Еее, вий пенсионерите пък се не наживяхте – и се не наядохте! Майната ви най-сетне!
Аз тук не ща да разсъждавам компетентно по проблемите на реформата, щото това, както знаете, го правят други; говори се обаче много, а нещата стават все по-зле.
Явно процесите и в тая област не се влияят много-много от думите, каквито са, предполагам, очакванията на управляващите, които напоследък се хвърлиха да поправят положението, опирайки се на магии или пък на чудодейната сила на всякакви мощи на светци и праведници. Ако си мислите, че живеем в XXI век, имате голяма грешка, изпаднали сте в заблуждение: тук е България, тук, уточнявам, при това е бойкоборисова България. Това говори много за тия, дето разбират.
Искам обаче да дам един пример от сферата, в която съм ангажиран пряко: образованието. Простете, че това, което следва, е… как да кажа… е доста фриволно и дори, може би, обидно за българския учител. Но аз просто регистрирам какво говорят хората, свързани с тази сфера. И то не от вчера и от оня ден, а от преди много години. Щото проблемите в българското образование са епохални. Сега се оказва, че учителите у нас вече ще се пенсионират, най-вероятно, на 67 години, важи и за учителите от двата пола – то пък полът нима има някакво значение при учителите?!
А пък това, че средната продължителност на живота за тази професия е под това число (67), звучи оптимистично: ще работят до смърт и поне няма да бъдат унизявани да получават смешни пенсии – щото цял живот са били унижавани със смешни заплати.
Абе какво да каже човек: изобщо в сферата на образованието и на българското училище става все по-смешно. Та ето в тази връзка един виц, който ми разказа една пенсионирана учителка, която е имала щастието да се пенсионира докато още може да ходи:
Та значи преди много, много години, в приказната страна България имало една влиятелна комунистка Дража Вълчева, за която злите езици говорели, че била… любовница не на кой да е, а лично на "другаря Тодор Живков" (кумира на днешния ни премиер). Та по нейно време, което било много отдавна, учителите й написали писмо със следното съдържание:
Другарко Дража, молим ви, намалете стажа,
понеже докато преподаваме се напикаваме.
А пък всемогъщата другарка Дража на туй кратко писъмце отвърнала съвсем изтънчено, както подобава за пролетарско-комунистическа аристократка:
Добре е, че докато преподавате само се напикавате.
Ще се пенсионирате когато почнете да се насирате.
Тия думи си разменили тогава учителите със своята министърка, или пък, ако не е била министърка на образованието, със своята доверена и твърде влиятелна партийна другарка. Както виждате, разбрали се чудесно. Днес, апропо, другарката Дража, както говорят злите езици, в наше време си доживява блажено старините във Виена, щото мнозина от оня така мъдър селско-комунистически елит вече живеят в омразния Запад, където си съществуват, разбира се, твърде заможно, охолно и доволно.
А пък на учителите, пък и на всички останали трудещи се в отечеството нека кучетата да им ядат главите! Пенсии ли? Много искате! Понеже се оплаквате, че пенсиите били ниски, ето, сега ще направим "риформа" и ще въведем друг модел: само тия щастливци, които изобщо доживеят до пенсия, ще получават много високи пенсии; ала те, за щастие, ще бъдат малко.
А пък благодарение на неизразходваните по предназначение пари, които държавата удържа от всички работещи за пенсии, ще започне невиждан икономически просперитет на родината, щото ще ги инвестираме в индустрията и туризъма; ще почне икономическо чудо, което ще направи България свърхбогата страна!
Ех, пей, сърце!
И тоя път заслуга за нейния невиждан просперитет ще имат умрелите, тия, които не са доживели пенсия. Тъй ами: то пък има ли смисъл изобщо да се живее като си стар?! Да сте живели когато сте били млади. Сега ще ми искат да живеят; пенсии ще ми искат?! Айде де! Казваш им "Пáри нема!", а они пак искат. Какво нахалство само! Вий пенсионерите пък се не наживяхте – и се не наядохте!
Майната ви най-сетне!
Ангел Грънчаров
http://aig-humanus.blogspot.com