Гафовете на един прокурор

Прокурорът Светлозар Костов, самоопределящ се като професионалист – спорна квалификация, ако се вземат под внимание неговите неуместни медийни изяви, неотговарящи на служебното му положение, но вписващи се идеално в налагания от управляващите „режим на медиен популизъм”, копиран от италианския оригинал. В поредното си интервю, този път за в. „Труд” от 27.08.2010 г., Костов дава своя принос в преднамереното демонизиране на Алексей Петров.

Прокурорът, подобно на прословутия барон Мюнхаузен, говори небивалици. Преди месец и половина Светлозар Костов гордо съобщава на интервюиращата го журналистка, че по делото срещу Петров са разпитани над 40 свидетели. На 27 август прокурорът завишава цифрата до шокиращите 150 свидетели по делото „Октопод”.

Изведнъж се появяват 110 свидели.

Според логиката на мислещия читател тези 110 свидетели или са нови, появили се в последния месец и половина или са били „на прикритие” до юли 2010 г. и затова прокуратурата не ги е разпитвала, или прокурорът Костов забравя какви цифри е посочил по-рано и се опитва да нажежи обществената нетърпимост към обвиняем № 1 с фабрикувани данни. Според информирани акцентът пада на поръчковите свидетели, които са разпитвани по 4-5 пъти. Подобни разминавания не са изолирани изявления от устата на държавния обвинител – в предишното интервю данъчните ревизии са 120, а в последното – 130. Явно е, че прокурорът разчита на късата памет на читателите и във всяко следващо интервю цифрите стават все по-мащабни и шокиращи.

Налага се убеждението, че с делото „Октопод” е заложена на карта професионалната кариера на прокурора Костов, защото твърдението, че от 12 години насам той няма загубено дело е доста преувеличено. Всъщност самият той си го признава, изразявайки нескрито недоволство от условната присъда на Максим Стависки и малката присъда, постигната след споразумение на Димитър Желязков – Митьо Очите. „След присъдата на Очите в града се заговори, че може да не е случаен фактът, че именно Костов се съгласи на споразумение. „Уж се пенеше срещу мафиотите, а накрая се спазариха", говореха бургазлии.” (в. „Труд”, 01.02.2008) Така делото, носещо гръмкото название „Октопод” може да бъде мимолетен връх в прокурорското професионално реализиране независимо от неговия изход, защото остава загадка появяването му по това поръчково дело.

В своите изяви прокурорът Костов грубо пренебрегва както “Всеобщата декларация за правата на човека”, приета от Общото събрание на ООН, така и „Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи”, където е записано, че всеки, който е „обвинен в наказуемо действие, има правото да се счита за невинен до тогава, докато вината му не е доказана от закона в публичен процес …”

В желанието си за сензационно медийно присъствие Костов прави недопустими за юрист квалификации и прави внушения преди съдът да се произнесъл:

„по делото “Октопод” има йерархично изградена престъпна организация с различни профили на дейност”, или „в основната група се очертава подгрупа, която се занимава с насилствено събиране на дългове и изнудвания”(в. Труд, 27.08.2010).Според обвинителя пари са „трупани чрез рекет на хора” и дори в „някои случаи той (Алексей Петров – бел. Д.К.) е използвал и уменията си на спортист и каратист, за да малтретира жертвите си”(www.dnesplus.bg, 12.07.2010), както и че не „един и двама свидетели твърдят, че са бити от Алексей Петров” при това лично „в неговия кабинет, най-често насаме”(www.24chasa.bg, 12.07.2010). С всички тези изказвания се прави опит да се представи един друг човек, едно „страшилище”, което тероризира и дори измъчва своите партньори, а създадените от него модерни форми на бизнес-организации – като престъпни групи. По тази причина на едно от заседанията на съда Алексей Петров казва, че „ако това е инсинуация не е страшно, но ако е неразбиране на бизнес процесите на пазарната икономика е опасно”.

Светлозар Костов, подобно на друг негов колега, нашумял с ареста на бивш министър, явно си има свое виждане за ролята на прокуратурата и не за първи път скандализира с изявленията си дори своите началници. Още през 2007 г. Главният прокурор, коментирайки негово изказване „за замесени политици по делото за Димитър Желязков – Митьо Очите” отбелязва, „че не е редно който и да е прокурор да говори въобще, че са замесени политици, без да има доказателства и без да назовава имената им” (www.actualno.com, 21.11.2007). Магистрати пък „определиха като неуместна проява прокурори да дават интервюта преди съдебните заседания”, а според съда прокуратурата трябва „да събира доказателства не само в подкрепа на обвинителната, а и на оправдателната теза”. (www.dnevnik.bg, 15.07.2010).

В интервюто си държавният обвинител прави и друго признание:„От гледна точка на професионалиста е по-добре да се съберат доказателства предварително и негласно, да се работи така, че никой да не знае, че ще се правят арести.” (в. Труд, 27.08.2010) В случая с Алексей Петров той признава, че се прави обратното. Подобна процедура навежда на мисълта, че доказателствата се фабрикуват, особено след призива за свидетелстване, отправен от вътрешния министър и че арестът е поръчков. И ако човек се вгледа в свидетелите, привлечени на страната на обвинението, неминуемо възникват въпроси.

