ПИСМО ДО … (Той ще се усети…)

Здравей…,

Пиша Ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина Ти желая здраве, дълъг живот и ново историческо бъдеще! За да има на кого да пиша…

Но да си направя ТРУД`а да си дойда на ДУМА`та.

Да ме Прощаваш, но ще започна с една тема, която може да Ти се стори не само дребнава, но дори и обидна… Не е така! Ще се Убедиш, че нито е дребнава, нито е обидна!

Става дума за нашумелия в последно време проблем с така наречените от колбасарите “дупета” и по-точно с внесените европейски такива. Какво става с нашенските – българските “дупета”, медиите още не са ни изяснили… В екарисажа ли ги карат, на свинете ли ги дават, пак ние ли ги ядем? Господ и ветеринарите знаят…

Но каквото и да става с нашите си “дупета”, от статистиката е видно, че малка държава като нас явно произвежда много по-малко “дупета” отколкото по-големите европейски държави…

Всъщност, за да стане ясно и на Теб – Целокупния, първо изясних за себе си, като част от теб, какво значи на професионалния жаргон на месарите “дупета” – изрезки, които остават след вторична преработка на колбасите за търговски цели, които по размер не отговарят на приетия стандарт. Явно става дума за търговските цели на Европейския пазар, съгласно европейските стандарти.

Просто и ясно.

Толкова просто и ясно, че се чудя защо цели двадесет години по същия начин не ни обяснят всичко, което се случва с Тебе и с мене, като част от тебе.

Преди двадесет години тоталитарната месомелачка ни правеше всички на кайма, от която беше произведен един голям салам, който на последния тоталитарен конгрес получи търговската марка “Две Българии”.

И дойде промяната. Дойде с вноса на западна техника, преди всичко. С новата машина за транжиране на колбаса по европейски стандарт беше проведена операция “разграничаване”, чрез която от транжирането на колбаса отпаднаха първите “дупета” – носещи аромата на подправките от Правешкия балкан. Получи се “Лилава Луканка”, транжирана и пакетирана за консумация с намерение за продължителен срок на годност. Последва транжиране на военно-милиционерския дебел колбас, като от него отпаднаха също “дупета”, в които имаше прекалено количество червен пипер…

Следиш ли мисълта ми, вече има два вида остатъчни “дупета”– едните с подправки от Правешкия балкан, другите с прекалено много червен пипер.

Но да се върнем на новия демократичен пазар и неговите потребности.

Колбасите с червен етикет вече не бяха на мода. Създадоха се колбаси със син етикет по западни рецепти. Естествено, още при първото транжиране и при тях отпаднаха “дупета”, които кой знае защо, тогава бяха наречени “сини мравки”, а явно и те са си били истински “дупета”, само, че сини (което в никакъв случай не означава, че за подправка е използвана “синка” (имаше по време на социализма такива пакетчета с прахче, с което се избелваха белите ризи, а бабите на село го прибавяха към варта за белосване на стените) …

Следиш ли мисълта ми, вече разполагахме с три вида “дупета”, за краткост да ги наречем правешки, червени и сини.

Дебелият социалистически профсъюзен колбас също беше подложен на транжиране, като за пазара остана само най-дебелата му средна част, а от двата му края за първи път се получиха ляво и дясно “дупета”. Това транжиране се оказа заразително за по-нататъшните транжировки в политическия живот.

На по-късен етап на подобно транжиране беше подложена и “Лилавата Луканка”. По подобие на профсъюза, в запазената марка на новия вакуумиран и стегнат продукт остана средната част, която все още не беше много дебела. Лявото “дупе” послужи за пълнеж на нови колбаси. Дясното “дупе” кой знае защо се нарече “европейска левица”…

Както Виждаш, от профсъюзния и от вторично транжирания партиен колбас не останаха свободни “дупета”. Свободни си останаха ония, отпадналите от първичното транжиране – правешки, червени и сини.

Срокът им на годност имаше опасност да изтече и да отидат в екарисажа…

Но не би. Опресниха ги и ги вложиха в нови, съвременни европейски продукти. Колбас – царска селекция с екологични подправки от градината на двореца във Врана, колбас с френско-австрийско-румънска националистическа подправка, колбас с екзотични подправки от Гетсиманската градина (казват, че много бил допадал на вкус на новите английски консерватори) и “народен салам”. Имаше такъв по времето на социализма, Помниш, такава наистина беше търговската му марка, а Ти, Неблагодарника го наричаше “кучешка радост”… Защо? Защото кучетата с кеф го ядяха, защото беше от месо, а не като горкото куче на днешния земеделски министър, което не иска да яде демократични кремвирши. Но Ти и аз ги ядем, нали? Къде ще ходим… Иначе ще ядем “дупета”, евтини, щото са европейски.

Сега като им спрат вноса, щем не щем с Тебе ще си останем с горните, родни наши “дупета”…

Нещо в главата ми започна да звучи една песен – символ, част от която на български звучи така:

“В края на краищата, всичко е само тухла в стената…

В края на краищата, ти си само тухла в стената…”

Да, аз съм, в края на краищата, само тухла в твоята стена. Така е. Дори може да се окаже, че съм и някое от горните “дупета”…

Но Ти, Ти не си само тухла в стената на днешния Европейския дом…

Корените Ти са в основите и на Европейския и на Световния културно-исторически дом!

Не позволявай да те превърнат в “дупе” от Европейски колбас!

Понеже ме Четеш, ще Ти направя един подарък (нали Ти позволиха, засега, свободен достъп до Интернет):

http://www.vbox7.com/play:1752c60e&al=1&vid=

С доброжелание!

Сава Севън