Ордени и пенсии и за манекенките, моля
Да оставим настрана въпроса, че ако от мене зависеше да оценявам качествата на музиката им и на база на това да вземам финансови решения, 99% от естрадните певци бих ги обложил с допълнителен (плосък, за да ги е яд социалистите) данък върху доходите им в размер на 99%, който данък да отива в специален фонд за обезщетяване на морално, емоционално и слухово пострадалите от бездарното им пеене, което от десетки години сме принудени да слушаме по държавните радио и телевизия.
В случая с лили иванова се налага и компенсация за получилите психически и зрителни разстройства от външния вид и облеклото й – които хора са толкова много, а уврежданията им токова сериозни, че специално за нея май ще се наложи конфискуване на цялата собственост и допълнителен принудителен труд. Този труд си нямам идея какъв може да бъде, но пеене или показване пред хора няма да включва със сигурност, за избягване на допълнителни увреждания на невинни граждани.
Проблемът е в самата идея да се дават държавни пари на хора, които практически цял живот са били на държавна хранилка и никак не са бедни. Даже точно обратното. По времето на комунизма естрадните изпълнители бяха сред малцината, които не бяха на заплата, а на заработка, така че доходите им ги поставяха сред елита, много над обикновения човек.
А след това, те продължиха да съществуват единствено благодарение на връзките си в националното радио и телевизия, на старата мрежа от “културтрегери” които си пускат един на друг песните по предаванията, канят се един друг за участия в разни политически, възпоменателни и други концертчета, годишнина на Хачо Бояджиев, нова година по Канал1 и т.н. събития с тлъсти бюджетни хонорарчета.
Проблемът е в идеята да се дават държавни пари на определени хора за “държавни заслуги” към изкуството. Истинското изкуство винаги и по дефиниция е независимо и реакционно. Управляващите не обичат независими и реакционни писатели, композитори, поети, художници – защото те твърде често ги критикуват.
Държавата обича удобно нагъзената към нея “култура”, която я възхвалява така, както естрадните, заедно с голямо количество поети, писатели, художници и скулптори, възхваляваха комунизма преди и “творяха” по поръчка. И естествено, държавата ще дава ордени и пари само на така нагъзената култура. На Веселин Маринов за великия му полицейски хит. На поетесата, възпяла Бойко Борисов в елегия преди година. На Абрашев, написал соната във възхвала на тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски…
Проблемът е в идеята да се осигуряват “спокойни старини” само на избрани и да има специален закон за пенсиониране на естрадните певци. И на разни други “заслужили” като военни, полицаи и … жени. Като друга идея на “културното” министерство отпреди – балерините да се пенсионират млади, защото не можели да танцуват над определена възраст. Сякаш човек се ражда с една професия и трябва да я върши до гроб, а друга не може да подхване.
В тоя дух предлагам и манекенки и фотомодели да се пенсионират на по 25 години – защото на по-голяма възраст не могат да работят като такива. А и все пак са дали на България много повече с външния си вид, отколкото естрадните с пеенето си. Щях да напиша че и повече свирки са направили, ама се сетих че няма да е вярно, щото бездарни парчета как мислите се пробутват в роднинско-поебателния свят на държавните радио и телевизия…
Проблемът най-вече е в идеята да се делят пенсионерите на “достойни” и не толкова достойни.
Всички са равни, но някои са по-равни от другите…