Отворено писмо: Кому беше нужно отстраняването на шефа на Терапията?

Май наистина живеем в страната на чудесата! Но – уви!- не на хубавите чудеса, а на грозните, абсурдните, поразяващи преди всичко със своята твърда вяра в „презумпцията за ненаказуемост“, на която се опират докладвалите Ви „случая“.
Кому всъщност, е изгодно проф. Иванов да бъде отстранен от длъжност? Каква и чия кауза обслужва всичко това?
Ако, уважаеми г-н Борисов, Вие лично, или Ваш референт, секретарка ( ама добросъвестни!) бяха прочели писменото изложение на МБАЛ „Света Марина“, – те щяха да Ви предпазят от това скоропалително решение, мощно плуризирано чрез медиите, за да внуши: „Който греши ще си ходи!“

Ами, ако – без да се ходи чак в Страсбург!- тук, у нас, се намерят искрено, а не гонейки личен интерес хора, които да Ви покажат истинския пъзел на фактите, както и кой стои зад драстичната им манипулация? И Вие се убедите в тяхната безспорна истинност, остава ли си заканата – „Който греши си отива?!“

Честният човек, пък било то и политик, би следвало да уважава своите думи. За мене Вие сте истински спортен човек, и е видимо, че често спортното понятие „феър плей“, без труд Вие го внедрявате и в житейската си практика! Та ако разберете цялата истина за основните мотори на всички тези кампании срещу МБАЛ „Света Марина“ и проф. Иванов ще се развъртите ли да ги попилеете, за да заковете към името си със златни гвоздеи истинският образ на Принципността? Ще си позволя един съвет: Преди да почнете да риете тези чудовищни Авгиеви обори – намерете си добър противогаз. Вонята е отвратителна и отровна.

И когато поредните угодници Ви „докладват поредния скандал“ винаги си спомняйте горчивата мисъл на дядо Елин Пелин: „ ако някога в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта!“
А на доктора Иванов, може много да му се завижда и то за много, много различни неща.

На неговите яростни недоброжелатели, не спиращи се пред нищо, само и само да се докопат до директорския му стол, ще кажа: „Бездарници, жалки! Няма да му вдигнете хляба на високо на това момче! Скалпелът е в ръцете му и там вече вие сте съвършено безпомощни! Само ще разпердушините с труд и талант въздигнатия храм на Хипократ (като за вас справка – речникът на чуждите думи!), а него ще направите 1001-вия български медик за годината, който огорчен и омърсен ще потегли за чужбина. Поне да си види финансово хала…

„ Всички престъпления във този свят – казва, наблюдавайки го от високо, великият летец и писател Антоан дьо Сент Екзюпери, – са ставали с мълчаливото съгласие на всички ни!“

И след като днес сме свидетели на вопиюща, грозна, чудовищна несправедливост, обект на анализ стават не белите конци, с които несръчно е съшита поредната интрига срещу един лекар, а тъкмо резонанса от нея – обществен, професионален, и медиен, разбира се!

Мъдрите древни гърци твърдят, че „ най-бързо на този свят остарява благодарността“. И като продължение на това си горчиво прозрение, са издигнали умението да бъдеш благодарен в ранга на тланат! Наравно с таланта да рисуваш, да твориш музика, да пишеш драми или поезия…

Ето защо, тепърва ще се взираме най-внимателно, за да открием и аплодираме всички прояви на този необикновен талант. И на първо място – в средите на над 1700-ият колектив на МБАЛ „Света Марина“, на местните и по-горни ръководни инстанции, та чак до Министерството и самата госпожа Министър Борисова!

Защото всички те, отлично познават истинската стойност на една нова за нашата действителност фигура – мениджърът в сферата на здравеопазването. По всеобщо признание, острият дефицит на тази нова фигура драстично редуцира броя на безспорните й предствители, до броя на пръстите на едната ни ръка! И в тази петорка, наред с мощната индивидуалност и доказани успехи на генерал- майор Стоян Тонев от Военно Медицинска Академия, марширува и най –младият професор, най-младият ръководител, професор доктор Красимир Иванов.

За втори път грабвам писалката, възмутен по човешки и професионално, разтърсен от дръзките, безпардонни посегателства върху безспорните успехи на младия ръководител.

Какво излиза? Грош- цена имат дузината международни и наши признания за качествата на ръководената от него болница? Грош-цена ще бъде и оценката на шефа на Изпълнителната агенция „ Медицински одит“ Златица Петрова, която сочи МБАЛ „Света Марина“ като единствен пример за добро лечебно заведение и то на конттрастния фон на констатацията за масовото неспазване на медицинските стандарти и в малките и в големите болници у нас.

