БАЙ ГАНЬО БАЛКЯНСКИ. Г-Н БОКО БОКОВ НА ГОСТИ У ЮНХЕРА

(Описваните личности и събития нямат нищо общо с реално съществуващи и станали, а са само художествена реплика на знаменитото произведение на Алеко Константинов в духа на нашето време. Припознаването на някой в някого от героите на тези разкази е негова собствена работа!)

Реплика  към Алеко К.:Преди повече от век ти описа и обезсмърти своя герой Бай Ганьо и чрез него сам се обезсмърти.Днес наследниците на Бай Ганьо, с други имена, надминаха неговата добродушна, арогантна и често агресивна простащина  и овладяха върховете на властта и затова са много по-страшни за народа ни от своя прародител!

8. Бай Ганьо на гости  у Юнхера  

След зашеметяващото слово на г-н Боко Боков  в Европарламента,  където от над 700-те  депутати присъстваха в залата и го слушаха само членовете на делегацията, която го придружаваше, този път без охраната, но пак доста многобройна и естествено българските евродепутати от всички бои  Тук бяха  и десетина депутатки от Хърватия и Словения, които бяха привлечени от Анонса по идеите му за Западните Балкани, всичко не повече от 70 човека, председателя на Комисията г-н Юнхер реши да го покани на вечеря в служебния си апартамент. Този як балканец от България силно му харесваше.

И ето, кортежът от десетина бронирани автомобила натоварени с гавази и министри спря пред оградата  на бул N.. г-н Боков  изтътри туловището си и започна да оправя костюма си, специално поръчан от модна къща “Армани”, гледайки към зданието. В това време шофьорът му беше изтичал и успя да подаде ръка на тънколявата му спътничка, която освен чантичката си, която преметна на рамо, държеше здраво някаква дебела чанта от крокодилска кожа.

В настъпващата Брюкселска вечер нямаше журналисти с камери и фотоапарати, но камерите от оградата и строената от стъклобетон сграда  ги наблюдаваха, защото веднага до г-н Боков застанаха двама здрави полицаи. След като отдадоха чест мълчаливо, единият от тях вдигна ръка с два разтворени пръста, което означаваше, че вътре в оградата и сградата ще влязат само двама души – естествено – г-н Боков и спътничката му. Гавазите и министрите безропотно гледаха към шефа си, а той като опъна още веднъж сакото си ги погледна безизразно и  също така безизразно каза:

– Еми-и, протокол, тука чакате… Анадънмо! – и пръв влезе в отворената от другия полицай тежка врата на оградата.

Спътничката му, тътрейки тежката чанта се спъна, но храбро го последва.   .

Пред входа на зданието ги пое друг служител, който даже помогна на госпожата, при влизането им в асансьора.

След секунди асансьорът спря и в ярко осветеното фоайе те видяха г-н Юнхер с широко разтворени ръце и отворена уста, от която преди това бяха излетели някакви думи за приветствие. С вече отработен маниер г-н Боко Боков  отбутна госпожата и придружаващият ги служител и се хвърли да прегръща стария си приятел. Целунаха се сочно и дълго. Това той го беше виждал в младостта си от последния диктатор от онази епоха и знаеше, че то работеше, още повече че през последните години той му беше охрана и се грижеше да разтърква ушите му…..

След секунди възбуденият от мощната прегръдка и сочната целувка в уста на г-н Боко Боков  г-н Юнхер ги въведе в един луксозен хол, където вече ги очакваше отрупана с ястия маса. Служителят, който ги доведе беше изчезнал, а на двата изхода на хола те видяха дискретните фигури на две млади жени, които щяха да ги обслужват. Г-н Юнхер сложи първо спътницата на г-н Боков  вляво от своя централен стол, а после показа и на самия важен гост да седне отдясно . И за изненада на г-н Боков, като сочеше спътницата му попита на не много добър български:

-Коя тя? Твоя жена, фрау?

 Г-н Боко Боков бързо преодоля изненадата си и на свой ред попита:

-Абе, ти знаеш много езици, но глеам, че и български вече приказваш. Кога го научи? Ти си полиглот. Конграчулейшън…

Като се засмя г-н Юнхер каза:

-Ето, и ти знаеш английски език.

-Абе, аз знам само тази чужда дума, ма и нея не я знам какво е. А па тя, -като гледаше към спътничката си  отговори  г-н Боков – не ми е жена, тя ми е министър и затова ми носи чантата, пък и ще превежда.

Г-н Юнхер се засмя пак и бавно като търсеше думите на български каза:

– Много добре, но аз, когато ви приеха при онзи вашия цар в Европа,  почнах да уча и български и едва в последно време мога малко да говоря.

– И цара така приказваше като се върна. Аз му бях охрана, нали съм офицер… – вметна г-н Боко Боков – А ти, Бай Юнхер имаш убава, голяма  къща.

– Къща? – учудено повтори последната дума на г-н Боков  г-н Юнхер.

– Хаус – включи се спътничката на г-н Боков в разговора. – Къща на български е хаус на немски.

– А-а-а – засмя се г-н Юнхер –хаус –къща.

-Да бе, – отново се включи г-н Боко Боков- Меркел ми продъни ушите с това хаус. И все пита за Банкя Хаус?

-Сигурно те харесва, затова пита фрау Меркел – многозначително каза г-н Юнхер – а какво означава това “Бай Х…Й”   Много пъти го чувах от тълпата, която те приветстваше- и действително неразбиращо зачака.  .

