Първанов си поръча „ром сървис“ за сметка на правителството
Дори и консерваторът Барозу, най-големият началник в институционално обединена Европа, разкритикува Франция. Първанов, притаил се досега, се присъедини към преобладаващото мнение.
Не трябваше ли, като обединител на нацията, да се обади изпреварващо- поне по отношение на френския посланик в София? Добър или лош, прав, или не, Етиен дьо Понсен изразява становището на своята държава по казуса и отправя критики към София по ромския въпрос. Къде беше Първанов да се докачи, когато хиляди разноцветни хора демонстрираха в Париж в защита на шепата прогонени български роми? Защо тогава не каза едно “мерси”, щом е на тяхното мнение или пък не инициира граждански реакции и тук – нали непрекъснато намеква за своята гражданска ангажираност и като такъв готви свой “граждански проект”? Какво чакаше да се случи, за да се обади?
Опонирайки на застъпената пред съюзниците теза на външния министър Николай Младенов, когото нееднократно е давал за пример в общата работа по въпросите на външната политика, Първанов накисна пред Брюксел правителството на България с обратната на заявената от изпълнителната власт в България теза.
Сега Първанов основателно, но (прозрачно) подозрително късно твърди, че са накърнени колективни права на български граждани по етнически признак, докато от ГЕРБ отчаяно се отбраняват, че нямало индивидуални претенции от страна на изгонените и че те си били тръгнали по тази логика “доброволно”- доста слаба, направо незащитима теза. От нея “капе кръв” и Първанов не пропусна да се прояви като паразитиращ върху подобни рани хищник.
Може би този разнобой нямаше да е толкова фрапиращ, ако не беше фактът, че държавният глава, който много обича да приказва за необходимостта от взаимодействие между институциите, сега сам демонстративно и вероломно прегазва това правило и то тъкмо по болезнен въпрос от скандално европейско естество. Ако беше искрен, трябваше да съгласува приказките си с правителството.
Правителството , което също се “ослушва” по ромската тема, с надежда да я прескочи като паднали гащи със скъсан ластик, получава ляв плесник в тила от отмъстителния Първанов , уязвен наскоро от Бойко Борисов, че е престанал да бъде президент, щом се занимава със собствен политически проект.
Отгоре на всичко Първанов е прав да твърди ( а какво си мисли е друг въпрос):
„Това, което стана с изгонването на българските и румънските роми от Франция, не е добър европейски тон. Не намирам за нормално груповото репатриране, какъвто беше този случай. Ако има хора, които са нарушили закона, то тази информация трябва да стане публична, което е ангажимент и на българските власти, но в никакъв случай не бива да се вменява вина на етнически принцип“.
Това обаче не му дава право да лъже, че “правителства наред, в това число и сегашното, полагат немалко усилия, за да намерят реалната социална и образователна интеграция на ромите”. С едната страна закопава пред Брюксел правителството, с другата му приглажда перчема, разрошен от него с шамара по врата му. Плесник със замах, нищо че президентът продължава по темата:
„Но този проблем няма да бъде решен със замах. Той е създаван в продължение на десетилетия и сигурно ще ни трябват години за неговото решаване“.
Първанов, който е почти 9 години на върха на държавата, имаше почти десетилетие да направи нещо. Но вече дава заявка за “десетилетия”. И не иска му се пречкат разни френски, американски и др. посланици, които си позволяват да изразяват мнение сред смълчаната българска “общественост”. Ако млъкнат и те, ще бъде най-добре за селската му чест ( не е по Маскани, това е друга опера), под предлог, че бил загрижен за честта на България.
Иво Инджев
www.ivo.bg