НАКОХЕЗИОНЕТЕ СЕ ОЩЕ ОТ СУТРИНТА!
Малце погледах откриването на преседателството, малце, щото мъжът ми забрани категорически. Вика, мани я тая измишльотина, голяма тъпотия е! Готов беше и индийски сериал да гледа, само не тва. А на мен от сърдцето ми кръв капеше, защото исках да видя целия тооя гмеж от Лилето, Цецката и прочие маймуняци. Успях да мерна как Лилето се целуна с около 697 важни хора. Олигавиха ни Лилето, да ви кажа, дано не са го заразили с некой хонгонкски грип от Виетном, Пекин, да ви кажа.
И мернах как Боби си полегна на едно фотьойлче. Скука, не дават виски с водой и други пържоли. Това дете на природата ни е чуло ни видяло некво възпитание банкянско, ни в гена го има тва – финес, тва чар, тва възпитание.. Софийски глезотии. Но пък се зарадвах, че е весел.
И Мазното беше весел и доволен. Не видях Десито, щото, нали, махнаха ме от интригата. Впрочем, да питам, кога ще мога спокойно и безнаказано да набия мъжа ми? Приеха ли я най сетне тая конвенция, че да се възползвам?
П.П. Гледаме един филм с много убийства и мисля, че това хич не е случайно… скука. Тормоз. Помощ, жертва съм на психическо насилие…
Бе, откъде ги намериха тия софиянци, дето са „доволни от блокадата“?! Благодарим ти, партиьо, льобима за топлата и светла зима….Те не ща да съвсем нормални, да ви кажа. То, ебаси полицията?! Ония от Париж и Барселона и от там, дето ги гърмяха, ако турат толкова полиция, никой не мое да се промъкне.. Ама тях не ги е страх. Нас ни е. Нищо, че когато пред театъра народен са се събрали по 5 полицаи на кв.см., в село Мърцо Пицайзово обират жена на … Голем праз!
От вашия възторг по повод Откриването не ми останаха сили сутринта…Доволни сме останали. От Лилето, от Цецката ни и най от Баце. И той беше доволен, щото не му се мяркахме два-три часа. Изпразниха едно каре от София, да не го дразним. Представих си как по сини гуменки, с филия с мас в ръка, ровейки в калта на двора, си е мечтал центъра на София да бъде обезлюдена заради него… Ех, да беше жив дедо, да види….
Седя и мисля, седя и мисля и по едно време се усещам, че само седя. А около мен – възторг и благодарност. С нож да го режеш въздуха. От време на време от възторга се материализира некое лице. Хоп – мадам Паси. Хоп – Джамбазки. Мадам Паси е като сапунен балон – ефирна, лека, празна. Винаги съм се чудела – какво им става в главите на такива дами? Дали има някоя проста мисличка като гладна съм, спи ми се, егати тъпотиите говоря…?
А сега един неин дамски цитат: „Европа е прекалено голяма, за да може да бъде монотонна, не, монолитна и твърде малка за да си позволи да бъде разделена!“ А?! Ехааа, такъв мозък не може да си вика – гладна съм, щото е егати простотията!
Айде, да ви е честито! И не забравяйте да сте подобаващо кохезионни, че да не дразним. Накохезионете се още от сутринта!
Виктория Тинтерова