Бърсането с вестници (не) вреди на властта
Защото е оксиморон- в него вече се съдържа коментар. И то толкова агресивно красноречив, че за подобно нещо всеки политик в страна с автентични медии щеше да бъде „смлян на кайма“ ( в нашия случай с марка „Мамка му Стара планина“) от докачливите журналисти. Освен ако не са в джоба на онзи, който ги предизвиква. Но премиерът тук демонстрира тъкмо това: че са му в малкото джобче и може да ги ползва като носна кърпичка- когато му е необходимо за бърсане на популистки сълзи, а при неразположение – и на други секрети.
о повод на бърсането: министър-председателят си е избрал интересна компания от съмишленици. Вкупом не са разбрали, че епохата на бърсането с вестници отдавна е отминала. Хайде, за Румен Петков е ясно, че тоалетната хартия му навява лоши спомени за времето, когато тя беше лукс – тогава всички крадяха де що видят в тоалетните. Ужас беше, но си беше масово, справедливо някак! А днес е позволено да се краде само на избрани лица, понякога „оперативно интересни“ ( ха, опитай да откраднеш от „частника“- това да не ти е държавата!). Който има достъп до държавната далавера може краде, но пък с милиони. Мотофедерацията, толкова близка до сърцето на Петков, според злобни журналисти, не е видяла лев частни субсидии, а се храни лакомо на държавната трапеза от години с шампионски финансови инжекции от бюджета, за каквито никой друг спорт не смее да мечтае.
Но арабски съюзник, американски гражданин и близък приятел с шейха на Абу Даби, вербуван в бърсането с български вестници- това, трябва да се признае, наистина е голяма екзотика. В картинката липсват само комунистически капиталист от Китайската народна република и (пост)съветски милиардер. От друга страна, щом премиерът не желае да коментира ( от днес нататък?) медиите, отваря се ниша за други коментатори. Ще опитам с днешния „Станадрт“, един от най-сервилните към властта ( всяка власт!) вестници, който се изпуска да публикува понякога достойни за коментар нещица. Например от изданието научавам, че болниците в Монтана спират взимането на кръв и урина, без които е немислимо лечението на пациентите. Запасите на болниците ще стигнат за две седмици.
Тъкмо да се възмутя и чета в друга дописка на вестника, че водата в затворите може да бъде спряна заради неплатени сметки, както заявил началникът на главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ Петър Василев. Ето, това е гъвкав, държавнически подход: поне в затворите като няма вода, няма и урина. Съвсем в духа на заветите на др. Сталин се решава проблемът. Василев обаче допълнил, че очакват да им бъдат преведени 7 600 000 лв., за да се подобрят условията в затворите. „Тези пари не означават, че ще донесат кюфтета и кебапчета в менюто на затворниците“, заявил Василев и допълнил, че сумата ще се похарчи за изплащане на задължения към доставчици.
На финала е най-интересдното:“Един затворник струва около 180 лева“. Не е чак толкова скъпо, нали. Аз лично бих си купил няколко, ако се окажат верни обещанията за поевтиняването на руския газ и чрез този бонус по веригата в икономиката се усети масово поевтиняване ( защото природният газ е структуроопределяща суровина в нашата планирана от СССР икономика). Какво ще ги правя ли? Не е ваша работа. Гледайте си медиите , дори и да не ви е работа.
Може пък и партия да си направя при тази евтиния на членската маса, ако се докопам до държавна субсидия. Като знам колко струва на държавата един депутат, а и за какви тарифи за купуване на депутат се мълви, много бързо ще спретна многобройна партия на бившите затворници и настоящи отворковци по 180 лева парчето под лозунга „Хайде да се сменим“! Бая избиратели биха подкрепили такава рокада.
Иво Инджев
www.ivo.bg