И при комунизЪма, и при дивия капитализъм, все няма ток!
„Няма ток”. Тази констатация е валидна в България и днес, когато сме членове на ЕС, НАТО и още дузина демократични и цивилизовани организации. Оказа се, че много топло не е на хубаво, защото южното Черноморие изгасна. Хотелиери, граждани и туристи негодуват. В днешна България поне могат да псуват колкото си искат, без да се притесняват, че някой ги записва и ще ги пратят „на топло”.
Сигурно си спомняте, че България в един бая дълъг период преди 10 ноември 1989 година приличаше на дискотека. На едно място светваше, на друго изгазваше. Само в къщата на диджея, демек Тато, никога не спираше тока. Държавата, която бе една от малкото със собствен космонавт, и която изнасяше домати до най-отдалечените кътчета на света, не бе способна да задоволи населението си с ток. По тази причина имаше режими като 3:1, 2:1, и най-интересния „когато ви го пуснем, тогава ще имате”.
Днес, когато по думите на някои бивши комунисти не сме толкова велики и не изнасяме домати до Занзибар, отново изпитваме проблеми. По южното Черноморие светват и изгасват комплекси, електричеството не достига. В условията на див капитализъм сякаш е нормално да няма ток. Дивият капитализъм, презастроява, издига огромни дворци на суетата и печалбата, изтисква ресурси, прегражда, унищожава природата и т.н. и т.н. При подобно свръх консуматорско мислене няма как да се случи нищо добро. Режим на ток, режим на вода, липса на гора, мръсен въздух, бетон.
Това си е то дивия капитализъм, в който живеем. Ще попита някой „Защо и по време на райския комунистически период пак нямахме ток?” Е как защо? Между дивия капитализъм и дивия комунизъм разликата е само в това, че при дивия капитализъм сравнително по-широк кръг от хора имат достъп и грабят народното богатство, докато при дивия комунизъм народът се граби от една малка прослойка партийци на върха на пирамидата. И на второ място, не бива да забравяте, че у нас дивия капитализъм бе създаден от куфарчетата на дивия комунизъм.
Пълна дивотия! Дано скоро се измъкнем, макар че дивото винаги зове!
Деян Михайлов
www.mislibg.com