И МОНАХИНЯ ДА НЕ СТАВАШ. А ВИЕ МОЖЕТЕ ЛИ ДА БЪДЕТЕ САРА?

Два телевизионни репортажа един след друг.

75 годишна монахиня. Сама обслужва манастир. Разказва как за манастира трябвали пари за ремонт, обаче от Светия синод и казали, че нямат пари. И тя коленичила пред „миличкия Исус Христос“, казала „Отче наш“ и помолила да и покаже как да намери пари… И я осенило да пусне банкова сметка, от която дошли дарения. И нещо друго каза монахинята: „Очаквах г-н Борисов да ни помогне, но явно ни е пропуснал, той дава на големите манастири… ама аз пак си го обичам и му паля свещичка…“.

Разпитват я за Истамбулската конвенция и защо думата на жените не се чува в църквата. И сега, внимавайте какво отговори монахинята: „Всяка монахиня я е страх да си каже мнението, за да не бъде наказана“.

Такива ми ти работи и откъм Църквата, огледално – като откъм „г-н Борисов“.

Та и монахиня да не ставаш – и там не можеш да си кажеш мнението, защото ще бъдеш наказана. Сега усещате ли разликата между „религиозен“, за какъвто се обяви „г-н Борисов“, и вярващ?!

После репортаж за кучето Сара, която от четири години чака починалата си на пейка в Западен парк в столицата стопанка. Вие винаги, когато чуе вой на линейка. Където и да я приютят, тя бяга и се връща там – на пейката, където е починала стопанката и, склонява главица и я чака… Сара сега е обичана, грижат се за нея, но тя винаги, винаги се връща там – на пейката и чака с безусловна любов, чака…

А вие можете ли да бъдете Сара?

Afera.bg