Светлана Божилова: НСБОП трябва да влезе в медиите!
Медийният експерт и кандидат за поста генерален директор на БНТ Светлана Божилова даде на съд Вяра Анкова и СЕМ като ги уличи в лъжа и погазване на закона. Да бъде обявен за нищожен и незаконен проведеният от СЕМ конкурс за директор на БНТ. За това настоява в жалба до Върховния административен съд /ВАС/ Светлана Божилова. Неин адвокат е известната с дела в защита на журналисти и на свободата на изразяване Надежда Ковачева. Божилова е била член на медийния регулатор в предишни години и е считана за един от най-добрите познавачи на европейското и българското медийно право, както и на обществените оператори в Европа.
Светлана Божилова е завършила журналистика, профил "Телевизия". Учредител на граждански форум "Свободно слово" – Член на авторския екип, създал Проект на Закон за радиото и телевизията "Свободно слово" през 1998 година. От същата година до 2002, Светлана Божилова е член на Националния съвет за радио и телевизия, номинирана от 13 медийни организации в Група за европейско медийно законодателство.
Била е редовен докторант и преподавател в СУ "Св Кл.Охридски" – "Телевизионна комуникация", "ТВ език", "Експериментално ТВ студио", "Европейски аудиовизуален пазар".
От 1993 г. работи като експерт за европейски институции: Постоянен комитет по трансгранична телевизия, Европейска обсернатория по аудиовидия, Европейски форум за телевизия и кино. Специализирала е във Висшите училища по журналистика в Париж и Лил, Висшите съвети по аудиовизия в Белгия и Франция, във френската обществена телевизия.
Представител на НСРТ в Постоянния комитет по трансгранична телевизия и Европейскатата платформа на регулаторните органи и координатор на Програма на Съвета на Европа и Световната федерация на журналистите "Обществени медии в Югоизточна Европа". Директор на Национална университетска телевизия "Алма матер".Ръководител на Европейска студентска телевизионна мрежа по програма "Младежта в действие" на Дирекция "Култура и образование", ЕК
– Според запознати с конюнктурата в БНТ конкурсът за генерален директор е бил предварително нагласен, знаело се е, че точно Вяра Анкова ще стане шеф на телевизията. Защо въпреки това Вие се явихте на този конкурс, г-жо Божилова?
– Бях член на Националния съвет за радио и телевизия (1998 -2002 г.) и добре познавам практиките за избор на генерален директор на БНР и БНТ. Като пример ще дам най-фрапантното събитие – конкурса за избор на генерален директор през 2000 г. Тогава беше избран Иван Бориславов – избор, породил голяма медийна криза, може би най-голямата криза на прехода. Тогава аз и моят колега Георги Лозанов, с когото сега сме в различни позиции, гласувахме за Райна Константинова. Пет месеца по-късно тя стана председател на радио -комитета на Европейския съюз за радио и телевизия в Женева. И тогава имаше номинации, и публичност на процедурите, но и двойно дъно, за съжаление, двоен морал. Като човек, който е работил в регулатора, съм се сблъсквала със създаването на демократична процедура, а след това – с неспазването й. Тогава решенията на регулатора бяха основно по политически причини. За съжаление в момента изборът за шеф на БНТ е определен по-скоро от корпоративни интереси , като зад тях сигурно се крият и различни политически лобита.
На 16 юни се проведе дебат в БТА, който беше срамен, той нямаше нищо общо с развитието на БНТ като обществена медия. Имаше взаимни обвинения и междуличностни обиди на изявени журналисти работили или работещи в БНТ. Тогава реших за себе си да вляза в този конкурс. За мен това не е риск, защото детската ми мечта не е да стана директор на БНТ. Реших да взема участие в конкурса, за да видя за пореден път как действат тези процедури, как се взимат решения… Още повече, че сме в навечерието на приемането на нов Закон за радиото и телевизията. Това беше един от основните ми мотиви, при всички рискове. Давах си сметка срещу какво заставам, участвайки в този конкурс.
– Какъв беше дебатът за БНТ?
– Този дебат се състоя на 16 юни в БТА и беше част от предварително огласената процедура, която е изключително коректна и добре изградена, независимо, че не беше изпълнена по време на избора на генерален директор. На този дебат присъстваха представители на Общото събрание на БНТ, на Етичната комисия, на синдикални организации. И там се сблъскаха различни мнения. Нещо повече – бяха изпратени сигнали (за корупция в БНТ) до всички институции – до СЕМ, до Министерски съвет, до Президента. Сигнали за това, че телевизията е в тежка криза, с огромен бюджетен дефицит, че са открити документи за пилеене и разходване на средства по нецелесъобразност, за безстопанственост. Говорим за схеми (законосъобразни) за източване на БНТ в огромни размери. Например Бюджетната комисия може да реши, че едно предаване струва 200 или 500 000 лв. и тъй като няма нормативи за формиране на бюджети на предавания, това е законосъобразно. Това е пропуск в сега действащия Закон.
