Честит празник, сатрапи!
Монумент на възтържествувалия кретенизъм, чийто безобразия подчиниха цял народ в продължение на десетилетия. Печат на една престъпна власт от самозвани диктатори, за по-кратко наречени комунисти.
Революцията на българските комунисти от 9.ІХ.1944 г. бе аналогична на бунта в една психиатрия, където лудите жестоко колят докторите и след това сами се провъзгласяват за лекари. Веднага след деветосептемврийския преврат те разшириха границите на психиатричното заведение, до оптималните 111 хил. кв. км. и започнаха групова терапия върху народа.
А народът – плах и тъпкан векове наред от чужди и свои, прие червената гавра за нещо почти нормално. Най-свидните му рожби изгниха по затворите и концентрационните лагери, други бяха избити без съд и присъда, за да не остане и искрица надежда за един по-свободен и добър живот.
Държавата ни бе превърната в огромен репресивен апарат, всевиждащ,
всечуващ и наказващ инакомислещите. Оригиналният „Биг брадър" на Оруел само загатваше за възможностите на нашенските партийни другари. Подлярщината, доносничеството и откровената човешка ненавист, по модел на съветските агентурни служби, създадоха няколко управления в МВР, които скапаха личностите от народа, в името на един универсален социалистически работник – глупак.
След задънената улица, в която набутаха социализЪма, те се постараха да докарат „демокрацията" и вече „законно" да станат богаташи. После разсипаха природата и самата държава. Обезумиха обикновените българи от феодалните порядки, които наложиха като модел на ново управление. Всичко, до което се докоснаха комунистите, като заразено от чума се разпадна и провали.
Демагогските им спекулации с пенсионерите, за онова „хубаво" време от младостта им, когато хляба струваше 15 стотинки, сиренето – два и осемдесе, а бирата – 22 стотинки, продължават да носят резултати на изборите, в полза на червените предатели. Старият човек си спомня с умиление, дори извращенията през двете пропилени на вятъра години в казармата. Какво остава за сравнение с цените от тогава и тия сега, наложени обаче също от комунистите.
Новите капиталисти са старите комунисти,
но все още има хора, най-вече много възрастни и много млади, които са на един акъл, и не могат да разберат причинителя на бедите в държавата. Младежите сега не знаят какво бе да работиш за 100 – 120 лв. на месец, за унизителните 10 – 20 стотинки трудоден на село, за ангарията от ленински съботници и безплатни бригади за прибиране на реколтата. За десетките години чакане, за да си купиш „Лада" или „Волга", панелен апартамент или за безумията на социалистическата търговия.
Това кафе, банани, портокали, уиски, вносни цигари, хубави дрехи, вносна техника, можеха да си позволят само партийните другари, с представяните им от партията бонове за пазарене от магазините на „Кореком". Всеки обикновен българин, който си позволеше да обмени левове за чужда валута, биваше преследван от агенти и ченгета, съден и пращан в затвора.
Привилегиите на „другарите" нямаха брой и чет. Като се почне от училищата, приемането в университетите, специалните болници за партийци, специални бази за почивка, лентяйската им работа, за получаване на жилища, вили и каквото още ви дойде на ум.
При тази неограничена от никого власт, как няма да вият като вълци за ония времена днес комунистите? Колкото и да са богати днес партийците, хората могат да научат за кражбите и злодействата им, както преди, така и сега, а това ги депресира, образува им нерви, и не могат да харчат заграбеното спокойно и на воля. Не могат да манипулират със сила и заплаха народа, а това бяха най-силните им оръжия в миналото.
На всичко отгоре и собствената им Марксистко-Ленинска идеология се обърна срещу тях. Та те не са никакви комунисти, днешните жалки, крадливи, червени феодали. Те са обикновени пладнешки разбойници, организирани в банда, спазващи всички закони на мафията, презиращи останалите хора и дори самите себе си, що се отнася до друг партиен клан.
И така, на светлата дата 9 септември, червените престъпници ще празнуват. Предполагам ще празнуват и на 10 ноември. Както и на всички останали дни в годината, защото те не работят. Откраднатото от народа ще стигне и за поколенията им, чак до девето коляно. На обикновените хора им остава надеждата, че
все някой ден и комунистите ще получат възмездие.
От Бог или съдбата, разбира се. Защото обществото е болно и не може да промени диагнозата, до която го докараха „другарите".
Все пак всичко има начало и край. Кой знае, може в някой хубав ден да се събудим и всички заедно да излезем на улицата. После да подирим сметка на червените предатели. А до тогава ….. да празнуват!
Красимир Бачков
www.pisnani.com