Спътничката на г-н Боков  замръзна, а самият той като изсумтя  каза:

-Абе, бай на български е почетно обръщение към възрастен и уважаван човек. А “х…й” е просто член.

– А-а-а, разбирам, “бай член”, хм, ти си високо уважаван в Бюлгерия “член”- доволен каза г-н Юнхер.

– Кажи му, че не само в Бюлгерия съм уважан, но и на Балканите, Един там, от Сърбия,  ти знаеш, все иска да ме целуне, но за късмет е още в затвора. – г-н Боков се беше обърнал към спътницата си, но после директно като се обърна към  г-н Юнхер каза: –  Ето, виждаш Маркел  ме харесва, че също и Мей. С нея пихме чай, английски чай! Казах й, че съм чел много за английския чай…– подчерта в заключение той.

– А аз съм чел една българска весела книга за някакъв Бай ? – Юнхер се  обърна към г-н Боков  и към спътницата му въпросително.

– А-а за Бай Ганьо, остави го тоя, дребен шмекер, продавач на розово масло, опитвал и политика, ама не върви…- заключи г-н Боко  Боков

-А вие  сте чели книгата на Алеко Константинов “Бай Ганьо”?-спътницата на Боко Боков  го гледаше опулена от изненада.

-Какъв “Бай Ганьо “ ма, какъв Алеко? Нищо не съм чел. Прочел съм само една книга през живота си, за “Винету”, а тия приказки за мускалчета  и тинтири-минтири съм ги слушал от майка ми, нали беше даскалица. –завърши с досада г-н Боков.

В това време по знак на г-н Юнхер двете госпожици поставиха пред всеки от тях по една голяма красива чиния с френска салата, в която наред със синьото сирене, което г-н Боков въобще не искаше да види, когато идваше на разни съвещания, отгоре се мъдреше някаква странна фигура, не то гъба, не то някаква подметка. И сега той се вторачи в чинията си, което беше изтълкувано от г-н Юнхер за интелигентно размишление и затова като се засмя той подхвърли:

– Специално за Вас, трюфели от горите на Бургундия, открити от прасетата на един наш фермер.

– Тфу!  – сега на г-н Боков  му стана ясно що за фрукт е това отгоре над френската салата и като отмести чинията се обърна към спътницата си – я, мола те, извади от нашия суджук, че съм гладен. Аман от тези мухлясали сиренета, от тези трюфели. Тия не са нормални … –като каза последните думи г-н Боков  съобрази, че г-н Юнхер не само го слушаше, но и всичко разбира и като смени тона и се ухили, пое от спътницата си подадения му голям  суджук и разтърсвайки го заповтаря:

-Булгар суджук, булгар суджук…

Веселието обхвана и г-н Юнхер и той като заръкопляска почна да повтаря след г-н Боков:

– Дер гросе булгар суджук ин Еюропа! Браво!

В това време момичетата донесоха две табли с питиета. Като ги огледа г-н Юнхер разтвори ръце и попита двамата си госта:

– Какво ще обичате? Вино, уиски или френски коняк…?

– Абе, бай Юнхер, ние вино си имаме, пъ и коняк, колко “Плиски” и “Слънчев бряг” съм оплел. Дай, уиски…

По знак на г-н Юнхер едно от момичетата наля в кристалните чаши уиски. Когато завършиха и се отдръпнаха той вдигна своята чаша и каза:

– Да пием за Вас, за Бюлгерия и как се казваше Вашата партия, г-н Боков?

– Ами, Е-ГРАБ- измотолеви г-н Боков, тъй като нямаше търпение да гаврътне чашата, защото му беше приседнал суджука, а сега трябва да слуша речи и сам да съчинява .

– Е- ГРАБ, -повтори г-н Юнхер и попита- що значи това?

– Ами, Европейски граждани на България- вече с досада обясни г-н Боков.

– Отлично! Вие ли го измислихте това, г-н Боков? Знам, че сте завършили за пожарникар, но сте добър партстроител…

– Не, бе, имам един помощник, физкултурник, та той го предложи.

– И каква е идеологията на Вашата партия? Либерална, консервативна, не сте наци както виждам, пък не сте и комунисти… – г-н Юнхер искаше по-добре да опознае българския си приятел и затова подхвана този разговор.

На г-н Боков  обаче му писна, защото нищо не разбираше от всички тези идеологии. Беше партиен член, партиец –комунист, но комунист никога не е бил  и като направи гримаса изтърси:

-Каква идеология, бе бай Юнхер, парата прави всичко!

Г-н Юнхер погледна неразбиращо спътницата на г-н Боков, после самия него и плахо попита като старателно сложи ударението на второто “а”:

-Какво значи това “парата” – небел, мъгла?

-Не бе, каква мъгла, но може и така, но главното са кинтите, евро – ядосано отговори г-н Боко Боков – пък мъглата, това е твоята идеология – поучително завърши той и тъй като домакинът му не се сещаше и се отплесна в тези въпроси за идеологии вдигна чашата си с уиски и на един дъх гаврътна съдържанието й. Веднага му доляха отново до горе.

А г-н Юнхер го гледаше в захлас. Този як българин силно му харесваше и много му напомняше онзи Бай  от онази весела книжка, която беше прочел. Там даже имаше рисунки-жарж, които художникът беше направил сякаш е гледал г-н Боко Боков. А това е правено преди повече от 120 години. Кой ги знае тези българи , безсмъртни…

Проф. Петко Ганчев

Колаж: Иво Ангелов, „Свободен човек“