ЦАЦАРОВ, ДОКОГА ЩЕ МЪЛЧИТЕ ЗА УБИЙСТВОТО НА ДЕТЕТО НА МОСКОВСКИ! ИЛИ СЕ ЧУДИТЕ КОЙ ПО НАПРЕД ДА ПОТУЛИТЕ – БИЗНЕСМЕНЪТ ИЛИ МИНИСТЪРА, ИЛИ ЧЕНГЕТАТА НЕ ПОСМЕЛИ ДА ВЗЕМАТ АЛКОХОЛНА ПРОБА ОТ МОСКОВКИ?!
19 ти ден ще стане от образуваното досъдебно производство, което се е съсредоточило да изучава упътванията за каране на моторни шейни по повод смъртта на детето на транспортния министър Ивайло Московски. Цацаров възложи разследването на Борислав Сарафов, от което някак ни стана истински, ама истински спокойно.
АФЕРА първа и единствена, без хленч, сълзи и сополи, направи това, което трябваше да стори ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ЖУРНАЛИСТИКА, вместо да мълчи и да вее траурни лентички:
Веднага след загатването от Богомил Бонев за бизнесмена – авер на транспортния министър Московски, АФЕРА изнесе името и фирмата му и от упор зададе няколко въпроса на прокуратурата:
Близо 20 дни слугинските медии продължават да подсмърчат тихичко, вместо да си вършат работата и търчат зад всякакви майки, задържани от същата тая прокуратура, щото имало съмнения, че не си гледали децата. Посраха се от „бити“ деца в детски градини и от лоши майки, дето не си гледали децата.
Ни дучичка обаче за УБИТОТО ДЕТЕ НА ТРАНСПОРТНИЯ МИНИСТЪР!
Темата очевадно е забранена както от властимащите, така и от присъдружната им прокуратура, която охотно иначе дава тъпоъгълни пресконференции за всяка велика „акция“ и всеки „знаменателен“ арест, за които се сетите.
АФЕРА попита в прав текст дали моторната шейна, завлачена с тежки машини в гористото място, където загина детето на Московски, е свързана с близкия бизнесмен до Московски – Илиян Филипов, собственик на ПИМК. Същият, който бе единствен кандидат за Интермодалния терминал в Пловдив, както и с безпроблемно даден лиценз за жп превозвач.
Поискахме и някой да отговори взета ли е, и защо не е взета проба за алкохол от Ивайло Московски, и защо ченгетата не са посмели да вземат такава проба, попитахме и ако това е така, кой ще поеме отговорност за опорочаването изначално на разследването.
Иначе близкият до Московски бизнесмен, собственик на ПИМК, има бизнес предимно с товари. За да процъфтява бизнеса му са му необходими три неща, които и получава. Първото е лиценз за жп превозвач. В началото правят заедно с ДБ Шенкер блок влакове, два пъти седмично от Русе за Германия, като ПИМК кара стоките до Русе и оттам на влаковете. По-късно транспортният министър му дава лиценз за жп превозвач и Филипов започва сам да си кара товарите.
Второто е Интермодалния терминал в Пловдив. Московски решава да го даде на концесия, като в средите общо взето се знае предварително за кого е концесията, както и става. По принцип с терминала се претоварват стоките от автомобилен на жп транспорт и обратно, и теоретично операторът би трябвало да дава равен достъп до терминала на всички желаещи. Дали става така, питайте всички в тоя бизнес.
Третото е проектозакон за автомобилната камара. Идеята на ГЕРБ е да съберат всички организации в една камара, на която да се дадат доста права, както е строителната камара. Според бизнес средите именно Илиян Филипов и Миролюб Столарски /бизнесмен, също близък до ГЕРБ и много близък до Цветан Цветанов/ имат апетити да оглавят камарата и през тях да минава даването на лицензи и разрешителни. Малките фирми се оплакват, че на практика ще бъдат елеминирани и смачкани, като в проекто –закона ще бъде вкарано условие кой колко камиона има, а е ясно, че близкият до Московски – Филипов не може да бъде надскочен, тъй като има 1500 камиона. Малките фирми нескрито роптаят, че ГЕРБ пишат закона да е за Миролюб Столарски и за ПИМК на Филипов.
Впрочем, жп лиценза е даден на фирмата на Филипов много бързо, за разлика например от Ковачки, когото мотаят повече от година. И докато транспортният министър Московски повтаря, че БДЖ било много зле, защото били давани много лицензи на жп превозвачи, самият той дава лицензи на десетина фирми, включително на ПИМК и Ковачки.
В трагичния случай свързан с детето на Московски, освен отговорност по закон, очевидно покрай преплетките с бизнес приятелствата на министъра, може да се търси и морална отговорност, защото тук не става дума някоя „лоша“ майка, която да разпъват на кръст с белезници, а за политическо лице и министър. Законовата отговорност я търси знаем кой, моралната – би трябвало да я поеме както министъра, така и премиера и партията му.
Безобразие е не само мълчанието на прокуратурата, но и на почти всички медии, които като лешояди разкъсват всеки „безобиден“, но не смеят да гъкнат, когато става дума за убийството на детето на Московски.
Ако питате нас – ако беше станало всичко това с някой друг, досега щеше да бъде с повдигнато обвинение, в ареста. И всичките „дръжки на микрофони“ от сутрин до вечер щяха напоително да нищят кой „съсед“ какво чул.
Когато обаче става дума за човек на Борисов и Цветанов – знаете какво следва. Особено, когато си имаш прокуратура „на концесия“.
Afera.bg