Проф. Г.Бакалов: В архива на МВР са пипали неграмотници

В тези документи видях много неграмотност. Дори при машинописен текст се затруднявах да сглобя точния смисъл. Изобилстват и граматически, и стилови грешки… Това обаче не омаловажава стойността му, казва професорът. Ако разполагахме само с тези документи, биографиите на тези личности след 9 септември щяха да са много постни. Очевидно е, че онова, което знаем, е добавяно по-късно…

Най-богатият архив, който не е пипан, е на Цола Драгойчева.
Силно впечатление ми направи един протокол, който подробно описва състоянието на Софийската военна организация, седмици преди 9 септември 1944 г. В него не видях нито едно от по-късно познатите имена. Тодор Живков никъде не се среща. Според него през периода март-септември 1944 г. може да има корекции на известните ни исторически данни.

В архива има много имена, посочени като активни функционери, които са разпитвани лично от Никола Гешев, но те не са ни известни. Означава, че има хора, които преди 9 септември са били с доста по-скромна дейност. След това обаче са достигнали до високи постове, поради което са пообогатили биографията си, казва Бакалов в отговор на въпрос това означава ли, че има подмяна на историята.

Ако дейността на някой партиен деец е преекспонирана, да се докаже, че не е така. Още повече, че видимо е пипано в тези папки. Някои полицейски материали ги няма, вероятно са унищожени. Самото преглеждане на делата говори за липса на хронологическа последователност. Не може в документ №16 да се говори за нещо, което го няма в документи с предходни номера. Значи са вадени документи., убеден е специалистът. Тези документи са били в Главно управление на архивите, но Григор Шопов в качеството си на ръководител на ДС и зам.-министър на МВР ги изисква и те отиват в архива на МВР, където е пипано през 70-те години.

Лошото е, че никой не би могъл да каже кои и колко документи липсват, казва той за документите в Комисията по досиетата, които трябва да бъдат предадени на агенция „Архиви“ през 2012 г.. Освен това, много важно е, когато една такава папка не е публична, каква е оценката, която се дава за съответния човек. Когато се каже, че е бил сътрудник на ДС, по закон не се влиза в подробности. Обаче нерядко това сътрудничество е поставяно под въпрос. Защото един учен, който е бил на конференция на запад и е написал доклад за нея, който след това е публикувал и в сборник, какъв донос е това?

Това е добре премислена и реализирана задача на Държавна сигурност да бъдат уличени като доносници хора, които са обществено известни. Да се докаже, че сме били в тотална зависимост от предишния режим. Трябва да има ясна квалификация: "Агент на ДС е човек, писал донесения по поръчка, по собствено желание или срещу заплащане." Има хора, които са вършели съвършено друга дейност, а попадат в този списък, коментира професорът, който също е сред тях.

Ако след две години съм на този пост и дойдат досиетата, ще направя предложение за промяна на закона, за да знаят хората кой е доносник, кой не е, казва още проф. Георги Бакалов.

afera.bg