Бойко Борисов влиза в „голямата игра”
Изминалият уикенд на практика стартира новия политически сезон с пласираната формулировка за България като транспортен център. Бойко Борисов я лансира по време на посещение на пристанище Варна-запад. Аналогията е очевадна – президентската теза за страната като енергиен център на Балканите, а премиерската – за транспортен център.
Нито една от двете „идеи” не е нова и не е реалистична. (За трансевропейски коридори се плещи повече от десетилетие – по номера и „графици”.) Изразителите и на двете разглеждат времето като философска категория – раздувки от години и нищо повече. От известно време лобистите започнаха да приказват за „крайни етапни срокове”. Овчаров за АЕЦ „Белене”. „Експертите” и политиците зад Борисов – за пристанищата и политиката и процедурите на ЕС в следващите две години и след това.
Да не би да става дума вече за графици и реални действия, а не за преливане от пусто в празно?! Едва ли. Засега всичко опира до разпределяне на „мегаидеите” – енергийните проекти за Първанов, а транспортните коридори – за Борисов. Нали и без това той все асфалт за магистрали излива.
Думите на Борисов не идват на празно място. На 24 юли, пак във Варна, експремиерът Иван Костов пръв припомни на „широката публика” за транспортните коридори. В това „пръв”, разбира се, има достатъчно условност. Тези мегапроекти се търкалят в публичното пространство повече от десет години. Но Костов затвори миналия политически сезон с говоренето за България като „транспортен център”, а Борисов сега дава старт на новия със същата идея. Ако не е реалистично, поне е впечатляващо…
Борисов щял да се опита да разговаря с премиера на Китай за реализирането на бъдещи големи проекти. Чудничко. Все едно кметът на Ню Йорк да си беседва за връзките между двете пристанища с кмета на Варна. Като говори за пристанище Пирея Борисов, дали не е добре да запознае „широката публика” от кога китайците са стъпили там, колко години още ще експлоатират порта и за какви обеми става дума. След това да припомни на впечатлената от мега(ли)идеята на уикенда „публика” преди колко години във Варна пристигна голяма делегация от китайското пристанище Нинбо. И какво НЕ последва от това.
А като говори за толкова неизгодния „японски заем”, дали не е добре да освежи възприятията на „публиката” за прословутото „местене” на порт Варна-изток. Да посочи докъде стигнаха нещата с новите терминали. И като направи за пореден път преглед на „завещаното”, да разкаже кои са спъвали проектите и кои са ги побутвали поне.
А може да припомни и своето изказване, когато чертаеше перспективите за магистралите пред шефа на Световната банка, пак край Варна, че ЕС няма да търпи всяко следващо правителство да се оправдава с (без)действията на предишното. А ще наблюдава и контролира развитието на многогодишни мегапроекти по „разписание”.
Иначе за пристанищата Борисов няма как да не е прав – това са железни констатации. И?! Нима отсега се знаят тези факти?! Да не би Констанца и Пирея отскоро да мачкат нашите пристанища?! Или грузинското пристанище Поти да не беше хит още преди 15 години, когато пак се обсъждаха едни суперски проекти с пристанище Варна?! И?
В условията на глобална икономика и свободно движение на стоки и капитали конкуренцията е безпощадна, разбира се. Повече товари привлича предлагащият по-изгодни условия. Трасе, инфраструктура, обслужване. За да стане България „транспортен център”, останалите играчи в зоната трябва да влязат във война помежду си и да използват оръжия за масово поразяване.
Думите на Борисов за 20-годишното изоставане имат „скрита препратка”. Един предишен „вожд и учител” не редеше ли историческа приказка как България трябва за 15-20 години да постигне онова, което други са реализирали за векове?! А онзи „вожд и учител” дори не е резполагал със съратник като Божо Чудото. Що ли пък Чудото да не изрови „мумията”, за да вършат чудеса мощите из тоз „транспортен център”?