетина години Мария, дъщерята на Мира Маркович и Слободан Милошевич, „спечели” 5 000 порции сръбска скара на тенис от тв бос и ги дари на „тигрите” на Аркан. Които пък обгрижиха социално слаби „прави сърби”. Откъде тенис-партньорите на Борисов да знаят това? Бранко не е прав. Те си мислят, че светът започва от тях? Или поне от покровители Пременени?! Или че поне със сигурност ще свърши с тях.
Пълна чалга. В същото време Бойко Борисов може да съжалява, че Радо Слънцето е заел митичното прозвище. Защото премиерът като слънце показа, че може да огрее навсякъде. Ловен сезон. Кръгово във Варна.
А Дянков – той, милият, само дето не е тръгнал лично да събира налози от чалга-клубовете. Как така никой във Варна не се трогна, че преди седмица бяха ударени избрани заведения в Съни Бийч?! И защо? Наемателите ще платят „глобите”. Наемите ще си вървят. Потресаваща история. Нима от Борисов вече никой не се страхува?! Вълнуваща победа на демокрацията по процедура и прочие.
Уви. Театрото е пълно. Постановката е в ход. Договорките за даване на свидни жертви са по подразбиране.
Тогава защо се покриха повечето олигарси?! Защо „босовете” се превърнаха в пършиви мишки. Скатавкаджиите и мародерите по-рано сега цвърчат като жалки мишоци при Борисов. Пълни нещастници.
Пашата не ги удостоява дори с поглед, кимване и протягане на ръка. Запазва хладнокръвно мълчание. Като преди. Както винаги. Къде останаха „царските” консултанти, които го подценяваха?!
Спират им тока на мишоците в Съни Бийч, те си припяват „Гаси тока, да си лягаме!”. Отъняха им сметките. Покриха се старите им покровители.
Новите „доячи” се канят здраво да ги ошмулят за местния вот.
И вместо онези 600 лева на глас на миналите местни избори, сега ще им се наложи да отворят кесиите още по-дълбоко.
Ако не броим корпоративните лидери във Варна, „братя Галеви” и някои герберни издънки, всички останали регионални наместници на олигарсите-мишоци ще се покрият вдън земя на местния вот.
Вече никой олигарх, който се е изживявал за „бос”, не пуска на гостите си култовата мелодия от „Кръстникът”. Нашият Бранко предложи мегахит, ех, като „Нашата полиция ни пази” да стане „химн” на олигарсите-мишоци. И никакво турбогавраджийство не пласираме, докато слушаме омайницата Северина. И никакви олигарси-мишоци не се навъртат наоколо, за да раздуват какво меню си бил поръчал при последния ловен излет Борисов.
Нима Менюто не е ясно – олигарси-мишоци за предястие. После като основно – стискане на зъби и стягане на колани, за да преборим поредната криза.