България 2010 – късото съединение прави силата
Поредното отбелязване на 6 септември – Деня на съединението, не направи изключение. Казионни речи и скука. Впрочем от самото излъчване на президента Първанов се носи някаква аграрна тъга и лъха едно униние. А щом си отвори устата, някак автоматично преставаш да го слушаш.
В това отношение Бойко Борисов проявява повече хитрост и гледа да си спестява подобни участия. Предполагам, поради две причини – първата, защото там той не може да бъде център на внимание, а самото му появяване на публични места все още не е обявено за национален празник, и втората – защото не може да ръси простотии, за да забавлява лелките, които много си падат по него, а и той много си пада по тях.
Аз обаче си мислех и друго в Деня на съединението, докато слушах лишената от мисъл реч на Първанов и докато гледах как бившият президент Петър Стоянов се е турил на видно място до Цецка Цачева с явната цел да влезе в кадър, ерго решил е да се връща в политиката… Мислех си, че по-верният девиз, изписан над Народното събрание, би бил “Късото съединение прави силата”, защото в България всяко съединение е късо, а приливът на сили обикновено се появява след късосъединителни реакции.
Като се почне от шофьорите на улицата, които могат да ви смажат главата с щанга, ако след светване на зелен светофар не се изнесете веднага с мръсна газ, а ги накарате да почакат 5 секунди, и се свърши с управлението на страната, което е точно толкова импулсивно, колкото са късосъединителните реакции в главата на премиера.
Късото съединение е единствената възможна форма, под която българите могат да се обединяват и която съответно бързо ги изхвърля далеч един от друг. Ние можем да се обединяваме за късо време, а 80–90% от съдружията, браковете, обществените начинания и опитите ни за съвместни усилия се разпадат. Да не говорим за политическите партии и за държавата като идея за общност с еднакви интереси и еднакви цели.
Неслучайно датата на Съединението не е националният празник на България. Въпреки че безспорно го заслужава. Започвам да си мисля, че Съединението е било по-скоро случайност, щастливо стечение на обстоятелствата, защото голяма част от историята след това е история на обратното – на безкрайното и ирационално българско разделение.
Неслучайно българите никога не са имали истинска общност зад граница. А комунизмът само изостри и разви до уродливост идеята за другите като за врагове, с които непременно трябва да сме във война. Късото съединение обаче, както казах, най-подхожда на днешната власт, която в известен смисъл е автентичен изразител на доста български “добродетели”.
Между късосъединителните реакции на премиера и един шофьор на такси няма никаква разлика и в това отношение може да се каже, че тази власт е народна в пролетарския комунистически смисъл на думата. Грешка е да се смята, че Бойко Борисов решава проблемите като бивш пожарникар. Гасенето на пожар си иска подготовка и сериозни професионални умения, както и предварителен план за действие независимо от спешността на ситуацията, докато действията на Борисов нямат нищо общо с тази професия.
Както казах, цялото управление на ГЕРБ протича по логиката на късото съединение. Някъде напрежението не издържа, връзката прекъсва и гърми бушон. Кадровата им политика прилича по-скоро на смяна на бушоните в някакво остаряло ел. табло, но не и опит да се реши концептуално проблемът с електричеството, като се подмени изцяло самото табло.
Късото съединение в политиката не е присъщо само на ГЕРБ, то е в основата на разпада на политическите партии в класическия смисъл на думата въобще в България. Проблемът е там, че то е въпрос на общия ни манталитет. Той ни забива в една и съща система от грешки в общуването и ни пречи да бъдем съединени в здравата връзка, която превръща едно население в общество.
Явор Дачков
www.glasove.com