– Вие уличихте СЕМ и избраницата му Вяра Анкова в погазване на закона?
– В своята жалба съм го казала по друг начин, което има същото значение. Казала съм – че сме предали запаси от публичната защита на Вяра Анкова. Където на остри въпроси от страна на журналисти (най-вече Сашо Диков), свързани с нейното участие в бюджетната комисия на БНТ. Тя казва, че никога не е участвала при вземане на решения вън от случаите, при които са обсъждани новинарски програми. Само че в тези 80 страници, които съм предала в прокуратурата, стои нейният подпис под много решения на бюджетната комисия, където не участват предавания от нейната дирекция, какъвто е случаят с Димитър Цонев – където е приет първоначално бюджет на „В неделя с… „, на стойност – 169 400 лева за едно предаване. А Георги Лозанов не поставя под съмнения нейните изказвания, независимо, че многократно е сезиран и от организации и синдикат, и от Общото събрание на БНТ. Когато СЕМ е получил тези сигнали, е бил длъжен да се обърне към специализирани органи, за да проверят верността на изнесени факти. В противен случай, той без да иска, волно или неволно, става съучастник в цялото това източване на БНТ.Процесът ще е мъчителен и дълъг. Ние просто не си даваме сметки за какво прахосване на пари на данъкоплатеца става дума. За да може за шест месеца в БНТ да имат бюджетен дефицит – според едни 8 милиона, според други – 13 милиона.
– Въпреки сигналите на Етичната комисия, за източване на БНТ, няма разследване, няма наказани за престъпленията?
– Защото СЕМ непрекъснато казваше че няма правомощия за финансов надзор. Сега при дебатите в Министерския съвет, предложих новият ЗРТ да бъде устройствен за БНР и БНТ и задължително да има финансов надзор. Защото Сметната палата прави надзор само по законосъобразност. Примерно бюджетът за едно предаване, каквото е това на Димитър Цонев за 170 000 лв., стоят подписите на Димитър Цонев като зам. програмен директор и на Вяра Анкова. Очевидно е, че в БНТ трябва дd влезе финансова инспекция или прокурор. И съвсем умишлено през тези 20 години обществените медии са оставени в разкрачено положение, т.е никой не осъществява ефективен финансов надзор, какъвто има и ВВС например.От друга страна законът не е разположил ясно основните органи за управление и структура на БНТ като обществена медия. В този смисъл всеки новоизбран директор може да се „упражнява” и да променя структурата на обществена медия. Сега ще изисквам от СЕМ договора с Вяра Анкова за възлагане на управление. Защото тъкмо управлението и организацията на дейността на БНТ в концепцията на Вяра Анкова са ахилесова пета.
– Според специалисти в концепцията на Вяра Анкова има заложени принципи, които са в разрез с идеята за обществена медия, каквото претендира да е БНТ?
– Продуцентската дейност е естествена дейност и в обществените телевизии, където в едно се събират творческите, организационните и финансови ресурси за правене на дадена програма. Така че продуцентският принцип беше заложен и при Люба Кулезич, и при мен, и при Варя Анкова. Проблемът е обаче как този продуцентски принцип намира своята конкретна реализация. По закон обществените медии имат информационна, културна, образователна и развлекателна функция. И съобразно тези функции се структурират и отделни продуцентски звена – новини, аналитична, разследваща и дискусионна журналистика, култура и образование, младежки и детски предавания и т.н. По тези основни звена всяка телевизия отчита своята дейност пред ЕС. Това, което е предложила Вяра Анкова да има разделителна линия – „новини и другите”. В „другите” делението е следното – външни и вътрешни продукции, има крос медии с частен вестник и т.н. Според колеги от БНТ, това е скрита форма на вътрешна приватизация.
– Какво би могло да се случи в БНТ, какви нездравословни апетити ще влязат чрез схемата (концепцията) на Вяра Анкова?
– На дебата в МС за новия закон – АБРО ( организация на частните радио и тв оператори) зададе въпроса: Къде са независимите продуценти, които подкрепят Вяра Анкова. Защото припомниха, че при предишни премени на ЗРТ е имало силен лобизъм за публично -частно партньорство в БНТ.
-По тази ли схема БНТ е източвана от предавания като Голямото четене? Това ли са външните продуценти, облажили се от бюджета на БНТ?
