Мазало. Нули за продан

Миналия вторник намекнах, че в някои дни за германския журналист Юрген Рот истината изглежда е евтина курва, с която може да постъпиш както си искаш. Заради това го нарекох хрантутник на мълвата.

Рот цитира в новата си книга българската природозащитничка Албена Симеонова, която му казала, че “представители на “Атомстройекспорт”, дъщерна фирма на “Газпром”, влезли с автомати в общината на Свищов, за да преговарят с градските власти за АЕЦ “Белене”.

Помолих публично Албена да ми се обади.

Още същия ден тя го стори и ми припомни, че навремето е участвала във “Всяка неделя” – на два пъти дори, през 1996-а и 97-а година. Втория път, когато получава най-престижната награда на ООН за природозащитна дейност. Албена е тъкмо човек, чийто авторитет е подходящ за използване от манипулатори като Рот.

Проведох с нея следния разговор:

– Вярно ли е това, което казва Юрген Рот?

– Не, разбира се – отвърна Албена. – Никога не съм му казвала подобно нещо.

– Виждала ли си изобщо този човек?

– Никога.

– Не си го виждала? Сигурно ли е това?

– Абсолютно.

– И не си му казвала за онази история с автоматите в общината на Свищов?

– Не, разбира се.

Ясно е – Рот продава една нула.

Научих също, че още от 1999-а година Албена се занимава с биоземеделие, тя е от пионерите в тази област. И тук премеждията й не са малки. В националния план е предвидено 8% от обработваемата площ да бъде използвана за екологично земеделие. В момента използвали едва 0,2 %!

8% и 0,2 %. Дали понякога това не е и съотношението на измислици и истина в разследванията на Рот.

…

Не е лошо министър Нона Караджова да заведе Албена при Бойко, за да имат предвид и някои нюанси около АЕЦ “Белене”, които са скрити под покрова на мълчанието Но това е друга тема.

***

След дописката ми “Приказка за ордени” се обади Жоро Мамалев – бях споменал на шега, че е вероятно да му възложат да прави списъка на мераклиите за новия Орден на Милостинята. “Не ти се сърдя – рече, – обаче започнаха да ми се обаждат разни хора, и не знам какво да правя сега. Освен това съм зает да правя списък и на истинските шейхове от Абу Даби, за да не се излагаме и пред тях.”

Прав е, не бива да се излагаме – не само когато ще даваме милостиня, но и когато я искаме.

В случая с шейховете вина имат обаче и репортерите – добре че разследването на вестник “Сега” ни помогна да се ориентираме.

Много пъти е ставало дума, че “шерпите”, които отразяват пресконференциите, все повече се превръщат в ходещи попивателни. По днешните стандарти и моето покойно куче Хайг би могло да отразява пресконференции – излайвайки от време на време, или въртейки опашка. Мнозина сега също главно размахват опашки. И усърдно записват неизвестно какво – е, да, Хайг това не го можеше.

Никой не си направи труда да попита госта от Абу Даби шейх ли е наистина, достатъчно им е Бойко да каже това. Прави са, понеже Той наистина може да произведе когото си иска и в шейх, ехе.

Но ако говорим сериозно, не чакайте да ви подхвърлят мръвката. Може и да е отровна. Направете си собствено разследване.

***

Рада Домусчиева (Би Ти Ви, 3 септември) направи артистичен репортаж за качествата на месните продукти, пържи кюфтета и пр. И накрая се оказа, че проф. Йордан Гогов от Националната референтна лаборатория е човекът, който храбро гарантира за качеството на тези продукти, имали техника и пр. Учудващо е лекомислието, с което мнозина се нагърбват с ролята на гаранти. Не вярвам професорът да съзнава каква отговорност поема. А може и да е прав – у нас важното е да кажеш нещо.

Във всеки случай репортерите на Би Ти Ви активно разследват тази тема и това трябва да се поощри. Рада е упорито момиче и едва ли лесно ще се задоволи с ентусиазма на професора. Българинът от 20 години се храни с отрови, нямаме милост един към друг – инжектираха урина в дините, слагаха тоалетна хартия в колбасите – макар че, според професора, това било изключено, понеже тя струвала пари, вижте му аргумента.

В битовата култура сме в мрачното средновековие, вън от съмнение. Следващият репортаж на Рада не е лошо да изясни с колко контрольори разполага въпросната лаборатория, голяма радост ще бъде да научим това.

А докато професорът гарантираше за кюфтетата, се оказа, че само в 5 софийски бензиностанции са открити 40 хиляди литра фалшиво гориво. Новините на Би Ти Ви понякога постигат сериозни внушения без излишни думи.

***

А нулата на Рот вече със сигурност има своите купувачи. Тя ще заживее трайно в мрачните подземия на Мрежата, ще бъде коткана от разни анонимни негодници, ще бъде разнасяна, ще бъде украсявана. Сетне ще влезе и в някое не по-малко фалшиво разследване, щедро спонсорирано от чужда фондация.

Тази гнойна апликация ще им върши повече работа, отколкото истината. Важното и достоверното ще бъдат забравени, те не са и нужни днес, когато познанието все повече се крепи върху отровните израстъци на лъжата. И в скоро време изобщо няма да можем да ги изстискаме от лицето на историята, за каквото и да става дума.

Лъжата упорито ще се самовъзпроизвежда.

Условията са налице – кротката търпимост на добронамерените хора, които отдавна са се отчаяли, и в същото време – дивашката настойчивост на фалшификаторите.

Един на сто да са те, но замърсяват по начин, който не е постижим дори за вирусите от романите на Патрик Линч. Нищо не може сякаш да се направи срещу тия типове. Нищо?

