БЕЗДАРНО Е ДА СИ ОВЧАРСКО КУЧЕ. ЖЕСТОКО Е ОТ ВЪЛК ДА СИ СПАСЕН

БЯС

От моя вой не паднаха звезди.

От моя лай керваните не спряха.

Пролях кръвта си в лунните бразди,

където млечните стада пасяха…

Защо ми е все този верен нюх?

Овцете или глутниците мразя?

Което трябваше да чуя – чух!

Което трябва да се пази – пазя!

…А още чаткат моите зъби.

И с моя поглед се смразяват още.

Живее този, който ме преби –

в небето светят стъпките му нощем.

Но аз от бяса си не се отучих –

ще докърви и вярата у мен…

Бездарно е да си овчарско куче.

Жестоко е от вълк да си спасен.

Румен Леонидов