– Тези формати, особено Голямото четене – формат на ВВС, имат място в програмата на БНТ и никой не оспорва това. Става въпрос, че тези формати, са повод за нечисти финансови решения.”Голямото четене”, „Великите българи”, „Събитията на 20 век .т.н. Дори г-жа Силва Зурлева на дебата в МС постави въпроса :”Защо Голямото четене не е финансирано от 60-те милиона от данъкоплатците, а се прави на бартер с банка. Говорят, че един милион е струвал този бартер, превърнат в реклама и спонсорски спотове на банката. От колеги вътре в БНТ знам, че сумите са стигнали до три милиона. Не е имало конкурс. Колкото и да е добро „Голямото четете”, в България им достатъчно продуцентски звена и качествени хора, които биха могли да се явят на конкурси за такава програма. И всъщност изнасянето на тези пари навън и плащането на екипите в космически размери, водят до двоен стандарт в БНТ. Тези предавания се плащат като изключително скъпи външни продукции по неясни критерии – невидими и непрозрачни. Които в N пъти надминават това, което се прави от колегите, създаващи предавания за образование и култура вътре в БНТ – например „Библиотеката” има бюджет около 1300 лв. Аз ще поискам чрез адвоката си в съда пълната документация на „Голямата четене”, както и на другите формати. Не може да има търговска тайна, когато се ползва ефирът на обществената телевизия за лично облагодетелстване, колкото и продуктът да е качествен. Ще попитам дали има членове на СЕМ, които са получавали пари като автори или като консултанти в тези формати. Защото ако е имало, те би трябвало да заявят, че е налице съществен делови интерес и да не гласуват при избора на Вяра Анкова, която е част от този управленски екип.
–Вяра Анкова подписвала ли се е под космическите бюджети на „Голямото четене”?
-Не знам дали се е подписвала, защото нямам тези документи. Но тя се е подписвала под всички документи с решения на бюджетната комисия, не само на „Новини и актуални предавания”.т В жалбата си до Върховния административен съд съм написала, че са изнесени неверни информационни факти при кандидатстването й за генерален директор на БНТ. А в официално предадения на Председателя на СЕМ Георги Лозанов диск от Люба Кулезич се съдържат още много факти за източване на БНТ. Тя каза, че фактите в диска са” Наръчник за източване на БНТ” в конкурса за нови визуални знаци и опаковка. Тези 172 страници са различни от моите 80, които съм депозирала в прокуратурата. В предоставените документи от г-жа Люба Кулeзич ясно личи, че е подписан един договор за 220 000 без ДДС. Това е официалният отчет пред СЕМ. А с допълнителни анекси, протоколи и безумни формирания на ценообразуване, сумата е набъбнала на 600 000 лв. Ето защо и аз, и Люба Кулезич, предполагам, че ще бъдем подкрепени от Радомир Чолаков – искаме да влезе надзор по целесъобразност, да влезе прокуратурата в БНТ и да проверят всички тези факти.
-Защо Хелзинският комитет стана ваш гарант за публичност и прозрачност?
-Защото се запозна с моята жалба до ВАС и със сигнала до Главния прокурор, който изпратихме и на градския прокурор г-н Кокинов. И от друга страна БХК беше част от Българската медийна коалиция, на която, преди да се самозакрие, беше председател Георги Лозанов. Георги Лозанов е подписал препоръка на Уляна Пръмова за първия й мандат, без с това да са били съгласни голяма част от организациите, които формират българската медийна коалиция.
-В какво се и изразявала препоръката на Георги Лозанов за Уляна Пръмова?
-Тази препоръка пред тогавашния СЕМ е, че Българската медийна коалиция подкрепя г-жа Уляна Пръмова при избора й за генерален директор на БНТ. Искам обаче да припомня, че същата тази Медийна коалиция през 1998 г. беше все още група за европейско медийно законодателство и всъщност тези 13 организации ме номинираха пред президента Петър Стоянов за член на Националния съвет за радио и телевизия. За съжаление Българската медийна коалиция се разпадна заради конфликти вътре в организациите, включително по финансови причини.
–Какви са били възраженията срещу Уляна Пръмова, когато става директор на БНТ и благодарение на Георги Лозанов?
-Смяташе се, че политическият контекст е ясен – тя влиза в БНТ като директор „Новини и актуални предавания”, а след това – получава подкрепата за генерален директор от НДСВ и Президента.
–По тази линия ли Уляна Пръмова е близка с Димитър Цонев, който беше глас на царя?
–Казват, че с Димитър Цонев са много близки. Димитър Цонев пък е кум на Вяра Анкова. Дано тази семейственост в БНТ не продължи.
–Като говорим за двойното дъно и за двоен морал, вие споменахте за обслужване на интереси. В началото те са предимно политически, сега са вече корпоративни. Може ли да онагледим това с конкретни факти?
-Можем да се започне с примерите, които констатират огромно разходване на средства при формиране на бюджетите на отделните предавания, например „Случаят с Димитър Цонев”, с фирмите чрез които са излизали огромни средства извън БНТ. Публично се говори, но това може да бъде обект на журналистическо разследване, че активна роля има съпругата му със собствена рекламна агенция. Връзките, които има с рекламни босове – това говори за един кръг, „ достатъчно ефективен” от гледна точка на пилеене на средства в полза на частни интерес. Журналистът Иво Инджев призовава най-сетне Бойко Борисов да влез в медиите. НСБОП трябва да влезе в медиите, защото всичко останало е само говорене. А има механизми, по които действа октоподът в телевизионната среда, нека се види какво се е случило през тези 20 години на медийния пазар и в обществената телевизия.
Едно интервю на Мария Друмева,
Агенция Блиц
Това е пълният текст на интервюто, което във в. Шоу е драстично редактирано