ПИСМО ДО … (Той май ще се усети…)
Здравей…,
Пиша Ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина Ти желая здраве, дълъг живот и ново историческо бъдеще! За да има на кого да пиша…
Но да си направя ТРУД`а да си дойда на ДУМА`та.
Първо, да Ти се извиня, че си позволявам по адрес на Тебе да Те наричам ЦЕЛОКУПНИЯ. Грешката е моя. Просто се увлякох по политиците от началото на третата Ти държава, но сега си давам сметка, че след като Си чел Алеко Константинов (светла да е паметта му), може и да Ти звучи обидно…
Всъщност те никак не са били глупави… Като се позовеш на целокупния в тезата си, елиминираш антитези в защита на отделни части или личности от Теб.
Второ, че моите писма стигат само до малка част от Теб – тази, компютърно грамотната. Но и за това нямам вина. Бог и Интернет са ми свидетели, че писмата до теб ги изпращам и до вестници, а специално тези, които засягат Твои изявени синове и дъщери, ги адресирам до служебните им електронни адреси.
Защо вестниците не ги печатат, нямам отговор. Може да има различни причини. Може би очакват, че ще им поискам хонорар? Та аз не под псевдоним, когато с истинското си име съм публикувал неща, които са важни за Тебе не съм получавал хонорар, та с псевдонима ще си го позволя… Елементарно, щях да кажа Уотсън, но ще Те обидя, че взаимствам от чужда литература, а не от Нашата…
Та нали псевдонимът няма лична карта и не може да си открие банкова сметка (някои казват, че можело, но не в България…).
Може би писмата ми като съдържание не се “връзват” с редакционната им политика…, или с друга политика… Не зная. Аз съм много малка част, единично множество от Теб. Ако искаш, питай ги.
Или може би не изпращам писмата до правилните вестници… Има и такъв момент, давам си сметка, но да ги изпратя до “жълтите” вестници, това означава да Те обидя, да призная, че простаците са преобладаваща част от Теб…
Но да се върна на темата, с която реших да привлека вниманието поне на компютърно грамотната част от Теб.
В момента сме и де факто, а защо не и де юре в криза. Въпросът е в каква. Според едни е финансова, според други е икономическа, според трети е духовна, според четвърти е ценностна, според пети… Извинявай, забравих каква беше според петите, а може да се появят и шести, и седми, и прочие анализатори, които да определят вида на кризата. Всичките ли трябва да ги помня? Според мен е излишно. Като единично множество, че съм в каквато и да е криза ми е предостатъчно…
За Тебе може и да е важно, като голямо и изброимо множество… Тия дни разбрах, че пак ще Те броят и то диференцирано – по състояние, по пол, етно-религиозно… Последното се оказа ябълка на раздора, даже до подаване на оставки се стигна… Още една предстояща измислена криза… Тук, извинявай, но Ти си виновен! Защо ги изявяваш, че и ги избираш такива Твои единични множества, които само от криза в криза Те вкарват.
Впрочем последното, което казах “вкарват” не е вярно. Вземам си думата назад. Но само тази дума, над останалата част от изречението Те приканвам да се замислиш…
Всъщност, Ти винаги си бил в криза. Още от времето, когато издигнали Великата Китайска Стена, та като Ти е станало проблем да нападаш и да грабиш на юг, щеш не щеш Си се отправил на запад… И по-късно – говорил Твоят велик хан, онагледявал разказа си със сноп пръчки, но синовете му не го послушали. Разделили се, разделили части от Тебе и ги повели по света…
И навсякъде се сблъсквали с някаква криза, носейки собствената със себе си. И побеждавали. Преодолявали чуждата криза, но не и собствената си…
Е, Твоят изявен син Крум опитал – въвел закони, с които да я преодолее, и може би частично вероятно да я е преодолял… Казвам частично и вероятно, съдейки по това, че са го нарекли Крум Страшни… Ако напълно я е бил преодолял, са щели да го нарекат Великолепни (в никакъв случай не намеквам за един друг син, на друг народ, когото нарекли така)…
За кого е бил страшен? За коя част от Тебе? За трудолюбивата или за крадливата? За трезвениците или за пияниците?
Що мълчиш, кажи?
Ами после, да преодолее следваща криза, друг Твой изявен син Те покръстил в православната вяра. Избил доста други Твои не по-малко изявени синове, със все родата им, но преодолял кризата, поел отговорността и Ти го помниш и почиташ не като убиец, а като светец…
Ако продължа в този дух, ще ми кажеш: “Ало, ти – единичното множество, собствената ми история ли ще ми разказваш? Какво, аз ли не Си я знам, та ще Ми губиш времето! Да, в криза Съм! Добре, в постоянна, в хронична криза Съм! Тъй е било и тъй ще бъде, за да Се боря на всеки етап, да я преодолявам, да Се развивам и да вървя напред! Ти какво искаш, да спра, да изчезна, нали и ти ще изчезнеш заедно с мен!”
Изтръпнах! Само при мисълта, че това – горното, не дай Бог ми го кажеш… И все пак, да си дойда на думата.
Не смяташ ли Ти, или поне тази част от Тебе – ЦЕЛОКУПНИЯ, на тази географска територия, че вече десетилетия преживяваш една единствена криза, а всички останали са следствие от нея?
И тази криза се нарича БЕЗОТГОВОРНОСТ.
Политическа, юридическа, икономическа, ценностна, духовна, морална и всякаква друга…
Ще кажеш, а с какво да я преодолея?
Много просто – с ОТГОВОРНОСТ.
Ако искаш да дискутираме на тази Тема, особено и ако някой вестник все пак се престраши поне това писмо да публикува, без да чакам Твоя отговор (липсата му ще приема за мълчаливо съгласие), в следващото си писмо ще Ти кажа повече по тази тема.
С доброжелание!
Сава Севън