Сериозните източници сами са си виновни. Вижте телевизиите – значителна част от тях са се приютили върху терена на пошлото, на псевдосензационното и пр. Смислената им продукция вече може да се побере върху площта на един трамваен билет. И какво от това? За сериозните медии това нищо не означава, нещо повече – те все тъй наивно поощряват телевизионното сквернословие, гаврата с човешкото достойнство, интереса към животинското.

Те се държат като обречени жертви, които сами поощряват апетита на канибала, надвесен над тях. Вижте колко внимание отделят на всяко поредно “риалити” – а всъщност стопроцентово нагласена измама, към всяка временна звезда. Те се държат като анестизирани, докато телевизиите произвеждат все повече и повече фалшиви диаманти.

Сериозните медии, всъщност, присъстват на собственото си умъртвяване, може би вече и на собствената си аутопсия. Те уж презират пошлото, но правят всичко, за да го рекламират и акламират. Смятат, че като ги заболят ръцете от ръкопляскания, това ще ги спаси от провала, ще им спести униженията и пр. Нищо подобно.

Те донейде вече са загубили битката. Но вместо да се държат като застаряващи аристократи, обеднели, но въпреки това горди, те се опитват да играят ролята на камериери. Остава и да навлекат ливреите на камериери.

Страх ги е да казват истината за пошлите издания и програми, и това не е от вчера. Мълчат, и мълчат. И трябва да стане цяло чудо, за да дадат думата на някой наивник, който иска да каже нещо различно. Това ще става все по-рядко.

Страхуват се, може би и с основание, от личната вендета на мрачни типове – издатели или продуценти, вместо да ги накарат те да се страхуват заради гадостите, с които хранят публиката.

Свършени са, ако не осъзнаят в какво се превръщат.

И всичко това се случва в нарушение на законите на страната – колкото и либерални да са те, все пак дават някаква възможност да се спре мрачната стихия. Обаче прокурорите и съдиите също се страхуват от поругаване – понеже са наясно, че в това отношение не могат да разчитат на подкрепата на сериозните медии. За годините на прехода стотици хора бяха обругани или направо опозорени. Има едно лайно, което веднъж беше изрекло сакралната, според него, фраза: “Да ги опозоряваме, докато са живи!” Понеже изглежда той си въобразява, че ще живее вечно мръснишкия си живот.

Бяхме свидетели на непрекъснато опозоряване – от Соколов до Цветанов, от Филип Димитров – до Бойко. И тези хора несъмнено имат своите грешки, но не става дума за това – а за отвратителното линчуване, на което са подложени от шепа негодници. Сега е ред на прокурорите. След това на съдиите – макар че те засега са пощадени от негодниците, те си знаят защо.

…

У нас всичко е на отломъци – историята, истината, животът ни дори. Всичко се поднася ден за ден, и на другия ден се забравя, дори заличава. Не може да има истина чрез подобни отломки. Днес говорят едно, утре – съвсем друго.

Днес ще наказват работодатели, които не са осигурявали работниците си, утре – ще награждават певци, които също не са се осигурявали. Сякаш са прихванали от непостоянството на клакьорите си. Един от тях най-много се репчеше срещу “проваления проект на бащите”, а днес вече със сълзи на умиление приема идеята за Ордена на Милостинята, понеже сигурно и той самият не би отказал една тенекийка.

Вече дори една най-семпла полемика не можем да правим като хората.

Казваш, например, че някой го вее вятър на бяла кобила (любимия израз на Майстора), а той ти отговаря с нови измислици. 0,9, 1,4, 1,8, 1,1 – тези числа говорят ли ви нещо? Може ли предаване с подобен рейтинг да струва и пукната пара? Може, естествено. Ако го произвежда държавната телевизия, която има пари за нулите, но която – внимавайте сега! – няма пари да купи мача с Англия и останалите гостувания в евроквалификациите. А ги купува кабелен оператор!

Между другото, TV + непрекъснато излъчваше имената на операторите, които пиратски предаваха мача. Дали има любители на футбола в Прокуратурата – или там вече прощават на медиите всяко престъпление.

Последните ръководства на БНТ – без това на Кирчо Гоцев, първият и единствен директор, избран въпреки волята на управляващите – са си чисто и просто политически комисариати. И вижте ги какво успяха да оставят на историята. Лили Попова не свари да отрази слънчевото затъмнение, което си е уникално постижение, понеже беше заета единствено да отразява правилно личното си слънчице Иван Костов. Уляна Пръмова не успя да купи предишното европейско първенство по футбол – само глупост ли беше това, или и нещо друго, но тогава ДИЕМА започна възхода си.

Във всяка нормална държава – там, където президенти и премиери не се бъркат мечешки в работата на държавната телевизия – тази комисарка би изхвръкнала незабавно на улицата.

Милиони хора бяха дискриминирани. Михаил Екимджиев би могъл с лекота да заведе един колективен иск от името на потърпевшите. Не споменавам някои от най-устатите наши правозащитници, понеже тяхната единствена мантра са циганските права, да са живи и здрави, банго Васил и пр.

Затриха жанра на полемиката, липсват сериозни дискусионни трибуни, кръглите маси изчезнаха – има ги все още за “Биг брадър”, с щатните оплаквачки. И как след това същите кокони да одумват сериозни проблеми. Интересът към важното се изчерпва с репортажи със съмнително остроумие.

Продължават да се лигавят с циганските истории. И така ще бъде, докато накрая, най-късно до 2050 година, българите бъдат репатрирани от България.

Кеворк Кеворкян

В. Труд