Как така тези свидетели се страхуват, а в продължение на повече от 10 години са се срещали с Алексей Петров, правили са сделки, не само не са се оплаквали, но дори са изразявали задоволство от бизнес отношенията си?

Как така свидетелят Шотев преди е бил доволен от подялбата на общия имот и е смятал, че Петров е направил компромиси, за да не се пречи на дейността на училището и на обучението на децата, а сега говори за отправяни му заплахи? Дали фактът, че Алексей Петров не завежда дела срещу Петракиев за редица дългове, а се ограничава само до една жалба след дадено обещание за издължаване, което не е направено и до днес, говори за насилие и заплахи? Натрапва се мисълта, че не отделни бизнес партньори се страхуват от Петров, а определени политици, за които той се явява най-неудобният опонент, способен да разруши днешния им комфорт.

В демократичните държави подобни прояви на незачитане на основните човешки и граждански права се „наказват” най-малко с оставки. У нас – наказания няма или ако има, то е обидното за обществото „порицание”. Обвинителят Костов се старае да подражава на „Премиера-Слънце” и на един министър, на който според професора по психология Людмил Георгиев трябва да бъде поставена „диагноза” „министър на вътрешните работи” (www.afera.bg, 29.08.2010), както и да изпълнява стриктно техните поръчки. Не е необходимо да се е виждал лично с министър Цветанов, както твърди прокурора Костов в последното си интервю за в. „Труд”, за да знае точно какво се иска от него. Достатъчно е да си включиш „миксера” и дори от него ще се разнесе не особено смислената реч на вътрешния министър, отправящ закани към съда или произнасящ 12-годишни присъди, придружени с неграмотни твърдения като „сега е моментът да превъртим Рубикон-а” (www.mediapool.bg, 03.05.2010). И макар да е повече от очевидно е, че за министъра на МВР реката Рубикон и кубчето на Рубик вероятно са едно и също нещо, елементарната неграмотност на висш държавен ръководител не може да служи като пример за подражание, особено за един прокурор.

Или може би този прокурор се проявява като типичен службогонец и е в списъка на министър Цветанов за специализирания съд?

Премиерът Борисов загуби от ареста на Алексей Петров, от ареста на човека, който си позволяваше не само да му опонира в публични изявления, но и в лични разговори. Ако бе обърнал внимание на призива на Петров за намаляване на лихвите, на препоръките му за малкия и среден бизнес, определян като гръбнака на икономиката ни, за нисколихвеното кредитиране с цел не само оцеляването на 750-те хил. фирми от МСБ, но и за стимулиране инициативността на предприемачите и решаване в голяма степен на проблемите с безработицата в България. Всъщност фирмите от малкия и среден бизнес не са никоя партия, няма да бъдат и на ГЕРБ. И вместо да се вслуша в гласа на тези предприемачи, да се вгледа в предложените му от Петров варианти, министър-председателят реши да заложи на банковия картел. Може би това е обяснимо, но във всеки случай не е в полза на обществото и държавата.

Прокурор Костов, неистовото Ви желание на всяка цена да „заковете” Алексей Петров се дължи или на желанието Ви да направите подарък някому, или някой Ви подвежда и Вие дълбоко грешите, представяйки пред съда и обществото профила на един друг човек. Същият Алексей Петров преди една година се опита да каже на Бойко Борисов, че „нещо бърка”, че ако „не свали лихвите” „рискува държавата да влезе във фалит”, че греши за ДАНС „като подменя модерния модел на работа, който се налагаше в агенцията с друг – стар, от Студената война”, че „защитата на икономиката” трябва да стане „приоритет в националната сигурност”, че премиерът не бива да е „в плен на огромната информация, с която разполага министърът на МВР” (в.”Труд”, 03.09.2009) – все неща, които биха били от полза за министър-председателя. Може би това интервю наклони везните и отчасти предопредели ареста на Петров, който си позволи не само да бъде „опонент” на Борисов, но го определи като „сръдлив и мнителен” и изрази опасенията си, че ДАНС „ще направи завой назад под ръководството на Драшков” (в.”Труд”, 03.09.2009).

Правовата държава пази и защитава достойнството на своите граждани и това би трябвало да бъде елемент от стратегията на днешните управници, макар видимо да не влиза в тяхното полезрение, както и в интересите на

„кабинета Борисов”, чийто най-голям недостатък, според думите на германския екс-дипломат д-р Клаус Шрамайер е “правната слепота”.

А “правната слепота” и незачитането на основните човешки права, съчетани с безсилие и невъзможността за справяне с тежките финансово-икономически проблеми води до взривяването на младата ни демокрация – нещо, което се случва независимо от захаросаните медийните изяви или поръчаните социологически рейтинги.

Дария Крачунова