Борисов набутва в медийния спецтиган сгафили политици
Гафовете му се пропускат. Изцепките се превръщат в благопристойна задявка. „Закачките” му предизвикват мокри сънища у ефирните репортерки. Огалването на бицепсите му с поглед е моминската мечта даже на превтасали лелки в гилдията, които с трудовашки патос години наред скачат от лидер на лидер.
В петък прозвучаха и някои непровокирани от сексапила и „тефлоновия статус” на Недосегаемия коментари – че бил правел за смях собствената си парламентарна група, която за пореден път трябвало да суче врътки. Да ревизира позицията си по Спецсъда. Чудо голямо. Герберите толкова време имаха за „формален” лидер Цветан Цветанов, а се кланяха на Неформалния си Лидер.
Изведнъж се оказа, че не политиците, а „босовете на тежката организирана престъпност” ще застават пред съставите на Специализирания съд. Завоят се взе със зор и скърцане на зъби. Някои за пореден път си протриха наколенките. И какво от това?!
Борисов отново бе готов с отговора – за политиците самото явяване пред съдия вече било срив в кариерата. Ако не и крах. Има един ярък пример в тази посока – обявеният за първа „медуза” лидер на БСП-Варна, Борислав Гуцанов. Ден по-рано той откри политическия сезон за партията си – навръх 9 септември, препълвайки зала „Пленарна” на Билдинга във Варна. Ако реалността потвърди думите на Борисов за политиците, които са следствени и се явяват пред съдия, това означава, че Гуцанов си губи времето.
Борисов, разбира се, има пред вид моралния ефект от изправянето на политици пред съда. Той не говори за влязла в сила присъда. Ами ако политикът бъде оправдан?! Той няма ли не просто да потърси реабилитация, а и дори ще поиска да заеме позата на „герой”. Особено ако е от БСП. Комунистите си имат образцов „герой” – и Георги Димитров е заставал пред съда, а после е бил министър-председател. Трябва ли да предположим без прекален сарказъм, че някой като Гуцанов се гласи да вземе службата на Борисов?!
Шегичките и закачките са част от игричките в политиката. Реваншизмът – още повече. Договорките зад кулисите – не по-малко. Но думите на Борисов са ясен знак. Той подготвя „публиката” дори за евентуален провал на съдебните саги срещу политически опоненти, предпоставяйки негативна обществена оценка на тези поставени под съмнение политици – явно на всички „сестрите им са курви”. Доказването на тяхната липса нищо не означава – нарочените политици вече са изпържени в медийния Спецтиган.
Но Борисов не визира само опоненти. Той изобщо няма да се поколебае не просто да уволни, но ако ситуацията го изисква, дори да пожертва някои свои „пешки и офицери”. А и това че работи „като вол”, докато другите юркат джетове в залива на „Евксиноград”, вероятно го изпълва с вътрешна убеденост, че бастисването и на свои чрез изправянето им пред съдия е „право дело”. Особено в навечерието на избори, които трябва да бъдат спечелени на всяка цена. Така че някои гербери може би трябва да се притесняват. След разгромяването на заверите на външните „врагове” дали няма да дойде ред и на „врага с партиен билет”. Иначе Борисов рискува да бъде обвинен, че не се противопоставя на политическите разправи и използва двоен аршин.
Изкушението да се направи подобно показно вероятно ще бъде голямо. Но ако преиграе, Борисов рискува да освободи своите от страха. И да стартира процес на роене. Особено ако излизането от кризата се закучи и не се подчини на Дянковите заклинания.
Има и нещо по-коварно. Дали немалко от външните наблюдатели не са повече от уверени, че „тежката организирана престъпност” се подхранва именно от политическата корупция по върховете? А дали някои партии не са почти „организирани престъпни групи” – с (не)формални лидери, достойни да застанат пред състав на Специализирания съд като босове на политическата мафия?!