АЗ, ВЕСЕЛИНА ТОМОВА, СЪМ ГОРДА, ЧЕ СЪДИЯТА „ЛЮБОВНИК“ МЕ ОСЪДИ И „ИЗПРА“ БОПАДЖИИТЕ ЕМИЛ МИХАЙЛОВ И ДОБРОМИР ДОСЕВ!

Варненски Окръжен съд, в лицето на съдия докладчик Трайчо Атанасов със свое решение е потвърдил присъдата на ВРС по делото заведено от бившите бопаджии Емил Михайлов и Добромир Досев срещу сайта АФЕРА и Веселина Томова, получи в кратко „обявление“ от призовкарка Веселина Томова.

Мотивите ще си ги търсим сами със защитата ми, защото не били длъжни да ни ги пращат, щото, нали, сме от ебаната страна.

ВРС оправда на първа инстанция Веселина Томова за статията публикувана в сайта АФЕРА – писмо изпратено от Радослав Калчев – Черния Роди: „ЕКСКЛУЗИВНО! ЧЕРНИЯ РОДИ: ЗА КАКВИ УБИЙСТВА ГОВОРИТЕ? ИЗКАРАХТЕ МЕ СУПЕР МАФИОТ, НАЙ-ЛОШИЯТ ЧОВЕК В СТРАНАТА.НЯМАМ ВИНА И ТОЗИ ПЪТ ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА НА ДЪРЖАВА И ПРАВИТЕЛСТВО НЯМА ДА СЪМ! ИМАМ МНОГО НЕЩА ДА КАЗВАМ!“, ДА Е ПРИПИСАЛА НА ТЪЖИТЕЛЯ ЕМИЛ МИХАЙЛОВ ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОДКУП…“

и в същото време я осъди за „приписване на престъпление“ за откъса от книгата и „Бандитска Варна“, публикуван в сайта АФЕРА: „ЧЕРНИЯ РОДИ. „За Черния Роди получих 3000 лева награда като „информатор”. Пазя си още някъде документа, върху който се подписах. Отдолу стоеше подписа на вътрешния министър. Пари обаче не взех. Те отидоха в бопаджията.“

Книгата „Бандитска Варна“ бе издадена преди 9 години и според съдиите тогава имало „актуална обстановка“, за да се пише за това, обаче към 2015 година – когато АФЕРА припомни същия откъс от книгата, заради обявяването на Черния Роди за „килър“ и заради изпратеното от него писмо до сайта АФЕРА – НЕ МОЖЕЛО да се публикува това, защото нямало „актуална обстановка“ и съответен „обществен интерес“.

Присъдата за откъса от книгата „Бандитска Варна“ е глоба в размер 5 000 лева, както и обезщетение на Емил Михайлов от 2000 лева, а на Добромир Досев – от 2200 лева.

Присъдата на ВРС, който пък бе объркал на всичкото отгоре диаспозитива, бе потвърдена от съдия – докладчик от ВОС Трайчо Атанасов, като съдия Трайчо Атанасов единствено е изменил присъдата в това, че е „поправил“ диаспозитива от присъдата на ВРС.

Присъдата не подлежи на обжалване. Освен, ако при признаване на процесуални нарушения, не се даде възможност за обжалване пред … Варненски апелативен съд.

Така, на практика, по никакъв начин нито сайта АФЕРА, нито Веселина Томова, може да излезе от „варненска съдебна околия“, където ПРЕДВАРИТЕЛНО са ясни всички решения на съда спрямо сайта АФЕРА и Веселина Томова още при самото стартиране на делото.

Единственият смисъл за използване на всички съдебни „пътеки“ е да бъдат те изчерпани окончателно на българска територия, за да може да бъде сезиран съда в Страсбург.

…

Аз, Веселина Томова, съм горда от това, че съм осъдена окончателно от ВОС в лицето на съдия – докладчик Трайчо Атанасов, известен като „съдията любовник“, поради близките си отношения с наказаната заместник прокурорка на ВРС Милена Даскалова, която заедно с шефката си Цветанка Гетова бе отстранена от шефското място, поради запои и влияние върху свидетел по досъдебно производство, за което АФЕРА информира първа и подробно.

Аз, Веселина Томова, излизам с високо вдигната глава от този позорен процес, защото съм казала ИСТИНАТА! Това, че някой си ме е осъдил, заради това, изобщо не ме интересува! „Баш ми брига“, както би се изразил Сретан Йоцич.

Аз, Веселина Томова, съм подложена на небивал терор от порочната „варненска съдебна околия“, в която на пръстите на едната ръка се броят честните, независими, съвестни и професионални магистрати. Приела съм това, защото живея на ТЕРИТОРИЯ, А НЕ В ДЪРЖАВА, в която съдебната власт би трябвало да е независима.

Аз, Веселина Томова, не съм жертва на Системата. Защото никога не съм била жертва, а воин! Никой не е пророк в собственото си село, но на това смрадливо „село“ още му предстои да трепери от мен. Защото само Господ ще реши кога ще си затворя устата. Защото за ЛЪЖАТА, МРЪСОТИЯТА, ТОТАЛНАТА КОРУПЦИЯ, МАФИЯТА, КОЯТО УПРАВЛЯВА ТОЗИ ГРАД И ТАЗИ ДЪРЖАВА, НАРЕЧЕНА ТЕРИТОРИЯ, АЗ НЯМА ДА СИ ЗАТВОРЯ УСТАТА, ДОКАТО СЪМ ЖИВА.

Аз, Веселина Томова, имам чест! И на всички ЛЪЖЦИ, „ИЗПРАНИ“ ОТ СЪДА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА ИЗПИРАЩИТЕ „СЪДИИ“, подарявам от сърце това стихотворение на Джубран Халил Джубран:

„Седем пъти презирах душата си:

Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.

Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.

Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.

Четвъртият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.

Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.

Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.

И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.“

Веселина Томова