Грош-цена е и спонтанното възклицание на министър Борисова при обиколката й на болниците по България: „ Просто не мога да повярвам, че съм в българска болница!“ След което тя рязко смени отношението си и към професор Иванов, въпреки многомесечното му охулване под явното влияние на чудовищната по своята манипулативност и безпардонност (очевидно обилно платена!) медийна кампания. Тогава писах и то от позициите на 38 годишната си работа като преподавател във Факултета по Журналистика и масова комуникация на СУ „Свети Климент Охридски“.

Гледал съм ви в кадър уважаеми г-н Борисов, как лично Вие откривате на 15ти Август т.г. Интензивно Коронарното Отделение на МБАЛ „Света Марина“, преди това и новото Неврологично Отделение, а и преди това 2-3 пъти сте били висок гост в тази болница! Пазят се Ваши най-ласкави и възхитени отзиви за нейните и на ръководството й качества, като болница която вместо да проси пари(каквото е масовото явление), носи печалба милиони левове и редовно изплаща възнагражденията на своите служители.

Да не говорим за законната гордост на колегите на професор Иванов от болницата, че тъкмо благодарение на неговите лични управленски умения и размерът на тези въднаграждения с основание буди завист у колегите им по другите болници.

Както и гордостта им, че трудът им е облекчен и осъвременен с едиствения в България „3-D скенер“, както и цяла поредица апартури и технологии от последно поколение.

Може ли да се подминава всичко това, и с един параф да се анихилира, да се праща по дяволите ?
На Ваше място, уважаеми г-н Борисов, дори и хипотетично да се намери някакво административно опущение на фона на огромното, видимото, всепризнатото и нас, и по света дело на един от петте мениджъри уникати за нашите условия, аз не бих заради бълхата, горил юргана!

Но и хипотеза дори няма! Има факти:
– Никой, никого не е укривал, защото никой от никого не е търсен.
– В тези умишлено драматизирани дни, проф. Иванов е в законен годешен отпуск, и дори физически не е във Варна!?
– Първичната медицинска помощ е оказана в Бургас и евентуално там трябва да се пита уведомено ли е МВР за случая или не?

Белият конец на интригата обаче никого не смущава, тъй като и става дума за „една(авансово от министър Цветанов) вече предизвестена смърт“.

„Който греши си отива!“ – казахте Вие в кадър и всички телевизии незабавно оповестиха тази дългоочаквано да стане практика максима! Прекрасен идеал, отдавна жадуван от изтерзаните в очакване на Правдата и Възмездието българи.
Ала показната наказателна акция срещу професор Иванов, имаща за цел да утвърди общественото съзнание, безкомпромисното налагане и прилагане на Принципността, в един миг може да се окаже, че е дело на нечистоплътни особи, „яхнали“ Принципа в гонитбата за лични облаги! Освен това, в изранената памет на Човечеството, наказателните акции срещу Лидице и Бабий Яр, Ковънтри и Орадур са останали като обект на §

Защо Ви са уважаеми г-н Министър – председателю, проклятията на 1700 човека, благополучно работещи в МБАЛ „Света Марина“? Но – и на техните семейства, близки, приятели, съмишленици и съчувстващи? Както и на десетки хиляди „хора в бяло“, които в тази акция не само не виждат Принципа, за да му се възхитят, а точно обратното – потресени са от този разгул на Безпринципността! А всъщност са и потресени и от тази поредна победа на „агресията на сивата „посредственост“,чийто вечен лозунг е „Стани, за да седна…”

Пазете илюзиите и надеждите на своите съотечественици г-н Борисов! Те са изумително крехки и чувствителни феномени. Не ги обиждайте с показни наказателни акции внушени Ви от злонамерени хора. Спомнете се стиха – завещание на големия наш поет Добри Жотев:
„Народ със обич всичко може!

Обидата, обидата – не може да прощава“
Препроверете фактите чрез обективни, честни и без всякаква лична корист „да блеснат“ със (псевдо) принципност хора! И прегърнал истината, безкомпромисно стоварете гнева си върху тези, които са Ви подвели. Тогава хората ще Ви повярват и твърдо ще застанат зад Вас, в дяволски трудната битка за утвърждаването на Принципа. На истинския, обаче!
Накрая бих искал да Ви припомня „флирта“ между Рейгън и Горбачов: за да „свали топката“ от в общуването, Рейгън бе научил две дузини руски пословици. Едната повтаряше най-често, и смешно „картавяйки р-то“ произнасяше: „Доверрряй, но пррроверрряй!“
Превод, вярвам, не е нужен.

С уважение:
Вълчан Вълчанов – кинорежисьор, действителен член на Евроазиатската Академия за Телевизия и Радио(ЕАТР), член на международната асоциация на писателите и публицистите(МАПП), член на Българската Киноакадемия, член на СБЖ и на СБЖ.