А дядото на премиера…

Премиерът Бойко Борисов, който посвети изборната победа на ГЕРБ на убития от комунистите си дядо, не се появи днес на откриването на паметника на жертвите на тоталитаризма в България. Всъщност от висшестоящите в ГЕРБ никой не е отишъл. Били са все хора от Синята коалиция – и заместник-кметът на столицата Иван Сотиров, който си е седесар.

Нищо, че честването на тоя ден – на жертвите на Оня режим, беше за първи път прието от това Народно събрание – 41-ото имам предвид. СДС се опитва да го прокара още при 39-ото, когато управляваха Царя и Доган, но не стана и не стана, а в следващото – просто забрави… А стига бе, в отпуска е човекът. В отпуска е, да. Което не му попречи да посрещне пожарникарите ни от Русия на летището в петък.

През 2001-а – три години след смъртта на Тодор Живков, на 7 септември в Правец беше открит негов паметник.
За откриването му го почетоха – освен внучката му Жени Живкова, Младен Червеняков и кметът на Правец, Георги Първанов – като лидер на БСП, който се готвеше да встъпи в кандидат-президентска кампания, и Бойко Борисов, който беше главен секретар на МВР.

А стига бе, човекът му е бил бодигард. И често казваше, че се е учил от двама в политиката – от Царя и от Тато.
Верно, но какво пречи да отиде и на паметника на жертвите на тоталитаризма – дори не е в Правец, край НДК е?

Иначе защо размахваше костите на дядо си в куп медийни изяви, посвети на него изборната си победа на парламентарните избори на 5 юли, посвети на него и паметника на репресираните от тоталитарните режими в Шумен (вдигнат по инициатива на ГЕРБ и Областния съюз на репресираните).

Е, да, паметникът беше открит на 27 юни – малко преди изборите, и някакси Борисов трябваше да нахъса електоратя. (Въпреки че се беше нахъсал достатъчно от Догановото изпускане в Кочан, пуснато после в Интернет, което лиши БСП от възможността да се коалирира с ГЕРБ за следващ кабинет – в ущърб на Доган и ДПС).

А ето и думичките на Борисов на 27 юни 2009-а в Шумен, когато "изгря" репресираният дядо на бъдещия премиер:

"Дядо ми е убит от комунистите на 9 септември 1944 г., но до 22-23 септември се води безследно изчезнал. Когато станах секретар (на МВР – бел.р.) му намерих делото. В Централния затвор бил умрял от червен вятър. Дори и тук са проявили цинизъм. Затова им обещавам такъв вятър да ги духа, че да не останат във властта".

Седмица по-късно 5 юли – деня на победата на ГЕРБ, Борисов пак посвети на дядо си. "Днешният ден ми е много особен, защото доста поредни победи над БСП имаме – 4 или 5, но все пак искам да го посветя на дядо ми, който е бил убит на 9 септември и се радвам, че имам възможност да ги детронирам…"

Прав е вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, който през 2001-а каза:
"Нямаме паметници на жертвите, а правим паметници на палачите".

Толкова са малко паметниците на жертвите.
Помните ли още дядо си, г-н премиер…

Емилия Милчева
www.webcafe.bg